Конкурси и обяви

FETE DE LA MUSIQUE 2024 НА ТРИ СЦЕНИ ВЪВ ВАРНА

21 юни 2024 година

На 21 юни 2024 г. Алианс Франсез Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна, Френския институт в България и Държавна опера Варна, организира за поредна година Празник на музиката. Тръгнал някога от Франция, Fête de la Musique бързо завладява хората в много страни, които всяка година на този ден заедно празнуват съприкосновението с музиката от различни жанрове в непринудена обстановка под открито небе.

През тази година Варна ще се потопи отново в духа на френския празник със специални събития в три пространства. На крайбрежната алея във Varna Street Food Park от 15.30 ч. свои любими песни ще изпълнят ученици от Международния френски лицей във Варна „Шарл Перо“ и децата от Детска къща, читалище „Просвета 1927“.

 

„ОПЕРАТА – МУЗИКАЛНА ЖИВОПИС“ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ХУДОЖНИЦИ ОТ ИТАЛИЯ

12 юни 2024, 17.00, Сцена Ротонда

Консулският кореспондент на Италия във Варна Антонио Таркуинио ще отркие изложба под наслов „Операта – музикална живопис“ на Сцена Ротонда в Театрално-музикален продуцентски център – Варна на 12 юни от 17 часа. Два часа по-късно на Основна сцена предстои концертното изпълнение на драматичната кантата за солисти, хор и оркестър „Кармина Бурана“ от Карл Орф, съвместен проект на Държавна опера Варна с МТФ „Варненско лято“ 2024.

Експозицията, посветена на обявяването от ЮНЕСКО на италианското оперно изкуство за световно нематериално културно наследство в края на миналата година, е част от дългосрочен културен проект между Италия и България, подкрепен от най-висшите държавни институции на двете страни. В концепцията е заложена идеята за търсене на „открити и неоткрити пресечни точки между изкуствата във фокуса на оперния спектакъл“, по думите на д-р Димитър Стойнов, културен консултант в италианското консулско представителство във Варна. В поредицата от мултижанрови събития, с различни партньори в различни артистични територии, се вписват празничният майски концерт с тематична изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев и сегашната изложба на Сцена Ротонда. Следващи спирки в българо-италианската културна програма за тази година са „Дворецът“ в Балчик на 21 юли, Национаният музей „Борис Христов“ в София на 3 октомври, Българският културен център „Борис Христов“ в Рим на 22 октомври.

„КАРМИНА БУРАНА“ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2024

12 юни, 19.00, XXXII МТФ „Варненско лято“ 2024

На 12 юни публиката във Варна ще има удоволствието да чуе в концертно изпълнение „Кармина Бурана“ - великата кантата на Карл Орф за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър, написана през 1937 г. Буквалното значение на заглавието е "Песни от Бойерн" – областта, където са намерени средновековните ръкописи, вдъхновили композитора. Става дума за уникална светска поезия на анонимни автори от ХІІ и ХІІІ в., възпяващи радостта от любовта и виното, красотата на настъпващата пролет и променливия характер на човешката съдба. Самият Карл Орф смята с право "Кармина Бурана" за най-успешното си произведение.

„Кармина Бурана“ 2024 г. е съвместен проект на Държавна опера Варна и МТФ „Варненско лято“. Гостуват артисти от Националната опера и балет на РС Македония, които заедно с изпълнителите от хора и оркестъра на Държавна опера Варна и Варненската детско-юношеска опера ще пресъздадат зашеметяващата енергия, вложена от композитора в творбата. Под диригентската палка на Бисера Чадловска и режисурата на Деян Прошев, в соловите партии ще се изявят изгряващата световна звезда, дебютирала вече в Миланската скала – сопраното Александрина Михайлова, тенора Александър Баранов и баритона Иво Йорданов.

КРАСИМИРА СТОЯНОВА: МИМИ В „БОХЕМИ“ Е СПЕЦИАЛНА ЗА МЕН

След нейните феноменални превъплъщения в Дездемона, Аида и Тоска публиката очаква изпълненията на Красимира Стоянова на варненска сцена с все по-голямо нетърпение. На 6 юли, в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2024, световноизвестното сопрано ще влезе в главната роля на Мими от Пучиниевата опера „Бохеми“ и това безспорно ще бъде едно от музикалните събития на варненското лято. За ролята, световните сцени, бележките на Пучини, модерното и скандалното в операта говорим с нея, преди да я приветстваме на XV изданиe на фестивала, акцентиращо върху музиката на Пучини.

Радваме се, че в годината на Пучини Вие ще изпеете неговата Мими от „Бохеми“ на нашата сцена. Къде стои Мими във Вашата класация от оперни героини, какво харесвате в нея, кои са най-ярко представените ѝ качества в операта?

Всъщност цялата опера се завърта около тази героиня. Самият Пучини, когато пише „Бохеми“, слага в партитурата малки цитати от историята, от книгата. Мими е била много нежна, бледа девойка, с красиви кафяви очи и изключително изразителни ръце. Тя е бродирала, за да се прехранва и тъй като явно не е успявала, а като добавим и особения парижки климат, е била болна от туберкулоза. „Бохеми“ в творчеството на Пучини е нещо много красиво и много ценно, бих казала, че тя е една от най-красивите негови романтични опери, които го нареждат сред най-големите романтици. Той едва по-късно става верист, докато тази опера е съвършено различна. За мен Мими е много ценна, защото я изпях за първи път, когато вече бях във Виенската Щатсопера, но това ми беше първата роля от Пучини. Изпитвах огромен страх и притеснение, защото това е Пучини, това е „Бохеми“ и трябва да бъде както хората очакват да го чуят.

