ОТ „БИТКАТА ЗА ЕРНАНИ“ ДО ДНЕС

Създадена на Сряда, 03 Август 2022 21:24

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

В образа на Ернани са заложени основните характеристики на романтическия театър – той е бунтовник, но и благородник, влюбен и готов на саможертва.

Ернани е истинският романтически герой. Заедно с Вертер от „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте, впоследствие на Масне – двамата са най-ясно очертаните герои на романтизма. Верди се вдъхновява от едноименната драма на Виктор Юго, най-знаковото произведение в европейската култура на XIX век. Неслучайно се разразява т. нар. „Битка за Ернани“, която противопоставя опоненти и поддръжници на идеите, чиито ярък представител е Ернани. С „Ернани“, създаден в период на големи сътресения, Юго предлага нов тип сюжет, в който честта, достойнството и любовта са върховен закон, поставен над личното щастие. Във финалната развръзка Ернани умира, за да удържи мъжката си дума, да защити достойнството и честта си. И Верди, който издига лозунга за Нова Италия, се вдъхновява от творбата на Юго. Ернани е възвишен и благороден, той не е само отмъстител, той въплъщава идеите на Юго и Верди за едно ново светоусещане.

Става дума за онези идеали, които винаги ще вълнуват човечеството.

Неслучайно „Ернани“ се играе от най-добрите изпълнители на френските сцени – в театъра това са Жерар Филип и Жан Маре, а на оперната сцена - Франко Корели и Марио дел Монако. Години по-късно, Емил Зола се произнася, че сблъсъкът в „Битката за Ернани“ е бил доста преувеличен, но за времето си хората очевидно много са се вълнували от това произведение.

И в този ред на мисли отправям покана за премиерата на „Ернани“ към зрителите, не само като протагонист от квартета солисти, но и като възпитаник на Френската гимназия във Варна и франкофон, обръщам се към цялата франкофонска общност и към нашите съграждани, които са почитатели на френската култура. „Ернани“, наравно с „Набуко“, е една от най-мелодичните опери на Верди. Тя е като „Трубадур“, като „Травиата“, тя е шлагерна.

„ЕРНАНИ»
Опера в 4 действия от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по едноименната драма на Виктор Юго

Диригент Григор Паликаров
Режисьор Деян Прошев
Сценография Денис Иванов
Художници Денис Иванов, Лора Маринова, Мария Трендафилова
Хореография Светлана Тоншева
Диригент на хора Цветан Крумов
Плакат Славяна Иванова

В ролите:
ЕРНАНИ - Иван Момиров
ЕЛВИРА - Сузана Бранкини
ГОМЕС ДА СИЛВА - Деян Вачков
ДОН КАРЛОС - Пламен Димитров
ДОН РИКАРДО – Пламен Райков
ЯГО – Петър Петров
ДЖОВАНА – Благовеста Статева
Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Красимир Щерев. Помощник режисьори: Димитър Левичаров, Радинела Василева. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

ИВАН МОМИРОВ завършва ДМА „Панчо Владигеров” в класа на проф. Асен Селимски. Едва на 21 години дебютира на сцената на „Дойче Опер” в Берлин с ролята на Владимир от операта „Княз Игор”. Същата година оперната легенда Гена Димитрова му отправя покана за участие в честването й в галаспектаклите на операта „Набуко” в Софийската опера. Непосредствено след това концертира в Златната зала „Музикферайн”, Виена, редом с оперния колос Николай Гяуров. Следват специалната награда на Хосе Карерас от конкурса „Хулиан Гаяре”, Памплона, както и покана за участие в конкурса на Пласидо Доминго „Опералия” 2000 г.

Дебютът на сцената на оперния театър в Монте Карло в ролята на Де Грийо в „Манон Леско”от Масне, както и поредицата концерти в Италия в памет на световноизвестния испански тенор Алфредо Краус му откриват пътя към световните оперни театри – Лондонската „Ковънт Гардън”, Римската опера, „Карло Феличе” в Генуа, „Опера Бастий” в Париж, „Мариинский театър” в Санкт Петербург, „Сан Карло” в Лисабон и др.

В репертоара му са включени централните тенорови партии в оперите „Бал с маски”, „Трубадур”, „Двамата Фоскари”, „Дон Карлос”, „Травиата”, „Жана д’Арк”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Джоконда”, „Кармен”, „Лучия ди Ламермур” „Норма”, „Вертер”, „Приятелят Фриц”, „Ромео и Жулиета”, „Евгений Онегин”, „Макбет“ и др. Партнира си с Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Джун Андерсън, Франческа Патане, Лео Нучи, Ренато Брузон и др.

Пял е под палката на диригенти от ранга на Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Нело Санти, Валерий Гергиев, Марк Минковски, Гюнтер Нойхолд, Даниеле Калегари, Ренато Палумбо и др. Работил е със знаменити режисьори като Андрей Кончаловски, Ермано Олми, Вернер Херцог, Алберто Фасини, Никола Жоел, Пиерлуиджи Пици и др. В звукозаписната му дейност са включени „Йерусалим” за TV „RAI”, „Бал с маски“ и Реквием на Верди. Гастролира на най-престижните сцени в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зенландия.
През 2021 г. Иван Момиров отбелязва своя 25-годишен творчески път в ролята на Хофман от „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах, продукция на Държавна опера Варна с премиера в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев.