На 29 януари от 18 часа Държавна опера Варна ще предложи на опероманите шедьовъра на Пучини «Тоска». Създадена преди 115 години, творбата продължава да вълнува и днес с прекрасната си музика и драматичния си сюжет, в който всеотдайната любов между певицата Тоска и художника Марио Каварадоси претърпява много превратности, за да достигне своята кулминация – саможертва в името на любовта.

Трите централни партии в спектакъла ще защитят с високия си професионализъм Димитринка Райчева в ролята на Тоска, гостът Даниел Дамянов в ролята на Каварадоси и Венцеслав Анастасов в ролята на Барон Скарпия. Евгений Станимиров ще пресъздаде образа на Анджелоти, в останалите роли ще чуем Росен Рангелов, Стоян Финджиков, Йордан Коцев, Благовеста Статева и др. На диригентския пулт ще посрещнем един от доайените на българското музикално-изпълнителско изкуство и артистичен директор на Държавна опера Варна, Маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов, също едно от големите имена в българската оперна история.

Сопраното Димитринка Райчева е родена през 1975 г. в Добрич, завършва НУИ “Любомир Пипков” и НМА “Проф. Панчо Владигеров” в София. Участва в I Национален конкурс “Млади музикални дарования” и получава награда за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда на примата Валери Попова (1994), а на Международния младежки музикален фестивал “Бряг на надеждата” в Добрич печели Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин (1996).
Завършва висшето си образование в НМА „Панчо Владигеров” (1998) с дипломна работа – участие в студентския спектакъл  “Медиумът” от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на Пламен Карталов. Следват множество участия в концерти и спектакли в България и чужбина, стига до финала на Конкурса за млади оперни певци в Алкамо, Сицилия (2008), получава специалното отличие на конкурса “Мирике” в Контурси Терме, Италия (2008), специализира при известната оперна певица Лелла Куберли и диригента Даниеле Молес.

На XIV Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, след успешен дебют в ролята на Амелия от операта “Бал с маски” на Джузепе Верди, е удостоена с III награда, бронзов медал и диплом (2009). В ролята на Флосхилде участва в премиерата на “Рейнско злато” от Рихард Вагнер (2010), с която се поставя началото на големия проект по тетралогията “Пръстенът на нибелунга” на академик Пламен Карталов в Софийската опера и балет. За следващата опера “Валкюри” е ангажирана за ролята на Валтрауте. От началото на октомври 2011 г. Димитринка Райчева е част от солистичния състав на Държавна опера Варна. В края на ноември същата година направи силен дебют в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини. През май 2013 участва в премиерните спектакли на „Залезът на боговете” от Рихард Вагнер, постановка на Националната опера и балет в София, където изпълнява три роли под режисурата на академик Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия), а в петото издание на Опера в Летния театър Варна 2014 впечатли с дебюта си като Мадалена в  „Андре Шение” от Умберто Джордано.

 Тенорът Даниел Дамянов  е роден през 1970 г. в Търговище. Средно образование получава в родния си град, а висше – във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” с магистърска степен по богословие. Изучава оперно пеене като частен ученик при Стоян Кисьов и Костадинка Николова. В периода 1994-1996 г. работи като артист-хорист в ДМТ Велико Търново. Дългогодишен солист е на хор “Свети Иван Рилски” и хор “Родна песен” в Търговище. Участвал е в множество концерти във Велико Търново, София, Силистра, Варна, Шумен, Бургас, Полша, Италия, Гърция, Германия и Холандия. През 2007 г. започва работа като солист на Русенската опера, гастролира с оперни спектакли в София, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. От 2010 г. е солист на Софийска опера и балет, на чиято сцена изпълнява едни от знаковите тенорови партии. Репертоарът му включва ролите на Каварадоси в “Тоска”; Дон Алваро в “Силата на съдбата”; Херцога в “Риголето”; Калаф в “Турандот”; Дон Хосе в „Кармен”; Де Грийо в „Манон Леско”; Радамес в “Аида”; Канио в “Палячи”; Манрико в “Трубадур’’; Макдъф в “Макбет»; Алфред в ,,Травиата”; Измаел в ,,Набуко’’, Форесто в ,,Атила’’; Отело в ,,Отело’’; Дон Карлос в ,,Дон Карлос’’.