Притеснението със сигурност си е отишло с натрупания опит, но има ли нещо лично Ваше и специфично, с което подхождате към изграждането на тази вокална партия?

Ние певците си служим с доста изразни средства, но най-важното е инструментът, гласът, чисто физически трябва да мога да изпея ролята технически правилно. Гласът се поддържа през цялото време на кариерата. Сега, когато трябва отново да се срещна с моята мила Мими, аз трябва поне месец да си поговоря с нея, да я възобновя в моето тяло, в моя глас и да вложа отново думите вътре, да вложа всички нюанси, които Пучини ни е завещал. Той е много интересен композитор, защото е известен с това, че описва цялата интерпретация. Ако човек просто следва неговите бележки, които е оставил в партитурите с ноти, няма нужда да се прави нещо много по-специално, освен да се предаде чувството и да се работи върху гласовата техника. И тогава се получава пълноценен образ, защото Пучини е написал с думи как иска да се изиграе героинята му. Това е много приятно, защото певецът знае, че влиза в рамките, които е задал авторът, и се опитва да изгради един пълнокръвен образ.

В кои световни постановки на „Бохеми“ сте се чувствали най-добре, с кои партньори на сцената?

Пяла съм Мими на много места – във Виена, Мюнхен, Ню Йорк, Лондон, София, със страшно много колеги. Но след всички тези години стигам до извода, че е много важно с колегите, с които работим, да сме екип. Заедно да мислим, да бъдем приятели, да сме заедно в творческата еуфория. Когато сме в хармония, публиката усеща една прекрасна емоционална експлозия и се получава истински празник.

Наричате Варненската опера „моята българска оперна къща“. Още ли се чувствате по този начин?

Да, аз идвам всяко лято, госпожа Димова ме кани с отворено сърце и с голямо желание обсъждаме бъдещи творчески проекти, а това е прекрасно, много се радвам. Отделно, че атмосферата тук е великолепна, лято е, хората са щастливи, а Варна е нашата културна лятна столица.

Знам, че не сте почитател на най-модерните сценични варианти в операта, в каква посока обаче следва да се развива това изкуство, за да успява да впечатлява и да привлича по-млада аудитория?

Трябва да уточним, че аз не съм против модерното, аз съм против извратеното – има голяма разлика между интелигентно модерно и извратено. И такова, което е против либрето, против произведение, композитор, певци. Както се казва на немски, аз съм „работно животно“. Работя с голямо желание, когато съм на сцената, давам всичко, на което съм способна. За мен е важно да се получи пълноценна картина на това, което правя. Важно е да има много силен театър, а за това е нужно да има силен конфликт. Изобщо не съм против модерното, но какво значи модерно? Модерно не означава да пеем например „Тайният брак“ на Чимароза в къси панталони. Това не е модерно, а е смешно и не виждам смисъл в него. Ценността на произведението се губи, елегантността на фигурата се губи. За да направи един човек театър, той трябва да се задълбочи в психологията. Точно това ще се случи в нашия спектакъл на „Бохеми“ на 6 юли, в който ще участвам заедно с великолепни певци, които ще зарадват варненската публика и гостите на града. Всички ние ще бъдем щастливи да се докоснем до музиката на Пучини.

 

Автор: Пламена Александрова

 

 

ПЪТИЩАТА НА ВЕРА НЕМИРОВА КЪМ ВАГНЕР

28 май, 19.00, Български културен институт, Берлин

11 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2024, „Летящият холандец“ от Вагнер, реж. Вера Немирова

Вера Немирова, едно от големите режисьорски имена на съвременната оперна сцена и единствената българка, която поставя в най-престижните театри, е поканена от Българския културен институт в Берлин да представи творчеството си, свързано с колоса Рихард Вагнер.

 

ТРИ НАГРАДИ „ВАРНА“ ЗА ТМПЦ ВАРНА

На 23 май, в навечерието на Празника на българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Благомир Коцев и председателят на Общинския съвет Христо Димитров връчиха годишните награди „Варна“ за ярки постижения в областта на културата.

Театрално-музикален продуцентски център Варна, с директор Даниела Димова, бе отличен с две колективни и една индивидуална награда „Варна“.

Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна получи признанието за високо професионално майсторство и художествени постижения в интерпретацията на трите симфонични концерта: „100 години от рождението на Добрин Петков“, с диригент Павел Балев; „Пета симфония“ от Густав Малер, с диригент Григор Паликаров и „В навечерието на Рождество Христово“, с диригент Мартин Георгиев.

Балетната трупа на ТМПЦ - Държавна опера Варна взе най-високото отличие на нашия град за високи художествени постижения, за професионализма, таланта и творческата енергия в новата хореографска редакция на Сергей Бобров на балетния спектакъл „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокопиев.

Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе удостоен с награда „Варна“ за изключително актьорско майсторство в изграждането на яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, първа постановка в България.

Даниела Димова и Държавна опера Варна получиха медал „Пучини“ от римския Международен център по изкуства „Антиноо“ за популяризиране творчеството на великия композитор. Отличието, придружено от грамота, беше връчено на 25 май в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ на изложбата-концерт „Операта – културно наследство на човечеството“. Медалът е първият, изработен в Италия по случай 100-годишнината от смъртта на Пучини. Специалното отличие е учредено от Международния център по изкуства и представено в Камарата на депутатите на Парламента на Италия. Основателката на Център „Антиноо“ Лаура Монакези изрази благодарности към Даниела Димова и със специално писмо.

