Интервюта

 

 

 

Премиерен симфоничен концерт на 21 октомври 2020 във Варненската опера с диригент Станислав Ушев и солист Роман Федчук – цигулка, Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър №4 от Н. Паганини, Сюита "Порги и Бес" от Дж. Гершуин, два прелюда за цигулка и оркестър от Дж. Гершуин, Мазурка оп.49 от А. Дворжак, фрагменти из музиката към филма "Цигулар на покрива" от Джери Бок.

НЕГОВОТО ИМЕ Е ЛЮБОВ

 

Оперната прима ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар и предстоящите спектакли на „Турандот“ във Варна на 23 октомври и в София, НДК, зала 1, на 25 октомври 2020.

Здравейте, Маестра! Къде подреждате Турандот в палитрата от героини, които сте пресъздали на сцената - Виолета, Дездемона, Тоска и още толкова други...

В момента я поставям на първо място. „Турандот“ е любима моя опера, тя ме свързва и съдбовно с Варненската опера. В професионалния ми живот първата ми премиера с „Турандот“ бе на варненска сцена с Гена Димитрова в ролята на Турандот. Тогава аз изпълнявах ролята на Лиу и бях много впечатлена от начина, по който Гена изгражда образа на Турандот. Изпълнявайки Лиу и на други сцени, наблюдавах как се превъплъщават в този образ различни певици, но в моята памет Гена Димитрова ще си остане най-ярката Турандот.

МАЕСТРО ПЛАМЕН ДЖУРОВ: „ВАРНЕНЦИ МОГАТ ДА ДОБАВЯТ КЪМ ЛИСТАТА НА БЛЯСКАВИТЕ СИ МУЗИКАНТИ ОЩЕ ЕДИН.“

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА със СТОИМЕН ПЕЕВ

Радваме, че ще слушаме цигулката на един варненец, концертмайстор на прочутия камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и водач на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония, със специално подготвена програма за Варна. Как се срещнахте с Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Брамс?

Още като студент започнах да уча този концерт, но някак остана недоучен и покрай тази пандемия, когато спряха всякакви изяви и концерти, реших, че е дошъл моментът да си го довърша сам. Когато през юни започнахме отново някаква дейност със „Софийски солисти“ и Маестро Джуров излезе с предложение за концерт във Варна, аз си казах, че това е най-удобното време да изсвиря за пръв път този концерт. Сякаш всичко е било предопределено и така е трябвало да стане.

Людмил Ангелов с премиерни изпълнения в благотворително национално турне за фондация „Панчо Владигеров“

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

Mинчо Минчев: Никога не съм се отказвал да продължавам

Mинчо Минчев с благотворителен концерт навръх своята 70-годишнина

Национално турне на световноизвестните музиканти Минчо Минчев и Людмил Ангелов

 

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

На 7 октомври Държавна опера Варна ще изведе на сцената на Зала 1 на Фестивалния и конгресен център своя Симфоничен оркестър и хор, заедно с хористи от смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти са Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. 

Маестро Емил Табаков идва за официалното начало на сезона на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Един от най-уважаваните български диригенти ще ръководи мащабен концертен спектакъл на „Кармина Бурана“ от Карл Орф. С участието на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти ще бъдат Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.

Между репетициите маестро Емил Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

„Кармина Бурана“ с нейната сложна партитура е изпитание за всеки диригент, който трябва да овладее оркестъра и хоровете. Как тръгнаха репетициите Ви с оркестъра и хоровете във Варна?

Добре тръгнаха репетициите - в събота имах репетиция най-напред с оркестъра, следобед с хора, в неделя с детския хор и със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Доволен съм - всички, и музикантите от оркестъра, и солистите, и хористите, и децата – всички с много внимание и с желание работят, което е много важно. Радвам се , че имаме възможността да изпълним едно такова произведение точно сега, когато покрай тази пандемия всичко е ограничено. Намаляват се състави, орязват се, правят се хиляди компромиси при изпълнение на познати неща -  например, като се скъси времетраенето или се намалят съставите, което е в ущърб на самото музикално произведение. Така че аз лично се радвам, че във Варна ще успеем да направим „Кармина Бурана“ с един в общи линии точен състав.