Баритонът Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Бързо се издига до най-високите нива на оперното изкуство. Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Венцеслав Анастасов работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентство пее Родриго в „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура. С маестро Зубин Мета участва в „Турандот” и записва DVD, пее в продукцията на Метрополитен опера „Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в Палау де Лас Артс – Валенсия. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Звездният български баритон е един от плеядата наши певци, които правят чест на най-престижните оперни сцени.

След възторженото посрещане на августовската Мюзикъл гала в Летния театър и повторението й с огромен успех през ноември, за трети път към хубавата емоция ще ни върне концертът на 26 януари от 18 часа.

Аранжиментите на хитове от мюзикълите по филми „Цар Лъв”, „Красавицата и звярът” и „Клетниците”, както и добилите световна известност мюзикъли „Евита”, Кабаре”, „Моята прекрасна лейди”, „Дон Кихот”, „Магьосникът от ОЗ”, „Цигулар на покрива” и други любими мелодии са аранжирани от Юли Дамянов, който ще застане и на диригентския пулт. Режисурата е дело на Марио Николов, хореографията на Светлин Ивелинов, а звездата на гала концерта ще бъде аристократичният Васил Петров.

Освен него на сцената ще се изявят великолепните солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев, заедно с водещите солисти на Държавна опера Варна Даниела Димова, Свилен Николов, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова, Ина Петрова и Лиляна Кондова. Участват Симфоничният оркестър с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Стефан Бояджиев и балетът на Държавна опера Варна с худ. ръководител Екатерина Чешмеджиева.

На 22 януари от 18 часа предстои първият гала концерт за 2015-а г., който е посветен на оперетата. Интересът на публиката към този лек и забавен жанр, съчетаващ добро настроение, изящество и шик, известни мелодии и талантливи артисти, винаги е оправдан. На пулта този път ще застане младият и талантлив диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев, който е включил в програмата бисери на оперетното изкуство, сред които арии и ансамбли от творби на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе и др.

Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Сред солистите блестят звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др. Режисурата на концерта подготви главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. 

Диригентът Стефан Бояджиев е роден във Варна. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано.

През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана».

Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г.

 
Гост солисти

Сопраното Олга Михайлова-Динова завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини.

През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн.

Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика.

Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена. Тя с успех е изпълнявала следните роли: Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както в оперен, така и в балетния вариант, Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, участие в концерт „Моление” – оратория по музика на академик Найден Андреев, участие в концерта „Hello Broadway”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари от „Веселата вдовица” и др.

Тенорът Пеньо Пирозов завършва НМА”Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините усъвършенства с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. От 2001 г. досега участва във всички турнета на музикалния театър в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. През 2005 г. се включва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 дебютира на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна сме го аплодирали в „Риголето”, „Травиата” и „Луд гидия”.

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

68-и творчески сезон 2014-2015

Балет по музика на ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ

По приказката на ЕРНСТ ТЕОДОР АМАДЕУС ХОФМАН „Лешникотрошачката и царят на мишките”

Предпремиера – 15, 16 декември 2014

Премиера – 19, 20 януари 2015

Постановъчен екип

Либрето, постановка и хореография СЕРГЕЙ БОБРОВ - з.а. на Русия

Оркестър на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

Асистент-хореографи ОЛЕСЯ АЛДОНИНА, ДЕМИД ЗИКОВ, НАТАЛИЯ БОБРОВА
Худ. ръководител на балета ЕКАТЕРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА
Репетитор ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
Корепетитор РАДОСЛАВА КАРЕЕВА
Помощник-режисьор СИРМА ПАНЕВА

Действащи лица и изпълнители

Мари – ИЛИЯНА СЛАВОВА, ЕВГЕНИЯ МИНКОВА
Принц Лешникотрошач – ПАВЕЛ КИРЧЕВ, МАРТИН ЧИКАЛОВ
Дроселмайер – РУМЕН СТЕФАНОВ
Фриц, брат на Мари – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА

Механични кукли – персонажи от „Приказка за твърдия орех”

Крал – ЕМИЛ НИКОЛОВ
Кралица – ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
Принцеса Перлипат, тяхна дъщеря – НИЯ КОСТАДИНОВА
Кралица Мишилда – ДЕНКО СТОЯНОВ

