Актуални новини

От 30 октомври до 2 ноември във Варна ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна. Конкурсът има за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си творчески път. Големият български диригент е ученик на Херберт фон Караян, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор на Варненската опера.

В конкурса могат да участват кандидати, родени между 1988 и 2003 г. Селекцията се извършва в три кръга и надпреварата приключва със заключителен концерт на лауреатите пред публика, който ще се проведе на 2 ноември от 19:00 часа на Основна сцена на Варненската опера. Репертоарът, който кандидатите трябва да подготвят, се състои от българска музика за първи тур, класически и романтични откъси за втори тур и опера за трети тур.

 

24-ма млади диригенти от цял свят са допуснати до участие в първи тур на конкурса: четирима са

от Италия, по двама от Русия, Китай и Япония. Участват кандидати и от Гърция, Израел, Швейцария, Азербайджан, Австрия, Латвия, България, Германия, Южна Корея, Полша, Испания и

Словения.

 

Председател на журито е проф. д-р Григор Паликаров, преподавател в НМА „Проф. Панчо

Владигеров“ и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В състава на журито влизат:

Пьотр Сулковски – директор на Операта в Краков, Полша; Светослав Борисов – музикален

директор на операта в Магдебург, Германия, номиниран за „Диригент на годината“ в актуалната

класация на сп. „Die Opernwelt“; Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; в

предварителната селекция участва и Калина Василева – директор на Симфониета Шумен.

Освен парични награди, победителите в конкурса ще спечелят възможности за изява с реномираните оркестри на Държавна опера Варна, Симфониета – Шумен и Симфоничния оркестър на Пазарджик.  

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА С ИТАЛИАНСКАТА НАГРАДА „ЗЛАТЕН ОРЕЛ“

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

 

СБОГУВАМЕ СЕ С ДЕЛЧО САПУНДЖИЕВ

(8.06.1934, Панагюрище – 24.09.2023, Варна)

На 4 октомври се сбогуваме с тенора Делчо Сапунджиев, дългогодишен солист, артистичен секретар, помощник режисьор и заместник директор на Варненската опера. Поклонението ще бъде от 12.30 часа в Катедрален храм "Свето Успение Богородично".

Роден на 8 юни 1934 г. в Панагюрище, Делчо Сапунджиев завършва гимназия в родния си град. Едновременно с работата си като електротехник в София, Троян и Панагюрище, се посвещава на влечението си към музиката. Пее в хора на слаботоковия завод и Ансамбъла на трудови войски, където отбива военна си служба. През 1957 г. влиза в хора на Варненската опера, а след специализация при проф. Христо Бръмбаров става и солист на оперния театър. Първата му голяма роля е Петър Иванов от операта “Цар и дърводелец” от Лорцинг. Натрупва богат репертоар със значими роли, сред които Каварадоси от “Тоска” на Пучини, Касио от “Отело” на Верди, Поручик Боляров от “Юлска нощ” на П. Хаджиев, Царевич Гвидон от ”Златното петле” на Н. Р. Корсаков, Граф Тасило от “Графиня Марица” на Калман и др. Участва в над 1250 спектакъла, изявява се и като помощник режисьор на постановките “Царицата на чардаша” (1986), “Дон Карлос” (1984), “Така правят всички” (1996 и др.
Отдал докрай творческата си енергия на Варненската опера, Делчо Сапунджиев остава в нейната история с таланта и всеотдайността си.

Почит и дълбок поклон!

Съболезнования на близките!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

5 октомври, 19.00, Основна сцена

В програмата:Концерт № 3 за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов и Картини от една изложба на Модест Мусоргски. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Избрах Концерт № 3 за пиано и оркестър на Рахманинов заедно с пианиста Емануил Иванов. Придържайки се към стила на руската класика, включихме във втората част на програмата „Картини от една изложба“ на Мусоргски“, разказва диригентът Емил Табаков. Той определя Емануил Иванов като „изключителен млад пианист със самобитен талант“. А Концерт № 3 на Рахманинов маестрото характеризира като „един от най красивите концерти, създавани някога, също и един от най-трудните - и за солиста, и за оркестъра.“

„Картини от една изложба“ на Мусоргски е световноизвестно произведение, а оркестрацията на Равел носи на творбата още по-голям блясък и с нея тя придобива широка известност в цял свят. Това е една от основните и любими творби в оркестровата практика – много виртуозно написана  творба, която дава възможност на всеки оркестър да покаже високите си професионални умения“, допълва обясненията си световноизвестният диригент.