Илина Михайлова: Обожавам всички качества на Норина

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

МАКСИМ ЗЕКИНИ ЗАВЪРШВА ВЕЛИКДЕНСКИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ С КОНЦЕРТ ЗА ЛЯВА РЪКА ОТ РАВЕЛ

23 май 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 23 май, в навечерието на Празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност, Държавна опера Варна закрива Великденския музикален фестивал 2024 със Симфоничен концерт, под диригентството на маестра Вилиана Вълчева. Световноизвестният френски пианист Максим Зекини, който гостува със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, ще изпълни бравурния и изключително труден Концерт за лява ръка от Морис Равел. Това е втората среща на варненската публика с виртуозния пианист, който през миналата година предизвика възхищение с концерта си в Радио Варна.

Роден в Париж, Максим Зекини завършва с отличие Conservatoire National Supérieur de Musique в Лион, Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж и е първият френски пианист с диплом от престижната Incontri col Maestro Academy в Имола, Италия. Лауреат е на много конкурси и фондации, като Cziffra Foundation, Marcel Bleustein-Blanchet, Meyer Foundation, Zane Foundation of Venice и др. Удостоен е с лейбъла "Mission Ministérielle du Centenaire". 

Участията му във фестивали и концерти в над 60 страни, сред които Италия, Германия, Обединеното кралство, Китай, Южна Корея, Япония, Южна Африка, Австралия, го утвърждават като един от най-големите съвременни френски пианисти със световно признание. 

ДИРИГЕНТЪТ АЛФРЕДО СОРИКЕТИ: С ВАРНЕНСКИЯ ОРКЕСТЪР СЕ ЧУВСТВАМ ПРЕКРАСНО

Започнали сте музикалното си образование с пиано. Кога един музикант решава, че е време да предприеме следващата крачка и да стане диригент?

Дълга история е, но ще опитам да съм кратък. Бях 7-8 годишен и в моята стая слушах класическа музика, затварях прозорците и започвах да дирижирам. Тогава не знаех нищо за дирижирането, но бях напълно запленен от музиката. Казах на баща ми, че искам да съм диригент, той ме изгледа учудено и каза „Тук няма оркестър“, затова започнах да свиря на пиано. Имам много концерти като пианист. Веднъж приятел ме покани да акомпанирам на пиано на оперни репетиции в продължение на една седмица безплатно. Съгласих се и му казах, че ще свиря безплатно, ако ми даде да дирижирам оркестъра за 20 минути. Той ме попита дали съм диригент и мога ли да дирижирам, аз казах „Разбира се!“. Беше невероятно, оркестърът дори пожела аз да дирижирам операта. Разбира се, това не се случи, но започнах сериозно да уча дирижиране. Това е нещо, което носиш в себе си, не зависи толкова от техниката и от образованието, хипнотизиращо е – не по отношение на публиката, а в теб самия.

Ако всеки диригент има стил, как бихте дефинирали Вашия?

Мисля, че нямам специфичен стил. Предпочитам да изляза „чист“ пред оркестъра и да разбера какво е необходимо, какво се изисква, без да бъда „шеф“. Защото ако диригентът налага това, което той иска, на оркестъра, се губи от креативността. Ако ги оставиш да свирят свободно, музикантите дават сто процента от себе си и оркестърът се развива и израства.

Какво предпочитате да дирижирате – симфонична музика или опера?

Това са два различни свята, всеки прекрасен сам по себе си. Всеки ти дава различни усещания. Истински обичам операта, но обичам и симфонията, която е друг език. В операта трябва да събереш заедно много хора – хор, солисти, оркестър. При симфонията е малко по-лесно технически, но детайлите изискват повече внимание.

Още преподавате, кое е основното за дирижирането, на което учите студентите си?

Най-трудното за младите диригенти е да практикуват с цял оркестър. Подготвят се самостоятелно, но не знаят как да подходят, когато застанат пред оркестъра, и затова им трябва помощ. В началото им е нужно много време, за да напредват пред оркестър, защото понякога ти искаш да постигнеш едно, а оркестърът реагира по друг начин. Опитвам се да ги науча да разбират какво е необходимо да направят, за да постигнат това, което си представят в главата си. В две части репетирам с тях – с оркестър и после докато гледаме записа, за да преценим какво са искали да постигнат дирижирайки.

Разкажете малко повече за конкурса „Анита Черкети“, който е Ваш проект.

Да, мой проект е, тази година през април беше 14-тото му издание. Много млади диригенти се изявяват в него и това всъщност не е съревнование, по-скоро се опитваме да им помагаме. Тази година например победителят отпреди 2 години – солистът от Варна, Рейналдо Дроз, направи прекрасно представяне на моя фестивал и после дебютира в Италия за първи път в страхотна продукция на „Любовен еликсир“. Така че конкурсът предоставя наистина добри възможности.

От 2021 г. сте гост-диригент на Варненска опера, какви са впечатленията Ви от Варненския оркестър?

Надявам се, че възможностите ще стават все повече в бъдеще. В новия сезон на Civitanova All'Opera също ще работим съвместно. Прекрасно се чувствам с Варненския оркестър, защото имам възможност да участвам с по три продукции всяка година. Това означава, че започваме един процес на работа, в който заедно с оркестъра можем да надграждаме и взаимно да се учим.