 

Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика”.

Професионалното ѝ развитие преминава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт директор до творчески директор на собствена агенция. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.

Радослава активно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър „Българска армия“. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и самостоятелни изложби.

Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския драматичен театър, Благоевградския драматичен театър, НАТФИЗ, Театър „София“, Малък градски театър, Младежки театър, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен театър – Варна, и др.

Радослава Боор е автор на логото и цялостния графичен стил на Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира цялостен ребранд - нов графичен стил, за материалите на НАТФИЗ - Учебен театър и Куклен театър НАТФИЗ.

През 2010 съосновава “Агенция Адикт” - агенция за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата агенция се е наложила като креативно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.

Най-новата работа на Радослава е цялостната концепция за нови лога и графичен стил на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

 

Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град. 

Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?

Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.

 

Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?

Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.  

Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим. 

Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.

 

С Мариан Бачев за предизвикателството да бъдеш Чаплин, за работата с трупата на Държавна опера – Варна, за комедията и драмата, за обмена на енергия с публиката и за това защо е важно да си припомним живота на великия малък човек точно сега.

Какво е да бъдеш Чарли Чаплин? Кои бяха най-големите височини, които трябваше да прескочите по пътя?

Чаплин е една огромна личност, която не знам дали някой някога би могъл да достигне, бих го сравнил с Моцарт в музиката, например. В случая за мен е удоволствие да се потопя в един живот, който наистина е като на кино, в който има и много усмивки, много радост, и много скръб. Всъщност това прави образа благодатен за интерпретация. От друга страна, ако говоря вече от чисто вокална страна – да, има височини, които са много креативно написани във вокално отношение, които благодарение на маестро Страцимир Павлов успяхме, мисля, да направим така, че на български да звучат наистина толкова красиво, както и в оригинал.

Режисьорът Борис Панкин за постановката, за ентусиазма на трупата и за това, което носи срещата с великия Чаплин на зрителите на един жив спектакъл.

Мюзикълът - премиера за България, ще се играе на 25 юли и 1 август в Летния театър на Варна, а на 3 август в Античния театър в Пловдив

 

Г-н Панкин, какъв е подходът на създателя на мюзикъла и Вашият подход в представянето на живота на една толкова популярна и обичана историческа личност – великия Чаплин?

Това, което ще види българската публика – една от първите публики на този нов бродуейски мюзикъл, е една необичайна специална адаптация на биографията на един от най-великите артисти на всички времена Чарлз Спенсър Трейси, известен като Чаплин. И това, което ние имаме възможност, благодарение на бързата реакция на Държавна опера – Варна, е да получим правата за представяне на този спектакъл под формата на мюзикъл, с благословението на наследниците на фамилия Чаплин. Тук зрителите няма да видят поредица от дати и години, а много художествени истории, базирани на действителни личности, интерпретирани със силата на музикалния театър. Това предположи да се насочим към възможно най-добрите изпълнители на тези исторически лица. Всички персонажи в „Чаплин“ са действително съществували, а някои от тях, макар и на преклонна възраст, са още сред нас. Винаги, когато трябва да покажеш на сцената историческа личност, независимо дали голяма или малка, но оставила своя уникален отпечатък в историята, това е особено вълнуващо. 

Интервю с творческия екип на иновативната постановка, която ще се играе премиерно на 16 юли в Летния театър на Варна.

Постановката е съвместен проект на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“.

Най-популярната опера, създавана от френски композитор – „Кармен“ от Жорж Бизе, сега е претворена във фламенко формат в Държавна опера – Варна от диригента Страцимир Павлов и режисьора Сребрина Соколова в съвместния проект на ТМПЦ – Варна и ММФ „Варненско лято“. Премиерата в рамките на на фестивала „Опера в Летния театър“ е на 16 юли, четвъртък, от 21:00.