Персонажи, оживяващи във фантастичния сън на Мари

Лешникотрошач, предводител на армията от оловни войници – ОГНЯН ИВАНОВ
Кралица Мишилда – РУМЕН СТЕФАНОВ
Малко мишле – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА

Танци на куклите

Испански танц – РЕНЕТА МИХАЙЛОВА, КОНСТАНТИНУС КАРАВОС, ДАНИЕЛ ОБРЕШКОВ
Източен танц – ЛИЛИ ГЕОРГИЕВА
Китайски танц – ЕВГЕНИЯ МИНКОВА, МАРТИН ЧИКАЛОВ, ОГНЯН ОБРЕШКОВ
Руски танц – ГАЛИНА ВЕЛЧЕВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ДЕНКО СТОЯНОВ
Френски танц (Пасторал) – ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА, ЕЛЕНА ДИМИТРОВА, МАРИЯ СТОЕВА
Мамаша Жигон – РУМЕН СТЕФАНОВ, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, ИЛИЯНА БОЖКОВА, НИЯ КОСТАДИНОВА, АДЕЛИНА БОЯДЖИЕВА, ЕЛЕНА ДИМИТРОВА

Деца-гости в дома на Дроселмайер, мишки, изпълнители в танците на куклите, финален валс, апотеоз – изпълняват артистите от балета при Даржавна опера Варна

„Репортаж за премиерата на "Лешникотрошачката" в БНТ 1, "Денят започва с култура": 

Проследете репортажа на Мартин Николов, излъчен в предаването "Денят започва с култура" на 20 януари 2015 г.
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-baleta-leshnikotroshachkata-va-v-varnenskata-opera

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

19, 20 January, Monday, Tuesday, 6 pm

THE NUTCRACKER - PREMIERE

Ballet by P. I. Tchaikovsky

Director & Choreographer Sergey Bobrov- Russia

Conductor Viliana Valtcheva

21 January, Wednesday, 6 pm

The wizard of Oz

Musical by Harold Arlen
Conductier Gancho Ganchev

Director Kostadin Bandutov

Stage Design Todor Ignatov

Choreographer Konstantin Iliev

With the participation of Varna Youth Opera

22 January, Thursday, 6 pm

OPERETTA GALA

Conductor Stefan Boyadzhiev

Director Kuzman Popov

Orchestra, choir and ballet by State Opera Varna 
Soloists Olga Mihaylova-Dinova, Penyo Pirozov, Plamen Dimitrov, Silviya Angelova, Lilyana Kondova

26 January, Monday, 6 pm

MUSICAL GALA

Conductor Yuli Damyanov

Director Mario Nikolov

Choreographer Svetlin Ivelinov

Musical hits from "The Lion King," "Beauty and the Beast," "Les Miserables", “My Fair Lady” etc.

With the special participation of  Vassil Petrov, leading soloists of National Music Theatre Mario Nikolov, Alexander Mutafchiyski, Georgi Handzhiev and of  State Opera Varna Daniela Dimova, Svilen Nikolov, Silviya Angelova, Lilyana Kondova, Ina Petrova

29 January, Thursday, 6 pm TOSCA Opera by Giacomo Puccini Conductor Borislav Ivanov Director Kuzman Popov Starring  Dimitrinka Raycheva - Floria Tosca, Kaludi Kaludov – Mario Cavaradossi, Plamen Dimitrov - Baron Scarpia, Eugeniy Stanimirov – Angelotti, Rossen Rangelov – Sagrestano, Sciarrone, Stoyan Findzhikov – Spoletta and others

30 January, Friday,  6 pm

BALLET CONCERT

Starring students at Dobri HristovNational SchoolOf Arts

Bookings and tickets: tel. (+359 52) 66 50 20; 66 50 22; 052 66 96 52

tickets@operavarna.bg

www.opera.tmpcvarna.com

Box-office, working hours

Monday– Sunday

10:00-13:00; 14:00-19:00  

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център започва новата 2015 година с гастрол в най-добрия български зимен курорт Банско.

В залата на Народно читалище "Никола Вапцаров” гражданите и гостите на града от страната и чужбина ще могат да видят двете най-нови варненски постановки - красивата балетна приказка "Лешникотрошачката" по музика на П. И. Чайковски и уникалната опера-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе.