 Автор: Пламена Александрова

 

БАЛЕТНИТЕ ПЕДАГОЗИ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

В навечерието на Световния ден на балета 29 април 2024 г. Варненската опера отбелязва с благодарност балетните педагози, които развиват и надграждат постиженията в балетната трупа на оперния театър. Балетните педагози стоят зад всеки вълшебен танцов спектакъл и несъмнено те са ядрото, заради което Варненският балет жъне аплодисменти на три континента.

АННА ПАМПУЛОВА И НЕПОВТОРИМИЯТ ФИНЕС НА БАЛЕТА

ДОЦ. Д-Р АННА ПАМПУЛОВА, дългогодишна балерина на Софийска опера и балет, изявен хореограф и педагог пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА по повод 30-годишната ѝ творческа дейност, която се отбелязва със специална Балетна гала на 29 април във Варненската опера. Спектакълът ще представи избрани хореографски откъси, както и премиерната постановка по сюитата на Петко Стайнов „Тракийски танци“

Много или малко са 30 години, когато балетът е твоят живот? Как започна всичко и как се насочихте точно към това изкуство?

Помня себе си танцуваща, но нямам спомен за конкретна възраст. На пет годинки баща ми ме заведе в школа и разбрах, че има и други като мен, за които танцът е начин на изразяване, лично пространство, емоции. В ранните си години като ученичка смятах, че да танцуваш значи да се сливаш с музиката през движение. Десетгодишна в балетното училище разбрах, че това не е достатъчно – професионалният танц означава да бъдеш посветен на тази професия. Ако искаш това изкуство да остане в живота ти за дълго и ти да го изследваш във всичките му аспекти, то трябва да потърсиш и формата, и техниката. Неусетно превърнах танцуването в мисия. Да посвещавам на това изкуство неможещите, неопиталите, но гледащите, възприемащи танца като зрители, или любопитните към танцовото изразяване да водя по пътя на професионалното изграждане.

Всички сме чували легенди за изтощаващите балетни репетиции, множеството контузии, бързата амортизация – колко истина има в това, доколко възнаграждаваща е професията, какво взема и какво дава?

Ако кажа какво се крие зад сценичната изява, ще разваля илюзията за нея, ще издам от онази част, която не е толкова красива. Балетът е магичен за публиката, за нас които го изпълняваме е себеотдаване, себеусещане, дисциплина, себеразтваряне, вглеждане в себе си, преоткриване на тялото, посвещаване. Мисля, че балетният артист, за разлика от другите артисти, не изгражда толкова високо его. Танцът помага за развиване на самоконтрол. Може би през живота си ние чуваме повече „не“, отколкото „да“ –  наричам го каляване на психиката, в един момент се чувстваш на ръба на спорта и изкуството. Трябва да задържим по-дълго тялото експресивно, живо, за да остане то верен посланик на идеите на режисьора и хореографа, на магията, която то носи. Балетът дава възможност да работиш върху себе си по-дълготрайно –  не само като артист, а и като личност. Изгражда и един специален финес, никога не можеш да кажеш, че някой е бивш балетен артист, той си остава такъв до края, посветен на връзката на духовното и тленното.

29 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Специална Балетна гала, посветена на 30 години творческа дейност на Анна Пампулова, ще представи Държавна опера Варна на 29 април 2024 г. Доц. д-р Анна Пампулова завършва Държавно хореографско училище със специалност „Класически балет“ и успоредно – експериментална театрална паралелка „4xC“ към 22-ра гимназия със специалност „Актьорско майсторство“ в София. 18 години е солистка в балетната трупа на Софийска опера и балет и гост-солистка в Държавен балет „Арабеск“. Бакалавър и магистър по „Балетна режисура“, НБУ, със специализация по Съвременни танцови техники във Виена. Анна Пампулова е автор на множество танцови спектакли, както и хореограф на редица театрални, оперни и мюзикълни проекти в Софийска опера и балет, Държавна опера Пловдив, Държавна опера Стара Загора, Държавна опера Бургас, Държавна опера Варна, Народен театър “Иван Вазов”, Театър София и др. Тя е доцент, доктор по Музикално и танцово изкуство към Нов български университет, където е преподавател и програмен директор на департамент „Театър”. Отличена с редица национални и международни награди за съвременна хореография и отличия за творчески екип към различни сценични проекти, сред които се открояват мюзикълите „Калас и Онасис“, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и операта „Хитрата лисичка“ на Варненската опера.

Балетният гала спектакъл за 30-годишната творческа дейност на Анна Пампулова, е изграден в три модула. Първата част съдържа предимно сола и дуети от награждавани творби на хореографката, включително от Варненския международен балетен конкурс. „Първата част е ретроспективна – започвам от по-миниатюрното, за да стигна до по-мащабното. В нея съм включила и цитат от мой спектакъл, в който ще участват 14 изпълнители от варненската балетна трупа. Солистичните номера също ще поверя на варненски танцьори, а един дует ще бъде поздрав от мои студенти в НБУ“, обяснява именитата хореографка.

ТОВА, КОЕТО Е НАД НОТИТЕ

Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от създаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично изграждане на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като свещенодействие и магията, която се случва над нотите

Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал

- Маестро Паликаров, от цикъла  „Петите симфонии“ - и не само от него, познаваме пристрастието Ви към мащабните и отличаващи се със своя специфика произведения. Реквиемът на Джузепе Верди е точно такова произведение, затова предполагам, че неговите жанрови различия от каноническата заупокойна меса са поне един от мотивите, за да го представите във Великденския музикален фестивал...

- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници вече стана своеобразна традиция в България. Затова и нашата идея беше да представим творбата непосредствено преди Великден, но поради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния процес, се наложи да изместим концерта по-рано. В този контекст няма изненада, че именно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.

