Симфоничен концерт – 2 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Николета Конти. Солист Роман Федчук - цигулка. Програма: В. А. Моцарт – Увертюра от операта „Сватбата на Фигаро“, Ф. Менделсон – Симфония №4, Й. Брамс – Концерт за цигулка и оркестър. Оркестър на Държавна опера Варна.

XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021.

В рамките на XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021, на 2 декември, 19.00, Държавна опера Варна, почитателите на класическата музика отново ще се докоснат до съвършенството на виртуозния цигулар Роман Федчук и неговата уникална цигулка „Гуарнери“. Изработена от Андреа Гуарнери, родоначалник на голямата лютиерска династия „Гуарнери“, тя е по-стара от останалите цигулки „Гуарнери“. Вековете не са накърнили красивия дълбок звук на този старинен инструмент, чиято все още неразгадана тайна се крие в пластовете на лаковото покритие. „Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае“, обяснява професорът по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия.

Пианистката ЖAНЕТА БЕНУН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път като пианист, хормайстор и корепетитор, за музиката и хората, с които я среща изкуството, за житейските подаръци и представата й за щастие, която остава непроменена в годините.

Жанета Бенун на 70 - Камерен концерт, 1 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Жани, ти си един от творците, без които Варненската опера е немислима, вече толкова години - от 1988 досега. Ти си специален човек и затова екипът на Варненската опера отбелязва кръглата ти годихпшнина с концерт, посветен на теб. Но освен с Варна, ти си много свързана и с Русе, така че да попитам най-напред – чувстваш се повече варненка или повече русенка?

Родена съм в Русе. Първият ми учител по пиано и до края на гимназиалното ми обучение беше Хачик Михранян, а в Консерваторията – проф. Лили Атанасова. Изпълнена съм с обич, респект и благодарност към двамата, дължа им много!
После се върнах отново в Русе станах учителка по пиано в същото това училище. С много от учениците ми поддържам връзка и досега. Някои от тях са диригенти, други - концертиращи пианисти. Четирима са преподаватели по пиано в НУИ - Русе. Вече имам и изявени „духовни внуци“ - ученици на моите ученици, с които се гордея. Преди дни двама от тях гостуваха на варненската оперна сцена – Николай Желязков като солист и Димитър Косев като диригент.
В Русе срещнах Илия, оженихме се, отгледахме двама прекрасни сина. Подкрепяме се във всичко, което правим. Той не роптае за неудобствата, които професията ми му причинява, напротив - помага ми.

VI Международен балетен форум - Варна 2021

XXII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ

23 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

След Вечерта на съвременната хореография програмата на подкрепения от Фонд Култура при Община Варна VI Международен балетен форум предвижда и Вечер на класическата хореография. На 23 ноември 2021, 19.00, Основна сцена, балетната трупа на Държавна опера Варна, под режисурата на своя педагог Светлана Тоншева, с помощник режисьор Елиана Атанасова, ще представи амбициозна програма, чиято цел е да покаже неустоимия чар на класическата хореография. Ще видим Pas de deux от от балета „Фестивал на цветята Генцано“, музика Е. Хелстед и Х.С. Паулли, хореография Август Бурнонвил, солисти: Илияна Славова и Антонио Манганиелло; Pas de quatre, музика Цезар Пуни, хореография Жул Перо, изп. Андреа Никол Конфорти, Галина Велчева, Дениз Кирико и Меган Рейд; “Индуски танц“ от балета „Баядерка“, музика Лудвиг Минкус, хореография Мариус Петипа, солисти: Ная Сото Барсена, Винченцо Каруана и Давиде Сикетти и Pas de deux на Одилия и Зигфрид от балета „Лебедово езеро“, музика П.И.Чайковски, хореография Мариус Петипа, изп. Клер Мари Гилард Лестан и Павел Кирчев. След антракта идва Картина от балета „Корсар“, музика Адолф Адам, хореография Жозеф Мазиле и Мариус Петипа, солисти в Pas de deux на Робинята и Търговеца са Ная Сото Барсена и Винченцо Каруана, а в Pas de trois – Меган Рейд, Полин Фаже и Клаудия Фернандес Монтес.

ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателството „Годишните времена“ на Вивалди и Пиацола да звучат в един концерт; за баланса между солиста и оркестъра; за новата концертна зала в Олборг, Дания и Симфоничния оркестър, на който той е концертмайстор от 11 години; за вълнението да свири след дълго отсъствие отново в родния град и защо музикантът трябва да бъде честен спрямо себе си и публиката.

18 ноември 2021, 19.00, Основна сцена - Танго с Пиацола. Концерт с диригент и солист Веселин Демирев. Оркестър на Държавна опера Варна 

Каква е връзката между Вивалди и Пиацола във Вашия концерт?

Първото, което ги свързва, е че и двамата композитори са музиканти, а второто е, че и двамата са написали цикъл от 4 концерта, който са нарекли „Годишните времена“. Вивалди и Пиацола имат различно усещане за годишните времена, оттам и предизвикателството да ги събереш в един концерт. Още по-специален е Вивалди, защото неговите „Годишни(те) времена“ са най-записваните в цял свят творби и имат много различни интерпретации. Затова е необходимо много да се внимава, за да не прозвучи концертът като някои от тези записи. Трябва да си оригинален, иначе ще поднесеш само едно поредно изпълнение на Вивалди, а публиката не иска това.

Пиацола пък стои много интересно до Вивалди, най-малко защото двамата ги делят 300 години. Освен това Пиацола е аржентинец и няма как да избяга от тангото, то е в кръвта му. Любопитно е, че първоначално Пиацола е писал оригиналите на „Годишните времена“ само за своя оркестър.  

Как дойде решението да сте едновременно диригент и солист цигулар?

В случая не бих се определил като диригент, но точно тези две произведения е по-добре да се изпълняват без диригент. Така естествено се получава добър баланс между солиста и оркестъра и оркестърът съответно слуша повече солиста, вместо диригента. Всъщност диригентът почти няма функция в този концерт, аз само подавам темпата отвреме навреме и това е всичко.

ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателството „Годишните времена“ на Вивалди и Пиацола да звучат в един концерт; за баланса между солиста и оркестъра; за новата концертна зала в Олборг, Дания и Симфоничния оркестър, на който той е концертмайстор от 11 години; за вълнението да свири след дълго отсъствие отново в родния град и защо музикантът трябва да бъде честен спрямо себе си и публиката.

18 ноември 2021, 19.00, Основна сцена - Танго с Пиацола. Концерт с диригент и солист Веселин Демирев. Оркестър на Държавна опера Варна 

Каква е връзката между Вивалди и Пиацола във Вашия концерт?

Първото, което ги свързва, е че и двамата композитори са музиканти, а второто е, че и двамата са написали цикъл от 4 концерта, който са нарекли „Годишните времена“. Вивалди и Пиацола имат различно усещане за годишните времена, оттам и предизвикателството да ги събереш в един концерт. Още по-специален е Вивалди, защото неговите „Годишни(те) времена“ са най-записваните в цял свят творби и имат много различни интерпретации. Затова е необходимо много да се внимава, за да не прозвучи концертът като някои от тези записи. Трябва да си оригинален, иначе ще поднесеш само едно поредно изпълнение на Вивалди, а публиката не иска това.

Пиацола пък стои много интересно до Вивалди, най-малко защото двамата ги делят 300 години. Освен това Пиацола е аржентинец и няма как да избяга от тангото, то е в кръвта му. Любопитно е, че първоначално Пиацола е писал оригиналите на „Годишните времена“ само за своя оркестър.  

Как дойде решението да сте едновременно диригент и солист цигулар?

В случая не бих се определил като диригент, но точно тези две произведения е по-добре да се изпълняват без диригент. Така естествено се получава добър баланс между солиста и оркестъра и оркестърът съответно слуша повече солиста, вместо диригента. Всъщност диригентът почти няма функция в този концерт, аз само подавам темпата отвреме навреме и това е всичко.