Постановчик и хореограф на двете заглавия е главният балетмайстор на морския оперен театър, з.а. на Русия Сергей Бобров.

Поради големия зрителски интерес представленията на "Лешникотрошачката" на 5 и 6 януари ще бъдат три.

На 8, 9 и 10 януари следват още 3 спектакъла на „Carmen Dance” с оперни и балетни солисти на Държавна опера Варна, както и с участието на водещи балетисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

Прочетете повече:

КАРМЕН ДАНС | CARMEN DANCE

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

„Лешникотрошачката” през погледа на Сергей Бобров, Илияна Славова и Олеся Алдонина

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сергей Бобров – предпредпремиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Лешникотрошачката” – една красива носталгия

„Carmen Dance” - Уникална постановка с оркестър, хор, оперни и балетни солисти

Сергей Бобров: Хореографията е слово, което изразяваш не с дума, а с танц

„Кармен” завинаги! 

Bansko ski resort to host six performances of the Varna State Opera in January

Третото издание на Бала на артиста 2014 се състоя, както впрочем и миналогодишното, на 21 декември. Съвпадението беше колкото случайно, толкова и многозначително. Във всеки случай с положителен знак.

И така, артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството и прочие съмишленици от артистична бохема на Варна се събраха в уречения час във фоайетата и ротондата на Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да вдигнат наздравици за старата и за новата година.
Куверти се търсеха до последния момент и нито един, пожелал да стане част от нароченото за аристократично занимание, не остана отвън театъра.

Още с пристигането си, мнозина веднага се възползваха от възможностите, които предлагаше Балното ателие и преобразени в сценичните костюми на герои от постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна влязоха в образ със съответното чувство за отговорност.

Блестящ пример в това отношение даде водещият Кирил Аспарухов, който до такава степен се срасна с костюма на Краля от Шекспировата „Мяра за мяра”, че се обяви за Крал и на бала. Не отстъпи от тази си роля, въпреки забележката на „назначената” от него Кралица на бала, директорката на ТМПЦ Даниела Димова, че кралската титла по право се пада на председателя на Дружеството на архитектите, арх. Димитър Стефанов, основен съорганизатор на артистичното събитие.

Този внезапен кадрови спор обаче много лесно се разреши, тъй като арх. Стефанов охотно прие да изпълни и ролята на Кардинала, подразбира се, Ришельо – също достатъчно значима фигура :)

Естественият акцент на бала безспорно беше модното ревю на известния варненски бутик „La SPOSA” с главен дизайнер Соня Ангътян. Неотдавна манекенките на „La SPOSA” направиха специална фотосесия на новата си колекция в сецесионовия интериор на Варненския театър. Някои от тези официални тоалети бяха представени и на Бала на артиста, но за всеобща изненада в ролята на манекенки се появиха съвсем други дами – не по-малко очарователни и красиви, но с различна биография.

На модния подиум, представени от пиарката на ТМПЦ и асистентка на Краля на бала Виолета Тончева, дефилираха с апломб - сякаш непрекъснато са го правили! - оперните артистки Даниела Димова, Вяра Железова и Лиляна Кондова – все сопрани, забележете , оперната режисьорка Сребрина Соколова, икономистката Антония Евтимова – координатор на Центъра за иновация и развитие при Икономически университет Варна и Йоана Атанасова, завършила т.г. архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър”. Всички те привнесоха в модното събитие една особена интелектуална елегантност, оценена по достойнство както от зрителите, така и от професионалните модисти.

По-нататък, в конкурса за влизане в образ, компетентно жури от тримата актьори на Варненския драматичен театър Нено Койнарски, Стефан Додуров и Теодор Папазов, заклето в безпристрастност, отсъди справедливо първа награда на Котарака в чизми – Кристиян. Синът на известното медийно-музикално семейство Мария и Доно Цветкови впечатли с артистичност, непосредственост, комуникативност и липса на всякаква сценична треска. Поздравления за родителите!

Освен него, аплодисменти заслужиха Оловният войник, Шахиншахът, няколкото принцеси, херцогини и въобще всички костюмирани.
До среднощ имаше музика, танци, кулинарни удоволствия и настроение, както всички очакваха. На бал като на бал, ако трябва да перифразираме известната поговорка на французите, които май бяха измислили и самия бал като един изискан начин за забавление :)

Виолета Тончева

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.