Интересна е историята покрай създаването на произведението. През 1868 г., след смъртта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори заедно да напишат в негова памет голяма траурна меса. Идеята се осъществява, но не получава желания отзвук и затова няколко години по-късно Верди сам композира своя крупен опус (вече по друг повод) и той се превръща в шедьовър, който е своеобразен крайъгълен камък за почти всеки диригент в някакъв етап от творческия му път. През тази година се навършват и точно 150 години от премиерата на творбата. Ние обикновено честваме годишнини от рождението или смъртта на композиторите, но смятам, че е хубаво да се отбележи подобаващо и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в световната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим произведението в тазгодишния Великденски фестивал.

В работата по визуалната среда на „Дух“ основното, от което тръгнахме, е моделът на света – неговото разпадане и събиране в различни моменти от постановката – така, както го има заложено и в драматургията. И сблъсъкът на духовното и материалното в най-общия смисъл на думата. Модулите на декора се движат, в различните мизансцени са композирани по различни начини. Основното решение е свързано с прожекционния мапинг, който всъщност дава и представата за мястото на действието. Имаме доста визуални ефекти, подсилени с осветление, които вкарваме, за да можем да предадем на зрителите присъствието на духовете в материалния свят, начинът, по който те взаимодействат с материалния свят и го променят.

В технически аспект искахме декорът да е максимално функционален и да маркира много бързо смяната на мястото на действието. Правим го с промяна на различни модули, отваряне и затваряне, а с мапинга допълваме и подчертаваме постигнатото с декора. Двете неща са в симбиоза. Пестеливи сме откъм цветове в сценичната конструкция, за да могат да изпъкнат костюмите и персонажите, както и за да може да се постигне добър ефект при мапинга. Има интермедийни моменти, в които декорът става и персонаж на сцената, защото се размества и пренарежда. Сценографията е така разработена, че да може да се адаптира за по-малки и по-големи сцени. За по-голямата сцена на Летния театър декорът ще е в своя пълен вид. Имаме и предна, и задна прожекция върху декора и разчитаме с пълнотата на картините да постигнем една по-голяма плътност на действието.

В мапинга всяка сцена има своите конкретни елементи: използвам есенцията от местата, на които се намират хората и духовете, като работех на колажен принцип, за да композирам сцените. До голяма степен се инспирирах от идеята в „Матрицата“ с преминаването между световете, разпадането на материята, което се постига с визуални ефекти на сцената.

Има една максима, че зрителите обръщат внимание на сценографията в първите 10 минути от спектакъла и после свикват с нея, тя „изчезва“ и на преден план е действието. Има логика да бъде така, тъй като актьорите са най-важни. Но разбира се, аз обръщам внимание на визията през цялото време на сто процента, за да може тя винаги да отговаря адекватно на мизансцена. За мен, като човек, който създава визия, тя е от основна важност в един спектакъл. Работя с всички ефекти, с които мога, но в същото време се стремя те да са пестеливи и, когато е необходимо, да отстъпват на по-заден план. Трябва да има едно съизмерване на средствата през цялото време, да се поднасят внимателно на зрителя, за да успее есенцията на спектакъла да достигне до него по правилния начин.

Интересно за мен в този проект е, че има доста декор. По принцип в  решенията си аз работя много с прожекция, с мапинг и често средата е много условна. Тук декорът е равнопоставен на мапинга. Имаше доста работа с физическата част от сценографията. В мапинга са включени много места на действие, за които направих колажи с 2D и 3D средства, смесване на анимация с видео и ефекти, които се добавят, за да разтърсят на моменти сцената.

БАЛЕТЪТ „НИЖИНСКИ“ - НЕОБИКНОВЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕНИАЛЕН ТАНЦЬОР

Премиера на Великденския музикален фестивал – Варна 2024

24 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В XXIII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна привлича вниманието премиерата на балета  „Нижински“, която ще бъде част от фестивалната програма на 24 април, заедно с концертното изпълнение на едноактната опера „Сестра Анджелика“ от Джакомо Пучини, по повод 100-годишнината от смъртта на великия композитор.

Изграден върху музиката от симфоничната поема „Островът на мъртвите“ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава драматичните взаимоотношения между прочутия руски танцьор Вацлав Нижински, съпругата му Ромола Пулски и руския импресарио Сергей Дягилев, който ръководи трупата „Руският балет на Дягилев“. Експресивният балетен език на Михаил Лавровский нарежда „Нижински“ сред ярките постижения на съвременната хореография, които сега със своята адаптация надгражда главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „Нижински“ в главните роли ще танцуват балетните солисти на Държавна опера Варна Витторио Сколе (Нижински), Аниезе Ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел (Санитари).

Мюзикълът „ Дух“ – любовта е по-силна от смъртта

Сребрина Соколова, режисьор

В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е  базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век. Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.

Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?

Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?

МЮЗИКЪЛЪТ „ДУХ“ ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ

Предпремиера - 5, 6 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера 17 юли 2024, 21.00, Опера в Летния театър

Мюзикъл от Дейв Стюарт и Глен Балард
Музика Дейв Стюарт и Глен Балард
Либрето Дейв Стюарт, Глен Балард и Брус Джоел Рубин
Превод Жени Гундашева
Режисьор-постановчик Сребрина Соколова
Диригент-постановчик Страцимир Павлов
Сценограф и визуален артист Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Светлинен дизайнер Даниел Йовков
Превод Жени Гундашева
Плакат Славяна Иванова

В главните роли:
САМ УИТ - Виктор Ибришимов, Калоян Николов
МОЛИ ДЖЕНСЪН - Лилия Илиева – Михайлова, Валерия Василенко
КАРЛ БРУНЪР - Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи
ОДА МЕЙ БРАУН - Милица Гладнишка

Оркестър и балет на Държавна опера Варна

ИЗИСКАН КОНЦЕРТ НА ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ И ЛИВИУ ХОЛЕНДЕР

26 март 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Всеки от концертите в цикъла „Людмил Ангелов и приятели“ носи своята специфика и очарование и от тази концепция не прави изключение изисканият камерен концерт на 26 март в Държавна опера Варна, в който световноизвестният пианист ще музицира заедно с австрийския баритон Ливиу Холендер.