„Във Варна гостувам често и се чувствам все по-добре с оркестъра на Варненската опера. Когато един диригент работи по-дълго време с даден оркестър, се чува и вижда какво той е направил с този оркестър, какво е успял да постигне. Аз мога да отбележа, че Варненският оркестър става все по-добър“, подчертава Емил Табаков, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

30 септември, 19.00, Основна сцена

На 30 септември, 19.00 часа, Основна сцена, Държавна опера Варна влиза в сезон 77 сВердиевата класика „Риголето“ и най-добрите си солисти, доказали се и на световната сцена. След блестящото XIV издание на Опера в Летния театър темпото се запазва и продължава на Основна сцена с една от любимите на публиката творби.

Определена от самия композитор като най-доброто му произведение, историята за дворцовия шут Риголето, чиято дъщеря е съблазнена от Херцога на Мантуа, е драматичен оперен сюжет за ревност, отмъщение и невинни жертви. Творбата е базирана на пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“, а първоначално главният герой носи оригиналното име на шута на крал Франциск I – Трибулет. Впоследствие заради цензура действието е изместено в италианското херцогство Мантуа, а операта и основният персонаж са преименувани. „Риголето“ е адаптация на френското „rigoler“ (смея се). В трето действие е включена една от най-известните арии в света, прочутата „La donna e mobile”, изпълнявана от Херцога.

Под диригентската палка на Кръстин Настев и режисурата на Сребрина Соколова в „Риголето“ ще се насладим на вокалното и артистично майсторство в ролята на шута на изключителния баритон Пламен Димитров. В тазгодишната Опера в Летния театър го аплодирахме в „Тоска“ като Барон Скарпия, в партньорство със звездните български певици Красимира Стоянова и Соня Йончева. Като Херцога прелъстител ще посрещнем тенора с красив тембър Рейналдо Дроз, а в ролята на Джилда ще се превъплъти темпераментното сопрано Илина Михайлова. Образа на бандита Спарафучиле ще представи басът Деян Вачков, а партията на сестра му Мадалена ще изпълни мецосопраното Михаела Берова. Участват още Вяра Железова, Людмил Петров, Иво Йорданов, Артьом Арутюнов, Петър Петров, Жана Костова, Лъчезара Георгиева, Илко Захариев.

За пълното потапяне на зрителя в динамичния и може би най-театрален сюжет на Верди допринасят красивата сценография и костюмите, верни на оригиналната епоха. Подобаващо начало на новия сезон слага музикалната история за маските, които носим, както и за обратите на съдбата, подклаждани от любовта и импулса за отмъщение.

Четирима изявени солисти ще излязат на сцената заедно със Соня Йончева в оперната гала, която слага блестящ финал на Опера в Летния театър – Варна 2023. Валентина Куцарова, Милен Божков и Пламен Димитров са варненци със специален сантимент към публиката на града. Заедно с Ивайло Джуров те споделят нетърпението си да са част от изключителния концерт с диригент Кръстин Настев в съпровод на хора и оркестъра на Държавна опера Варна.

 

Валентина Куцарова, мецосопран

За мен е огромно удоволствие да пея отново на варненска сцена (специални благодарности за поканата) и е голяма чест да пея съвместно с нашата световна оперна прима Соня Йончева, както и с всички останали колеги, с които имам удоволствието да споделя сцената с красивата белкантова музика. Вярвам, че музиката ни сплотява, лекува и ни прави по-добри!

Милен Божков, тенор

Радвам се, че имам възможността отново да участвам в програмата на Опера в Летния театър и да се срещна с много обичаната от мен публика. Благодаря на ръководството, което  разнообразява програмата с българи, пеещи в чужбина и у нас. Имаме възможност, за огромна радост, да видим и да се докоснем до величия като Красимира Стоянова и Соня Йончева и се надявам, че публиката разбира какъв огромен жест е това от страна на Варненската опера. Гала концертът включва разнообразна програма от известни автори, които неименуемо ще ни доставят забележително удоволствие. Апелирам към варненската публика и гостите на града: това събитие трябва да се съпреживее!

Оперната дива СОНЯ ЙОНЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023, диригента и колегите на сцената; за Тоска и другите героини от биографичната книга „15 огледала“; за новия албум „Куртизанката“ и предстоящото в зала България първо издание на Сезон „Съкровени гласове“; каузата Посланик на УНИЦЕФ за България, семейството, децата и изкуството като енигма.   

- Вашите изяви в България винаги имат емоционален подтекст – подарихте концерт на съгражданите си в Пловдив, в София пяхте с Вашия откривател за световната сцена Пласидо Доминго, пак в София, в началото на годината изнесохте концерт с любимата Ви барокова музика, а сега сме щастливи да Ви посрещнем за пръв път във Варна за заключителната Оперна гала на Опера в Летния театър. Какви чувства влагате във Варненския концерт?

