Другите за нас

 

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Те са млади, харизматични и имат поразяващи гласове. Те ще разцепят юнския здрач над Варна в четвъртък вечер с най-обичаните световни арии и тепърва ще влюбят варненската публика в себе си. Под диригентството на  Дерек Глийсън четирима даровити тенори са подготвили репертоар, който е обречен на успех. Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна преди световното си турне. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар. С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват. С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия Маестро Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА започва да свири на мандолина и китара още на 5 годишна възраст и дължи на дядо си интереса към музиката. Завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА  е наследил таланта си от рода на своята майка. Започва да пее на шега на 11 годишна възраст. Тогава печели първия си конкурс по поп музика в Италия. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в  Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри. Може би най-интересното за Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ също започва да пее на шега у дома на 12-13 годишна възраст. Записва пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА  като дете искал да стане драматичен актьор. Започва да работи за мечтата си, изучавайки актьорско майсторство и на това в момента дължи позицията на гласа си и правилното дишане. Започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж.  През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

След Варна, четиримата тенори ще изнесат 53 концерта в САЩ.

 

Специално за Медийна група "Черно море" четиримата талантливи артисти изпяха малка частица от ария, с което си спечелиха като доживотни фенове присъстващите журналисти по време на медийната среща.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Прочетете още: 

"ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ" откриват X Опера в Летния театър

ДЕРЕК ГЛИЙСЪН ДИРИЖИРА ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

Гала концерт на финалистите на международен оперен семинар

Източник: http://bnr.bg/

 

 

 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН за ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2018

 

DERNEUEMERKERСП. ЗА ОПЕРА И БАЛЕТ ВЪВ ВИЕНА И ЦЯЛ СВЯТ „DERNEUEMERKER”, брой 08+09/2018

 

12. 7. „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

След като Ян ван Маанен се отказа да дирижира „Летящият холандец“, ръководството на Варненската опера покани Ерих Биндер, бивш първи концертмайстор на Виенските филхармоници и диригент на Виенската Щатсопер, да спаси ситуацията. И се случи чудо. С много малко репетиции той успя да постигне максимума и да отбележи също свой личен, много голям успех. Нито един друг диригент оркестърът не беше аплодирал толкова емоционално.

В главната роля се превъплъти Гео Чобанов, който за пореден път демонстрира добрите си певчески данни. Той изпълни впечатляващо големия монолог, в артистично отношение също беше убедителен като изтерзания от съдбата грешник.

Линка Стоянова ни поднесе една изключителнаСента. Тя интерпретира по възможно най-прецизния начин не само прочутата балада, но и дуета с Холандеца, в сцените с Ерик също бе водеща.

В ролята на Ерик чухме Мирослав Христов, добър теноров глас, идеален за тази партия, за която обикновено трудно се намират гласове, но на някои места той си позволяваше малко повече музикална свобода.

Много точен беше Людмил Петров, чийто характерен тембър допълнително открояваше фигурата на пресметливия Даланд. Бойка Василева стоеше добре в ролята на Мари, Арсений Арсов бе пияният кормчия.

Хорът даде всичко от себе си, не само по отношение на музиката, но и на немския език, за което всячески му съдействаха диригентът на хора Цветан Крумов и естествено Ерих Биндер.

 

4. 7. „ПЕПЕЛЯШКА“

За Росини отново Николета Конти застана на пулта. Специалист по белканто, Маестра Конти ни подари една хубава вечер в Летния театър, която повтори успеха й с „Лучия ди Ламермур“ от предходната година.

В забавната постановка на Йекта Кара мъжкият хор под диригентството на Цветан Крумов присъстваше с много настроение. Като Дон Рамиро Пабло Камесеийе отново пожъна успех. С опита си от Пезаро, аржентинският тенор с италиански и испански корени заслужи овациите на публиката. С перфектно школувания си белкантов глас - Tenore di Grazia – той изцяло покрива изискванията на Росини.