Ливиу Холендер е сред най-изявените австрийски певци, а успешната му кариера го води на сцени като La Scala в Милано, Teatro del Maggio Musicale във Флоренция, Teatro Carlo Felice в Генуа, Токийския пролетен фестивал, Musikverein Graz, Латвийската национална опера в Рига, Хърватската национална опера в Загреб и много други. Баритонът с нетърпение очаква гостуването си във Варна: „Каня публиката на този специален рецитал, където ще пея в компанията на прекрасния български пианист Людмил Ангелов. Програмата ни е много интересна, включили сме двама водещи австрийски композитори – Франц Шуберт и Густав Малер, а във втората част ще поднесем популярни арии от „Сватбата на Фигаро“, „Танхойзер“ и „Фауст“. Сигурен съм, че този репертоар ще е наслада публиката.“

Виртуозният пианист Людмил Ангелов, известен като един от най-добрите интерпретатори на Шопен, ще поднесе на публиката своята интерпретация на Прелюд Опус 45 от Шопен, който се нарежда сред световните шедьоври в репертоара за пиано.

„Имам удоволствието да си партнирам с изключителния австрийски баритон Ливиу Холендер. Това е третия концерт от този цикъл след гостуването на Мари-Клод Шапюи през октомври и на Бюлент Бездюз през декември миналата година. Много съм щастлив, че това се случва в моя роден град, благодарение на инициативата на Варненската опера. Подготвили сме чудесни произведения от Шуберт и Малер, както и любими оперни арии от Вагнер, Моцарт и Бизе“, обещава музикантът за предстоящото музикално събитие.

НАГРАДА „СВЕТОВНИ ТЕАТРИ“ 2024 ЗА БАЛЕТА И МЕНИДЖМЪНТА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

По време на VI издание на Международния танцов фестивал „Grugliasco in Danza“, който се проведе в началото на март в Италия, балетната трупа и мениджмънта на Държавна опера Варна бяха отличени в категория „Театри“ с приза “Световни театри” 2024. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи лично високото признание за авторитета и качеството на варненския балет, селектиран от фестивалното жури сред участници от цял свят. За заслуги бе отличена примабалерината на Парижката Гранд Опера, в продължение на 10 години, Елеонора Аббагнато.

С голямата награда „Карла Фрачи“ бе удостоена известната хореографка Сабрина Боско, асистентка на легендарната италианска балерина, свързала името си с фестивалната история на “Grugliasco in Danza”. Сабрина Боско, която от няколко години работи и с балетната трупа на Държавна опера Варна, е добре позната на международната публика на фестивала „Опера в Летния театър“, която горещо аплодира вълнуващата хореография в нейните варненски постановки „Либертанго“ и „Едит Пиаф. Париж, моя любов“.

В ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ - БАЛЕТНА ГАЛА ВЪВ ВАРНА

22 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

В Деня на българския балет мултинационалната балетна трупа на Държавна опера Варна ще зарадва своите почитатели с голяма балетна гала, с хореограф Светлана Тоншева и репетитор Меган Рейд. В програмата са включени откъси от световната балетна класика, преплетени със съвременна хореография, сред които "Спящата красавица" и "Лебедово езеро" по музика на Чайковски, "Пахита" и "Баядерка" по музика на Минкус, "Талисман" по музика на Бриго и др. В соловите партии ще се изявят Пиня Рисанен и Павел Кирчев, Анук Бютри и Тимофей Федотов, Едуардо Комело, Велизара Войникова, Елиът Адамс, Родриго Техудо, Ребека Грана и др.

ПАВЕЛ БАЛЕВ: В ОПЕРАТА НАЙ-ВАЖНИ СА ПЕВЦИТЕ

 С предчувствие за насладата, която ни предстои, очаквамепремиерата във Варна на „Tutto Verdi“ - първият оперен албум на брилянтния баритон Кирил Манолов, записан със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на един от най-значимите съвременни диригенти Павел Балев. Един троен български знак за високо изпълнителско изкуство, към който на 24 февруари 2024 г. ще добави своята интерпретация и Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, за който е привилегия маестро Балев да бъде негов постоянен гост диригент.

Уважаеми маестро Балев, съдейки по концептуалния подход към всяко Ваше събитие, предполагам, че зад предложеното от Вас заглавие на албума „Tutto Verdi“ се крие много по-голяма аргументация от красноречивия и лесно разпознаваем подтекст за всеобхватното творчество на Верди. Разкажете за драматургията на албума и доколко тя определя драматургията на концерта?

Концепцията на концерта възпроизвежда само отчасти драматургията на албума. Държахме на всяка цена да не правим повторение на премиерата от София. Концертът във Варна ще бъде със собствен облик - оркестровите пиеси ще са други, отчасти ариите също, ще присъства и една цялостна музикална картина от оперно заглавие, което ще създаде основното различие от софийския концерт. Варна може и заслужава да бъде по-различна. Какви приоритети следвахте при подбора на ариите от богатия репертоар на Кирил Манолов за „Tutto Verdi“ – бравурни или любими, често или рядко изпълнявани, виртуозни или екзотични?