- Не съм идвала във Варна може би повече от 25 години и това е моят дебют тук. Не съм пяла никога на варненска сцена, не познавам варненската публика и бих искала да видя нейната реакция. Любопитна съм да разбера какъв ще бъде този наш първи контакт, оттам идва и емоцията, свързана с концерта.

- Ще пеете за пръв път и под палката на диригента на Държавна опера Варна Кръстин Настев, който освен, че наскоро защити докторат по музика, е и Ваш съученик от Музикалното училище в Пловдив.

- Да, наистина, ние се познаваме отдавна. Спомням си, че когато бяхме на 14 или 15 години, той беше дошъл у дома, свиреше на пианото валса на Мюзета от „Бохеми“, аз пеех и той ми каза: „Ах, Соня, колко хубаво се получи, хайде сега тук да направим така, а тук така“ (засмива се). Познанството ми с Кръстин е от детството, така че варненският концерт е хубава причина да се срещнем отново на такова високо професионално ниво. 

- Фокус в програмата на Оперната гала са „Тоска“ от Пучини и „Норма“ от Белини и още отсега предвкусваме удоволствието да Ви чуем с емблематичната за ценителите на оперното изкуство ария „Каста Дива“. Що се отнася до „Тоска“, ако съдим по ангажиментите Ви - от дебюта в Метрополитън опера, през триумфа в Арена ди Верона, във Виенската Щатсопера и на много други сцени, без да забравяме предстоящите спектакли в Йокохама и Токио – изглежда, че с Тоска прекарвате най-много време заедно.

- Да, наистина (усмихва се). „Тоска“ е една от най-често поставяните опери. В ежегодните световни класации първото място винаги си оспорват „Тоска“ и „Травиата“. Изключително много харесвам „Тоска“ и колкото повече я пея, толкова повече я обичам.

Сребрина Соколова – режисьор 

Дългоочакваният концерт на Соня Йончева, под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, ще постави края на един летен сезон, в който имахме 22 уникални и сами по себе си ярки музикални вечери. Имам честта, удоволствието и творческото предизвикателство да бъда режисьор  на четири от големите концерти във фестивалната програма. Пред мен стоеше задачата, а и вътрешната моя убеденост да понесем на публиката различна емоция, чрез различна концепция за визията на отделните концерти и тя да се движи във възходяща посока. Тази концепция, от една страна се оформя от концертната програма, но от друга страна и от личността на изпълнителите. 

В това отношение финалната оперна гала се оформи концептуално мигновено. Силно вдъхновение получих от личността на солистите в концерта и особено от тази на изключителното българското сопрано Соня Йончева. Наблюдавайки нейната кариера сме убедени, че оперното изкуство определено не е останало в миналото, а има своя живот сега и в бъдещето. Поддържайки тази идея, започната още с Tutti Verdi, чиято втора част беше под мотото „Верди – днес, утре, завинаги“, избрах да изградя визията не чрез екран с проекция, а с помощта на LED панели в интересна конфигурация, съчетани с LED осветление. В тази посока искам да подчертая ползотворната работа по визията с  Марин Маринов (Мултимедия) и специалистите по осветление при ТМПЦ Варна – Даниел Йовков и Денислав Григоров. Заедно ще се постараем да  създадем бляскава атмосфера, каквато подобава на нашите родни български оперни звезди с активна международна кариера. Освен великолепната Соня Йончева, в концерта ще вземат участие Валентина Куцарова - мецосопран, тенорът Милен Божков, баритонът Пламен Димитров и басът Ивайло Джуров. С всеки един от тях сме горди и щастливи, че ще пеят на нашата сцена.  

Дни преди блестящия финал на Опера в Летния театър – Варна 2023 диригентът на Варненската опера Кръстин Настев споделя как се готви за това изживяване от световна величина и какво ще поднесе на публиката репертоарът на оперния гала концерт на 31 август. 

Предстои ни един наистина грандиозен финал на XIV Опера в Летния театър – оперна гала с участието на Соня Йончева. Какво да очаква публиката и какви са предизвикателствата пред диригента?

Богатият афиш на летния оперен фестивал завършва с един дългоочакван концерт – оперна гала, със специалното участие на Соня Йончева. Почитателите на оперното изкуство в морската столица ще имат възможност да се срещнат за първи път с един артист от най-висока класа, на върха на своята световна кариера.

