Актуални новини

Марк Фаулър е от Мелбърн, но негов дом е България. Част от екипа на Пловдивската опера от 2014 г., тенорът – ученик на Райна Кабаиванска – участва в концертни и оперни спектакли, а напоследък активно работи и като асистент-режисьор. Каузата за привличане на все по-млада публика към оперната аудитория му е особено важна. Марк е дясната ръка на режисьора Нина Найденова в постановката на „Фалстаф“ в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2023. Ето какво споделя той пред Пламена Александрова.

- Рядкост е чужденец да говори такъв чудесен български. Личи си, че в България сте у дома си, от колко време сте тук и кое Ви задържа най-силно?

- Благодаря за милите думи, може би преувеличавате малко, не знам дали е чудесен, но се старая хората да ме разбират. Тук съм от 17 години, обичам българския език, но повече обичам как хората се смеят, когато говоря. Българите подкрепят чужденците, които опитват да говорят езика, което е фантастично. Освен семейството ми, в България ме задържа прекрасният Пловдив, където животът ми е айляче, обичам природата тук, плодородната земя, времето. 

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.

АКТРИСАТА ОТ УЕСТ ЕНД ЛОНДОН МАНАЛ ЕЛ ФЕЙТУРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в мюзикъла „Бодигард“; подготовката за срещата с музиката на великата Уитни Хюстън със специален фитнес и хранителен режим; решението да научи ролята си на български, един от шестте най-трудни езика за нея и защо в България е по-хубаво от Америка; още за емоцията на момента в театъра и удоволствието да се развива като артист в екипа на „Бодигард“.

Защо харесвате музиката на Уитни Хюстън?

Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на  Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.

ПОЖЕЛАВАМ НА КЕВИН КОСТНЪР ДА ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛ

ОРЛИН ГОРАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с едносрични и иронични, но важни отговори за ролята си в мюзикъла „Бодигард“

- Орлин Горанов с още една роля в „короната“, този път на самия Бодигард...

- Благодаря за този въпрос (иронично). Ей така, събудих се една сутрин и се видях щастлив като Бодигард. Но не като Кевин Костнър, защото той не е играл в мюзикъл, което му пожелавам от сърце.

- Освен в телевизионният формат „Последният печели“, за Вас няма тайни на поп сцената, в операта и в мюзикъла. Кой жанр все пак предпочитате?

- Харесвам мюзикъла, защото той е квинтесенция на всичко, което правя. Като всяка една роля и ролята на Бодигард има своята специфика и трябва да бъде добре отработена, така че гледам максимално да вляза в кожата на моя герой, за да се получи добър образ. Такъв, какъвто трябва да бъде. Ролята е доста широкопластова и аз ще се опитам да направя един такъв бодигард, който е верен.

- И се влюбвате в Уитни Хюстън...

 - Моята Уитни Хюстън – Манал ел Фейтури, е много емоционална, красива, изключителна актриса и добър колега. Мисля, че ще стане страхотен спектакъл. Не звезден, защото звездите са на небето и още не сме ги видели да ходят по земята. Но пак казвам, оставам с надеждата, че ще се получи едно добро шоу.

- С ирония и самоирония поддържате сякаш лека дистанция...

Защото, както обикновено, съм сам, винаги много сам... (придобова тъжен вид, после се разсмива) Не ми вярвайте, това беше реплика на моя герой.

Вашият Франк Фармър излъчва, освен всичко останало, и едно особено благородство. То, благородството Ви е „присъщо“ още от Дон Кихот и Дон Ликууд, ако се върнем към онези хубави варненски мюзикъли „Човекът от Ла Манча“ и „Да пееш под дъжда“. Как „съжителствате“ с толкова благородници?

Елате на премиерата на „Бодигард“ и ще разберете (засмива се).

 

ВТОРА СРЕЩА С "ДОН ПАСКУАЛЕ" В НЕДЕЛЯ

Както знаят почитателите на Опера в Летния театър, които присъстваха снощи, 20 юли, на премиерата на "Дон Паскуале" от Доницети, спектакълът бе прекъснат заради проливния дъжд. Добрата новина е, че "Дон Паскуале" ще се играе отново на 23 юли, неделя, на същото място и по същото време, като закупените билети важат без заверка. Очакваме ви на втора среща с премиерния спектакъл на Държавна опера Варна "Дон Паскуале" на 23 юли от 21.00 ч. в Летния театър.