Моето влияние върху избора на ариите беше много ограничено, но Кирил Манолов и аз мислим доста еднакво - искахме да създадем един калейдоскоп от Вердиеви герои, в които да бъдат представени максимално различните предизвикателства за изграждането на контрастни и силни образи. По този начин могат да бъдат проявени всички качества на солиста. Този албум е визитната картичка на Кирил Манолов, с него той може да се представя навсякъде по света.

Вие се ползвате със статута на диригент, когото предпочитат елитни певци и музиканти от ранга на Красимира Стоянова, която участва в софийската премиера на албума, а неведнъж и във Варна имахме щастието да я аплодираме, заедно с Вас. Да добавим тук оперните певци Диана Дамрау, Никола Тесте, Томас Хемпсън, пианиста Людмил Ангелов, режисьорката Вера Немирова, цигуларката Албена Данаилова... Няма да изброяваме всички, но задължително ще споменем Кирил Манолов - единственият солист във Вашата грандиозна прощална гала със Симфоничния оркестър на Баден Баден през 2022 г., събрала почти 15 000 зрители. Въпросът ми, след тази дълга, но необходима интродукция, е какво цените у Кирил Манолов?

У Кирил ценя изключително неговата музикална, артистична, човешка и духовна щедрост. Обичам цвета и изразителността на гласа му, неговия вкус, неговата честност и автентичност. Горд съм да бъда негов колега, съмишленик и приятел.

ДАНИЕЛА ДИМОВА ПРЕД БНР - РАДИО ВАРНА

Въртящият се кръг за Сцена Филиал на Варненския театър вече е пристигнал от Китай и предстои да бъде монтиран. Това каза за Радио Варна Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център-Варна. Тя се надява, че до лятото дълго проточилият се ремонт на сградата ще приключи.
 
Цялата статия може да прочетете тук

„БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ“ ИДВАТ ВЪВ ВАРНА НА ПЪРВИ МАРТ

Премиера - 1 и 2 март 2024, Държавна опера Варна

През 2024 г. любимата българска оперета „Българи от старо време“ оживява отново на варненска сцена, отново в прочит на Николай Априлов. В 77-ия си творчески сезон Държавна опера Варна кани известния оперетен режисьор да постави за четвърти път емблематичната творба на Асен Карастоянов, след изключително успешните постановки от 2005, 2011 и 2016 г. Сравнявана с „Ромео и Жулиета“, но с щастлив край, оперетата следва едноименната повест на Любен Каравелов за копривщенските големци, които заради съседска свада отказват да оженят децата си, отдавна влюбените един в друг Лиляна и Павлин. И както всички знаят, след много перипетии, в които по възможно най-забавния начин се разкрива народопсихологията на българите от епохата на Възраждането, любовта побеждава.

ДАНИЕЛА ДИМОВА ПОСРЕЩНА ГОСТИ ОТ ФРЕНСКИЯ ИНСТИТУТ В БЪЛГАРИЯ

На посещение в Театрално-музикален продуцентски център Варна днес бяха Едуар Морно - културен аташе към Френския институт в България, Благовеста Делчева – сътрудник към отдел „Проекти за културно сътрудничество“ към Френския институт и Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна.

Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова представи предстоящите издания на Великденските театрални седмици и Великденския музикален фестивал. Акцент във Великденските театрални седмици ще бъде Франкофонският  фестивал на ученическите театри на 20 април, когато на  Основна сцена ще се изявят 8 младежки трупи от цялата страна.

Великденският музикален фестивал ще бъде закрит на 23 май със Симфоничен концерт, организиран със съдействието на Френското посолство и Алианс Франсез Варна, със солист известния френски пианист Максим Зекини, който ще изпълни Концерт за лява ръка от Морис Равел. Държавна опера Варна ще участва, както всяка година, с концерт в Празника на музиката на 21 юни, иницииран от Франция.

В духа на традиционно доброто партньорство между ТМПЦ Варна и Френския институт бяха обсъдени възможности за бъдещи съвместни прояви, продукции и гастроли на именити изпълнители. Гостите проявиха особен интерес към фестивала „Опера в Летния театър“, а вечерта посетиха спектакъла на мюзикъла „Бодигард“ с Орлин Горанов и Манал Ел Фейтури. 

НАЧАЛОТО НА 2024-ТА В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

С приятния спомен за заслужените аплодисменти през миналата година и след кратка януарска ваканция, Държавна опера Варна прекрачва в 2024-та с амбициозни творчески планове. Първата януарска среща с публиката предстои с любимия мюзикъл „Красавицата и Звяра“ на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, който ще се играе в два поредни дни (19.01, 19.00 и 20.01, 14.00), съответно -  с Валерия Василенко и Мария Анастасова – Красавицата и Михаил Сървански и Виктор Ибришимов – Звяра.

Следва оперният концерт с участието на лауреати от VIII Международен музикален конкурс „Art Stars” – Варна 2023 (23.01, 19.00), на които ще партнират солисти на оперния театър, под палката на Стефан Бояджиев. Билетите за Симфоничния концерт с легендарния цигулар Минчо Минчев и изключителния маестро Емил Табаков (26.01, 19.00) се разпродадоха само няколко дни след обявяването на януарската програма. Поради нестихващия интерес към събитието, ръководството успя да координира със солистите повторение на концерта (27.01, 11.00), като планираният за тогава образователен спектакъл „В ритъма на музиката“ се измества през март (16.03, 16.00).