Предизвикателствата за диригента са няколко, като на първо място бих отличил откритото пространство, чието озвучаването е нелека задача. Има огромна разлика от естествената акустика на закритата зала и пречупването на звука през микрофоните. Звукът, който достига до публиката, зависи изцяло от техниката и от професионалния подход на озвучителите. Надявам се, че ще успеем да направим добър баланс и добра звукова среда.

В музикален аспект винаги акомпанирането на солисти, без значение дали са певци или инструменталисти, е предизвикателство. Синхронизирането между Аз-а на солиста с останалото звучащо тяло (оркестъра) нерядко поставя трудности и препятствия. Но когато солистите са с богат сценичен опит, има диалог и разбиране, работата върви леко и приятно. Вярвам, че този път ще бъде така.

Музиката на композиторите от течението в италианската музика, наречено verismo, също поставя трудности пред диригента. Характерните черти на този стил са отразяването на действителни събития от живота, социални конфликти и силно драматични ситуации, които са изразени чрез неочаквани промени в темпата, екстремни динамически нюанси, сложни ритмични построения и честа смяна на размерите. Всички тези особености изискват задълбочена работа, вещина, разбиране, отдаденост и колективно съдействие в интерес на общото изпълнение.

КРАСИМИРА СТОЯНОВА: ИДЕАЛЪТ Е НЕПОСТИЖИМ

Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.

Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между нея и Виолета Тончева.

Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?

Тоска по начало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“

Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!

Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.

Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...

Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.

ЛЮБИМАТА МИ АРИЯ Е "E LUCEVAN LE STELLE" (И ЗВЕЗДИТЕ БЛЕСТЯХА)

МИЛЕН БОЖКОВ – КАВАРАДОСИ В „ТОСКА“

Сюжетът на „Тоска“ е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след „Аида“ с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в „Тоска“. За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай „Отело“ миналата година, „Аида“ и „Тоска“ тази година, станахме добри приятели. Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.

Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.

„ТОСКА“ ИЗГРАЖДА НОВ СТАНДАРТ В ОПЕРНИЯ СВЯТ

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата. 

Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?

Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.

Дни преди концерта „Соната ‘57”, с който ще отбележим 85 години от рождението на големия джазмен Милчо Левиев, Вики Алмазиду разказва за музиката по общия им път и за мащабния проект, който събира над 40 изпълнители от цял свят. Заедно с нея на 11 август на варненска сцена ще излязат изключителни музиканти, за да съчетаят класика и джаз и да подарят на публиката едно близко до нирвана преживяване.

На 11 август идвате във Варна заедно с впечатляваща група музиканти за концерта „Соната ’57“.

Варна ми е любим град, като дете двете ми лели живееха във Варна и аз бях решила, че искам да стана капитан на кораб. Тогава обаче във Военното училище приемаха само момчета и това, че няма да стана капитан, е първата голяма травма в живота ми. Оттогава ми остана желанието да живея в град край море, което сбъднах със Солун.

ДАРЕНИЕ ЗА АРХИВА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТ ПЕНКА ЛИЧЕВА

Нови свидетелства за началото на Варненската областна народна опера предостави за архива на институцията Пенка Личева. При последното си завръщане в България варненката, която отдавна живее със семейството си в Швейцария, открива албум със снимки от премиерни спектакли на Варненската опера, принадлежал на неин роднина. 

В албума са документирани моменти от постановки на "Мадам Бътерфлай", "Севилският бръснар", "Княз Игор", "Отвличане от сарая" и други заглавия от репертоара на Варненската опера от началото на нейното създаване до 1956 г. Дарението, за което дължим огромна благодарност на Пенка Личева, допълва и обогатява оперната история на Варна.

Класика и джаз в концерт, посветен на Милчо Левиев

11 август, 21:00 часа, Опера в Летния театър – Варна 2023

Със „Соната ‘57“ – концерта, носещ името на последния албум на великия джазмен – Варненската опера ще почете 85-ата годишнина от рождението на Милчо Левиев. На сцената на Летния театър на 11 август ще се събере изключителен отбор от музиканти, които ще представят класически откъси с джаз аранжименти на Маестрото. Концерта ще дирижира Ганчо Ганчев, който тази година празнува 40 години творчески юбилей.