7 август, 19.00, Основна сцена

На 7 август, 19.00, Основна сцена, участниците в Майсторския клас на проф. Ирма Тортора, директор на Солистичния департамент в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, ще изнесат концерт. Майсторският клас се провежда от 2 до 7 август в рамките на партньорските взаимоотношения между ТМПЦ – Държавна опера Варна и Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, които през януари 2023 г. подписаха Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество.

В заниманията, с акцент върху вокалната техника и изграждането на индивидуален репертоар, участват оперни певци от различни страни, сред които Франческа Сиани, Мария Розария Витале, Дороти Манцо и Гайтано Аморе от Италия и солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова, Рейналдо Дроз, Михаела Берова, Артьом Арутюнов и Калина Жекова. Диригентът Стефан Бояджиев ще акомпанира заключителния концерт на майсторския клас.

ИРМА ИРЕНЕ ТОРТОРА е професор по оперно пеене в Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно. Завършва оперно пеене, музикална педагогика и съвременна литература с психопедагогическа насоченост, защитава магистърска степен по артистична вокология към Медицинския университет в Болоня. Нейният богат и гъвкав сопранов глас привлича вниманието на международната оперна сцена. Концертира с престижни оркестри в Канада, САЩ, Франция, Швейцария, Украйна, Русия, Унгария. От 2001 г. се посвещава на педагогическа дейност, член е на Академичния съвет Държавна консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно и директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България

- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.

- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.

Илина Михайлова: Обожавам всички качества на Норина

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?

Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.

Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?

В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.

Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?

Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.

Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?

Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.

Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?

Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.

Маестро Светослав Борисов с покана за премиерния спектакъл на 20 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023

„Дон Паскуале“ е оптимистичен и весел остров, на който стъпвам след постановката ми в Германия на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която също е комедийна, но изградена по съсем различен начин творба. Винаги се връщам с удоволствие към шедовъра на Доницети, с който излязохме за пръв път на варненска сцена през 2015 г., а след това го поставих и в Германия. С други думи, сегашната ми среща с „Дон Паскуале“ е среща с много добър приятел.

По принцип правя различни диригентски прочити, ориентирани спрямо режисурата. Режисьор на новата варненска постановка е Сребрина Соколова и с нея, както и с целия екип, се стремим да изградим с модерни изразни средства много жива и съвременна интерпретация, за която несъмнено ще допринесе и неповторимата атмосфера на Летният театър. 

Десет млади музиканти, студенти в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, се присъединяват към оркестъра на Държавна опера Варна за кулминационните спектакли на „Аида“ в Opera в Летния театър на 14 и 15 юли. Правата за постановката на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна, посветени на 210 години от рождението на Верди и 100 години от рождението на Дзефирели, дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна и преподавател в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно.

Гостуването на младите италиански музиканти е резултат от сключения през януари 2023 г. Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество между Музикалната консерватория в Салерно и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна. Документът предвижда обмен в областта на културата, образованието, художествената продукция и научните изследвания между двата института.

След „Аида“ италианските музиканти, сред които има цигулари, виолончелист, кларинетист, валдхорнист, контрабасист, кларинетист и перкусионист, ще останат във Варна до 15 август, за да участват и в следващите спектакли от XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.

 

ДЗЕФИРЕЛИ – УМЕНИЕТО ДА ПОСТИГАШ СЪЩНОСТТА

Световната прима КРАСИМИРА СТОЯНОВА и великолепният тенор МИЛЕН БОЖКОВ споделят пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА отношението си към Вердиевия шедьовър „Аида“ на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели. Двамата изтъкнати оперни певци изпълняват на 15 юли в XIV Опера в Летния театър  - Варна 2023 ролите на Аида и Радамес. Правата за постановката на Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна.