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ С РИХАРДС МАЧАНОВСКИС, НАЙ-ДОБРИЯ ОПЕРЕН СОЛИСТ НА ЛАТВИЯ

21 феврураи 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 21 февруари публиката на „Летящият холандец“ във Варна ще се срещне за пръв път с Рихардс Мачановскис, отличен с наградата „Най-добър оперен солист на Латвия“. Той ще изпълни ролята на Холандеца, вместо обявения Бьорн Вааг, който поради заболяване не може да участва в спектакъла.

Заради зловещо проклятие, да си припомним оперния сюжет, Холандеца е осъден да скита вечно в океана, докато не намери Сента - девойката, готова на саможертва за него. В Сента ще се превъплъти Линка Стоянова, която беше брилянтна в тази роля и в предишната варненска постановка. В останалите роли се включват Валерий Георгиев, като годеника на Сента, когото тя напуска заради Холандеца, Людмил Петров като моряка Даланд, Артьом Арутюнов като Кормчията и Силвия Ангелова като Мари, дойката на Сента.

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна изпращат изключително успешната си 2023 година с декемврийски гастроли в столицата, които препълниха залите на НДК, МГТ "Зад канала", МТ "Николай Бинев" и Театър "Българска армия". Продукцията на Държавна опера Варна "Калас и Онасис" от Христос Папагеоргиу, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, откри Новогодишния музикален фестивал в София в зала 1 на НДК, в присъствието на двама президенти, други високопоставени гости и многобройна възторжена публика. Също в НДК и също в Новогодишния фестивал, но в "Театър Азарян", Драматичен театър "Стоян Бъчваров" представи в 3 спектакъла забавните "Приключения опасни със герои сладкогласни" от Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов, реж. Костадин Бандутов. Варненските драматични актьори разтърсиха столичани с "Ботушът" от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге.К., в МГТ "Зад канала", разсмяха ги с "Клетка за пеперуди" от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов, в МТ "Николай Бинев" и ги накараха да се замислят над българските съдбини с "Под игото" по Иван Вазов, драматургичен вариант Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева, в Театър "Българска армия". С "Под игото" на 20 и 21 декември във Варна завършват и фестивалните Коледни театрални седмици 2023.

ОПЕРЕН КОНЦЕРТ С НОВА ПРОГРАМА НА 24 ФЕВРУАРИ

Скъпи варненски почитатели на оперното изкуство,

Много благодаря за Вашия голям интерес към премиерата на моя пръв оперен албум „Tutto Verdi” на 24 февруари! Очаквах с нетърпение този токова важен за мен концерт, под палката на един от най-значимите български диригенти Павел Балев, с Оркестъра на Държавна опера Варна. За съжаление, поради заболяване, съм възпрепятстван да участвам в концерта, но не съм се отказал да представя албума си във Варна и ще го направя при първа възможност.

Междувременно маестро Павел Балев и екипът на оперния театър успяха да подготвят великолепна нова програма, вместо моя концерт. Оценявам това като израз не само на висок професионализъм, но и като колегиален жест към мен и знак за уважение към публиката. Ще се радвам, уважаеми зрители, да посетите този концерт, който ще отговори на Вашите високи очаквания. Убеден съм в това.

ВАШ КИРИЛ МАНОЛОВ

ОПЕРЕН КОНЦЕРТ
24 февруари 2024, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Павел Балев
Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

В програмата ще прозвучат увертюри от опери на Верди, Симфония № 40 от Моцарт и любими арии, сред които Ария на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, изп. Гео Чобанов; Ария на Норина от „Дон Паскуале“ на Доницети, изп. Пилар Гарридо Летелиер; Ария на Форд от „Фалстаф“ на Верди, изп. Свилен Николов; Ария на Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети, изп. Артьом Арутюнов, както и хорови ансамбли от оперите на Верди „Набуко“, „Трубадур“ и „Макбет“.

Билетите от „Tutto Verdi” важат без заверка за Оперния концерт на 24 февруари. Зрителите, които запазят билета си, ще получат 20% отстъпка за следващата дата на „Tutto Verdi”, която ще бъде своевременно обявена.

ДВАМА ПРЕЗИДЕНТИ, ДВАМА ПОСЛАНИЦИ И МНОГОБРОЙНА ПУБЛИКА АПЛОДИРАХА „КАЛАС И ОНАСИС“ В НДК

Грандиозно начало на Новогодишния музикален фестивал в НДК София постави на 13 декември 2023 г. операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, продукция на Държавна опера Варна по повод 100-годишнината от рождението на великата Мария Калас, с участието на Ева Перчемлиева и кипърския грък Мариос Андреу в главните роли. Събитието уважиха с присъствието си високопоставени гости, сред които президентите на Албания и България Байрам Бегай и Румен Радев, и посланиците в България на Гърция и Албания Алексиос Лимберопулос и Доника Ходжа. Директорът на Националната опера и балет Абигейла Вощина сподели възхищението си от спектакъла, реализиран съвместно с оркестъра и хора на Националната опера и балет на Албания. За софийската премиера на „Калас и Онасис“ пристигна от Ню Йорк и авторът на творбата, композиторът Христос Папагеоргиу. 

Пред многобройната публика в зала 1 на НДК на директора на Театрално-музикален продуцентски център - Държавна опера Варна Даниела Димова бе връчена наградата „Кристална лира“ в категория „Мениджмънт на музикалното и танцовото изкуство“ за 2023 г., която поднесе Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

TOP