17 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

100 години от рождението на голямата певица, играла още в първата постановка от летоброенето на Варненска народна опера и оставила ярка диря след себе си . 

Със спектакъл на премиерната от тазгодишното издание на Опера в Летния театър постановка на „Риголето“от Верди на режисьорката Сребрина Соколова Държавна опера Варна отдава почит на 17 ноември, 19.00, Основна сцена, на сопраното Йорданка Тенчева, една от първите прими на Варненската опера, играла още в „Продадена невеста“ през 1947 година, първата постановка от летоброенето на оперния театър. В ролята на Джилда, една от коронните роли в репертоара на Йорданка Тенчева, ще се представи великолепната Ирина Жекова, която е имала шанса да почерпи от опита на голямата певица в последните години от живота й. Коронни са ролите в „Риголето“ за всички солисти - Ирина Жекова като Джилда, Пламен Димитров като Риголето и Валерий Георгиев като Херцогът на Мантуа.

За пръв път на диригентския пулт на Варненската опера ще застане италианският диригент Алфредо Сорикети, артистичен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Orchestra Sinfonica Puccini. Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар. Дирижирал е в над 20 страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали, работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико и др. Оперният му репертоар включва: „Травиата“, „Риголето“ на Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Сестра Анджелика“ на Пучини, „Евгений Онегин“ на Чайковски, „Севилският бръснар“ на Росини, „Вълшебната флейта“ на Моцарт и много други, като си сътрудничи с певци като Райна Кабаиванска, Инес Салазар, Рикардо Занелато, Соня Генаси, Сузана Бранкини и др.

„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.

Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.

МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

На 7 ноември 2021 г. след тежко боледуване почина дългогодишният тенор на Варненската опера Евгени Леков.

Роден на 2 декември 1932 г. Евгени Леков завършва средното си образование в Лом и по-късно учи пеене при проф. Мара Цибулка и Ана Кирова. По време на военната си служба става солист на Ансамбъла при Дома на офицера в Сливен. Там, през 1955 г. пее и първата си оперетна роля – Петър от “Наталка Полтавка”, която поставя началото на творческата му кариера. Последователно работи в естрадния театър в Лом, Драматично- музикалния театър в Пазарджик, Сливенска работническа опера, Ансамбъл на БНА, а през 1969 г. постъпва във Варненската народна опера.

Оперният певец е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Палма де Майорка и Мадрид – Испания, участвал е в концерти в Русия, Германия, Куба, Чехия, Югославия и др. Концертният репертоар на артиста включва почти всички известни арии за тенор; руски, съветски и български песни. Леков е участвал в над 2000 концерта. Има записи за Радио София и Балкантон.

Маестро Григор Паликаров е удостоен с наградата "Златна лира" 2021 на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос към българското музикално изкуство и по повод 50-годишнината му.

Високото отличие бе връчено на юбиляра в началото на Симфоничния концерт, с който на 5 ноември екипът на ТМПЦ - Държавна опера Варна отбеляза личния празник и успешния творчески път на именития диригент, познат с изкуството си на няколко континента, а от този сезон и Постоянен гост диригент на оперния театър в морския град. Тази "Златна лира" Григор Паликаров прибавя към предишните си две награди "Кристална лира" и така става носител на всички лири  на СБМТД.

Оркестърът показа отношението си към маестрото по възможно най-добрия начин - с блестящите си интерпретации на Дмитрий Шостакович – Празнична увертюра, Роберт Шуман – Концерт за пиано и оркестър със солист талантливия млад пианист Ивайло Василев и Рихард Щраус – Симфонична поема „Смърт и просветление“ – премиера за Варна. Красива и виртуозна, предизвикваща сериозен размисъл в тези ковид времена, планирана от диригента в навечерието на Архангелова задушница... Получило се случайно, а може би не...