Свилен Николов бе много забавен като Дандини, както и Делян Славов в ролята на глупавия хитрец на дребно Дон Манифико. Евгений Станимиров изпълнидобродушният Алидоро. Остроумни и добри бяха двете дъщери, ужасните Клоринда и Тисба, в които се преобразиха Ирина Жекова и Вяра Железова.

 

7. 8. „ДЖОКОНДА“

В хубавата постановка на Кузман Попов, издържана в духа на традицията, ярко се открояваха прекрасните костюми на Ася Стоименова. В главната роля чухме, вместо разболялата се Димитринка Райчева, оперната прима Габриела Георгиева, която е била ангажирана в Метрополитън опера като дубльор на Анна Нетребко за Турандот. В ролята на Сляпата Чека Бойка Василева направи силно впечатление. Лаура представи Даниела Дякова. Валерий Георгиев демонстрира добри височини като Енцо Грималди. Неговият опонент Барнаба бе Венцеслав Анастасов. Ролята на Алвизо, строгия старичък съпруг на Лаура, изпълни Евгений Станимиров. Диригент беше Григор Паликаров.

 

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-sommerarena-opera-gala/

 

 

https://onlinemerker.com/varna-sommerarena-singin-in-the-rain/

 

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-sommerarena-zorro-musical-nach-dem-roman-von-isabel-allende-musik-gipsy-kings/

 

 

https://onlinemerker.com/varna-sommerarena-la-traviata/

 

ПРЕМИЕРАТА НА ОПЕРАТА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

 

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

 

 

 

"Пепеляшка" в БНТ 1 и "Денят започва"

 

Вижте репортажа тук: https://www.bnt.bg/bg/a/pepelyashka-ot-rosini-na-varnensko-lyato

 

 

 

 

 

 

"Зоро" в БНТ, "Денят започва с култура"

 

Източник:https://bnt1.bnt.bg/bg/a/myuziklt-zoro-na-varnenskiya-muzikalen-festival

 

 

 

 

 

Източник: http://www.chernomore.bg/kultura/2018-06-21/zoro-pozdravi-varnentsi-za-mezhdunarodniya-den-na-muzikata

 

 

 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

29.04.2018

 

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

 

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

 

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

 

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

 

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

 

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 

 


 

 

Прочетете статията тук: http://www.chernomore.bg/kultura/

 

 

Готови сме не само за сезона, но и за Опера в Летния театър

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

70 години от създаването на Варненската опера

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

http://bnr.bg/horizont/post/100872398

Росица Кавалджиева
БНР, 27.08.17 в 22:30


 

 

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Илина Михайлова
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 17.08.2017, „Лучия ди Ламермур“

 

Сред традиционната сценография на Димо Костадинов, напомняща повече Шекспир, Огнян Драганов бе развил своите режисьорски виждания. С доста странни, невинаги с добър вкус идеи и без никакво доверие към музиката на Доницети. С поукрасен пролог сме свикнали, но така да развалиш Torre di Wolferag, е само по себе си постижение. Вместо една събрана картина, се виждат двама певци, единият отляво, другият отдясно в края на сцената, възседнали два бутафорни коня, като две нещастни статуи –  акустично това въобще не проработи.

Илина МихайловаПоднасям голямото си възхищение на Маестра Николета Конти на диригентския пулт. Не само че всичко бе инсценирано крайно неблагоприятно за пеене, ами се развали и димната машина, която непрекъснато произвеждаше излишен пушек, дразнеше с шума си и никой от сценичните работници не се осмели да изключи съоръжението. Маестра Конти поднесе една фино стилизирана интерпретация и спаси честта на Доницети инеговата музика.

Като Лучия видяхме сопраното Илина Михайлова. Добре воден лиричен глас с добри колоратури. Тя не е сладка субретна Лучия, а глас с много плът и въпреки това леки височини. В артистично отношение със сигурност би могла да направи много повече, отколкото й беше позволено от тази режисура. Същото се отнася и за Едгардо.  