„Соната ‘57“ е албум, създаден след смъртта на Милчо Левиев и представлява мащабен проект, в който се включват над 40 музиканти от цял свят. Приживе Маестрото записва теми от големи класически произведения, като ги адаптира за вокални изпълнения в джазов аранжимент и прави студийни записи със семплирани инструменти. Намерението му е да изпрати тези записи до свои приятели, музиканти от цял свят, които да запишат мелодиите с истински инструменти. Скоро след това Милчо Левиев напуска този свят, но това намерение е реализирано от Вики Алмазиду, Валери Костов и Иван Минчев заедно с внушителен брой участници, които в продължение на година записват про боно. „Всички казваха, че имат усещането, че свирят заедно с Милчо. За мен това е лебедовата песен на Милчо и мисля, че направихме този албум точно както би му харесало“, споделя джаз певицата Вики Алмазиду, спътник на Милчо Левиев в живота и в музиката.
В албума са включени творби на Чайковски, Шопен, Бела Барток, Равел, Рахманинов, както и авторската пиеса на Левиев, „Соната ‘57“, завършена през 1957 година, когато той е бил едва двайсетгодишен. Смесването на музикални стилове е негов почерк от ранна възраст и той вярва, че с него могат да се достигнат много по-високи върхове, че няма „чиста“ музика и даже най-големите класически композитори са повлияни от своя национален фолклор.

За да почетат Милчо Левиев и да потопят публиката в необятната му музикална вселена, на варненска сцена пристигат Антони Дончев, който на всяко представяне на този проект „влиза в обувките“ на Милчо Левиев; Братя Владигерови; Human Touch – фюжън трио от Атина, което свири музика, повлияна от класика, етно и джаз; Васил Хаджигрудев и Тодор Бакърджиев – любими ученици на Милчо Левиев; Димитър Семов, Вики Алмазиду, Валерия Василенко. Очакват ни виртуозни изпълнители и много естетична музика, съвсем в духа на човека-епоха, какъвто е Милчо Левиев за джаза.

Концертът се реализира в партньорство с ММФ „Варненско лято“.

Маестро Давид Хименес Карерас е диригент със световна кариера, специализирал във Виена при Карл Остерхайер и в Лондон при сър Колин Дейвис. Работи с някои от най-известните солисти и оркестри в света. Дирижирал е Виенската, Мюнхенската и Лондонската филхармония, Оркестъра на Париж и Оркестъра на Миланската скала. Племенник е на звездния тенор Хосе Карерас. На 9 август във Варна ще дирижира концерта „Испански страсти“, който включва микс от сарсуела и класически испански романси.

Музиката заема важно място в семейната Ви история. Беше ли предначертан професионалният Ви път в известна степен или сам се насочихте към кариерата на диригент?

Може би по малко и от двете. Човек не избира семейството, в което да се роди, но аз съм имал късмета да се родя в музикално семейство, израснах сред музика, майка ми свиреше на пиано, чичо ми пееше и съм сигурен, че това ми оказа много силно влияние още докато бях дете. Имаше един момент, в който започнах да уча икономика, но спрях, за да се посветя изцяло на музиката.

Как работехте заедно с чичо си Хосе Карерас, помагаше ли Ви роднинската връзка или се случваше да Ви пречи?

Работата с него винаги е била удоволствие за мен и мисля, че мога да кажа същото и от негово име. Смятам, че ключът на успешните ни професионални отношения е фактът, че винаги сме били в състояние да разделяме нещата. На сцената не сме роднини, а професионалисти. Успявахме да се насладим и на двата аспекта, докато пътувахме по света – на сцената като професионалисти, които се сработват добре, и извън сцената като семейство, което се наслаждава на ситуациите, в които попада.

„ГРАНД БАЛЕТ ГАЛА“ СЕ ОТЛАГА ЗА 7 АВГУСТ

Уважаеми почитатели на балетното изкуство,

Поради неблагоприятните климатични условия и продължаващите валежи спектакълът  „Гранд Балет Гала“ на Държавна опера Варна, обявен за днес, 27 юли, се отлага за 7 август от 21 часа, отново в Летния театър.

Закупените билети важат без заверка.

Съжаляваме за прчиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането!

„ФАЛСТАФ“ – ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-УСМИХНАТ

Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 

Нина Найденова, режисьор

„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.

Григор Паликаров, диригент

Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.

27 юли 2023, 20.30, Основна сцена

Поради нестабилното време днешният Празничен концерт по повод Овобождението на Варна, ще бъде изнесен, вместо на площада, както беше предвидено, на Основна сцена със същия начален час - 20.30. Входът е свободен.

Концертът, под диригентството на маестро Григор Паликаров, с водещи солисти на Държавна опера Варна, се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна. В програмата са включени арии, дуети, ансамбли и пиеси от В. А. Моцарт, Дж. Верди, Ж. Бизе, Г. Доницети, Дж. Росини, К. Сен-Санс, А. Лара, Жак Офенбах, Румен Бояджиев-син и други композитори.

TOP