МУЗИКАТА НА ЕНИО МОРИКОНЕ ДОКОСВА СЪРЦАТА

На 25.07.2023 г. Летният театър на Варна ще се изпълни „С музиката на Енио Мориконе“, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Бенедетто Монтебелло, с режисурата на Сребрина Соколова и солистите Франческо Барбаджелата – пиано и Мария Павлова – сопран.

За пръв път в България, единствено във Варна на 14 и 15 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър 2023, ще бъдат показани два спектакъла на култовата постановка „Аида“ от Верди на режисьора, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели (1923-2021), по повод 100 години от рождението на великия оперен творец през 2023 г. Под диригентската палка на Якопо Сипари ди Пескасероли в ролята на Аида ще се преобразят Красимира Стоянова и Йоана Железчева. 

“КРАСИМИРА СТОЯНОВА – ИСТИНСКАТА ДИВА НА ВОКАЛНОТО ИЗКУСТВО“

Оперната прима Красимира Стоянова ще блести в XIV Опера в Летния театър – Варна 2023 като Аида в „Аида“ от Верди (15.07) и като Тоска в „Тоска“ от Пучини (16.08), под палката на постояните гост-диригенти на Държавна опера Варна, съответно Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев. 

Аида е една от коронните роли на световноизвестната певица, макар че тя превръща всяка своя роля в безценна перла от богатия си репертоар. Като Аида триумфира в Театро Реал Мадрид (2022), във възстановената грандиозна постановка отпреди 24 години на Уго де Ана. „След успешните изяви на Красимира Стоянова в образа на етиопската принцеса в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и на други престижни сцени, нейният дългоочакван дебют в Театро Реал Мадрид покори публиката с изразителния глас, финеса и възхитителните пианисими на певицата“, отбелязва изданието за класическа музика „Ritmo.es“, което публикува обширно интервю със примата, озаглавено “Красимира Стоянова – истинската дива на вокалното изкуство“. След премиерата вестник “La Vanguardia“ написа: „Красимира Стоянова извая образа на Аида с възхитително вокално благородство и изящност“, а вестник “El Mundo“ подчерта: “В своята интерпретация Красимира Стоянова разкрива цялата сила и дълбочина на централната сопранова роля“. 

7 юли, 21.00, Варненска опера, Основна сцена

Заради неблагоприятната метеорологична прогноза за 7 юли, премиерата на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, се измества от Летния театър във Варненската опера, Основна сцена.

Началният час на спектакъла остава 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

ФИЛОСОФСКАТА ПРИКАЗКА „ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.

Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.

Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.

Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.

Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.

Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.

"ХИТРАТА ЛИСИЧКА" - НЕСЛОМИМИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

- Зелена опера...

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.

Празникът на музиката, който ежегодно се организира на 21 юни от Алианс Франсез Варна/ Alliance Française de Varna и Френския културен институт, с финансовата подкрепа на Община Варна, тази година бе почетен от Н. Пр. Жоел Мейер - посланик на Република Франция в България и Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България.

На специална церемония предната вечер посланикът връчи високата държавна награда „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В Празника на музиката, преди програмата на Държавна опера Варна с арии на водещи солисти от балкона на оперния театър, Милена Ангелова, директор на Алианс Франсез Варна, поздрави варненци, като изтъкна, че екипът, вече за 11 път поднася с голяма радост разнообразните събития в Празника на музиката на своите съграждани. Мосю Пиер Колио също отправи поздравления за празника към варненци и благодари на Варненската опера за партньорската подкрепа. Той припомни, че Празникът на музиката, възникнал преди 40 години във Франция, вече се чества в над сто държави по цял свят, обединявайки професионалисти, любители и възторжена публика в най-дългия ден от годината.

Под аплодисментите на гостите и жителите на града тенорът Арсений Арсов изпълни любими песни от репертоара на Едит Пиаф. Прекрасният „Котешки дует“ на Росини прозвуча в изпълнение на сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова, а басът Гео Чобанов подари на публиката „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. На певците акомпанираше пианистката Руслана Шевельова.

Тъкмо на 21 юни, Празника на музиката с френски привкус, Държавна опера Варна поднесе на меломаните световната премиера на операта-мюзикъл "Калас и Онасис", на която присъстваха и висшите френски дипломати.

Снимки: Яков Шустов и Алианс Франсез Варна

TOP