Михаил Михайлов всъщност не е Tenore di grazia, гласът отива вече в Spinto. Би се представил добре в дуета с Енрико, но заради режисурата нищо не се получи. Накрая Едгардо също изпълни голямата си ария в неудобна позиция и се опитваше да направи най-доброто. Гласът има приятен тембър, технически би могъл да подобри това или онова, при една нормална режисура определено би пожънал успех.   

Злият, всъщност честолюбив брат на Лучия, Енрико е Свилен Николов. Много стабилен и красив баритон с голяма издръжливост, той също би се представил по-добре, ако му беше дадена тази възможност. Гласът му хармонираше много добре с тенора на Едгардо, ако не беше... Недолюбваният годеник Артуро бе Христо Ганевски, можеш да се осланяш на него, но и той не е виновен, че беше въвлечен във всичко това. В ролята на Раймндо Евгений Станимиров излъчваше бащинска топлота и спокойствие, той единствен от всички беше освободен от режисьорски глупости. Като Алиса и Нормано екипа допълниха Вяра Железова и Пламен Долапчиев.

Хорът, с диригент Цветан Крумов, се представи много добре. Костюмите на Салваторе Русо съвпадаха с епохата, макар и в някои случаи да бяха прекален разкошни.

Публиката недоволстваше от странните смущаващи шумове и някои дори си тръгнаха след антракта.

Накрая имаше големи овации за тримата протагонисти и Маестра Конти.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-lucia-di-lammermoor

Превод Виолета Тончева

 

МАНОН ЛЕСКО

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 9.08.2017, „Манон Леско“

 

Пучини иска емоции! Те трябва да намерят още по-ярък израз, споделя мнението си изпълнителката на главната роля Радостина Николаева, която замести в последния момент Валерия Сепе. Младата певица, солистка на Софийската опера, демонстрира красив топъл тембър, в техническо отношение гласът е перфектно школуван. В артистично отношение тя абсолютно убедително пресъздава любовта си към Де Грийо, още повече й вярваш, когато богатството и луксът се превръщат в за нея в злощастна съдба.

Нейната голяма ария в четвърто действие несъмнено бе кулминацията на представлението. Не може да се каже същото за Ефе Кислали в ролята на Де Грийо. Всъщност той изпълни добре само сцената  (guardarte, pazzo son), която явно добре познаваше, може би я е пял често. Гласът на младия турски певец е тъмен или съзнателно потъмнен, почти до баритон, недостатъчно гъвкав, интерпретацията му крайно неизразителна. Понякога създаваше усещането, че се концентрира само върху нотите.  

Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много  убедителен в артистичното си превъплъщение. Евгений Станимиров в ролята на Жеронт бе приятен за слушане, представи достоверно стария сластолюбец, Христо Ганевски привлече вниманието като Едмондо.

Много красиво прозвуча първото Arioso с хора. Пияният фенерджия на Владислав Владимиров също допадна на зрителите. Обещание за бъдещето дава мецосопраното Силвия Ангелова в ролята на музиканта. Добри думи могат да се кажат и за останалите малки роли.

Изпълненията на хора, ръководен от Цветан Крумов, прозвучаха адекватно и добре школувани, което се отнася и за хора на Детско-юношеската опера с художествен ръководител Ганчо Ганчев.

На пулта Ян ван Маанен дирижираше доста лежерно. Пучини има нужда от емоции! Без бавни темпа. Неясно защо интермецото преди трета картина, което съвсем точно пресъздава настроението на ситуацията, бе изсвирено преди четвърта картина. Малко повече темперамент за следващи представления на тази опера със сигурност ще се отрази добре.  

Режисурата, дело на директора на Бургаската опера Александър Текелиев, беше консервативна и навсякъде прецизно изградена. Далеч от т.нар. режисьорски театър. Много приятно. Съответно съобразена с режисурата бе и сценографията на Владимир Топенчаров.

Представлението бе много добре посетено и много хареса на публиката, която аплодираше силно и продължително.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-sommeroper-manon-lescaut

Превод Виолета Тончева

„АТИЛА“. ЕДИН ПРАЗНИК ЗА ВЕРДИ

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

 

Цялата статия вижте тук: кликнете

 

 

 

TOP