„Фламенко Кармен“ в иновативната фламенко версия стъпва върху нов режисьорски прочит на новелата на Проспер Мериме, а диригентът Страцимир Павлов е автор на съвременния фламенко аранжимент на музиката на Бизе. 

Преди генералната репетиция част от творческия екип сподели мисли за предизвикателствата, които поставя иновативния спектакъл.

Разговаряме с диригента Страцимир Павлов, режисьора Сребрина Соколова и солистите на Държавна опера - Варна Илина Михайлова – Микаела и Деян Вачков – Ескамилио.

„ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ – ЛЮБОВ И ШПИОНАЖ

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка на „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах във Варна. Премиерният спектакъл на Държавна опера Варна ще бъде игран на 19 март 2020, 19.00, Основна сцена, без публика, съобразно отмяната на спектакли във връзка с коронавирус (COVID- 19), но почитателите на оперетата ще могат да го проследят с Live Streaming в интернет.

 

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

 

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

 

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

 

"4 Х 4" ИЛИ ПЪТУВАНЕ В МУЗИКАТА НА XXI ВЕК

 

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

 

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

 

  

 

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

 

МАРИЯ ПАВЛОВА ЗА МАРИЯ ОТ „УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

Какво мисли Мария Павлова за Мария от „Уестсайдска история“?

Приятно съвпадение е, че с героинята в „Уестсайдска история“ носим едно и също име. Беше много странно по време на репетициите отвсякъде да чувам името си - Мария, Мария. Героинята ми претърпява голямо развитие и пораства по време на цялата история, в която тя се сблъсква с много неща, с любовта, за съжаление и със смъртта. Тя е пуерториканка, млада, невинна, едва навлиза в светския живот. В началото виждаме Мария как се вълнува за първите си танци, на които се запознава с Тони и двамата се влюбват от пръв поглед. После идва сцената с балкона, която веднага напомня за Ромео и Жулиета. Също като тях, Мария и Тони стават жертва, в случая на етническите различия и конфронтацията между американци и пуерторикански имигранти в Манхатън.

 

АРТИСТИЧНИТЕ ЛИЦА НА МИЛЕНА ЗАХАРИЕВА

"Уестсайдска история" - 6 декември, 19.00, Основна сцена

 

 

 

 

Въпреки че неотдавна се присъедини към хора на Варненската опера, вече имаш забележителни солистични изяви на сцената, а тази вечер отново ще те аплодираме в ролята на Анита, приятелката на Мария от „Уестсайдска история“.

Да бъда артист хорист в операта е моята професия – мечта. Но съм много щастлива, че ми повериха и самостоятелни роли. Започнах с Баба Гицка в мюзикъла „Големанов“, продължих с Мисис Айнсфорд - Хил в мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ и с Флек в мюзикъла „Любовта никога не умира“. Така стигнах до Мама Мортън, една от важните роли в мюзикъла „Чикаго“. За пръв път се явих на кастинг за този мюзикъл и още от първия миг на прослушването имах чувството, сякаш винаги съм била с тези хора. Мюзикълът се получи, но сега пък репетициите с Борис Панкин и хореографката Анастасия Неделчева ми липсват.

 

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

„КОПЕЛИЯ“ НИ УЧИ ДА ПРОЩАВАМЕ И ДА ОБИЧАМЕ

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

 

 

 

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

 

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

 

 

   

МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                                   ПАВЕЛ КИРЧЕВ

 

 

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

 

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

 

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

 

Виолета Тончева: Артистът се вживява като че ли най-силно в съдбата на последния герой, който трябва да изиграе...

 

Павел Кирчев: Аз съм танцувал Фея Карабос и друг път, също в Русия и в Англия, така че за мен това не е дебют. Ролята е отрицателна, много характерна и необходима като контрапункт на доброто, без злото не може да оцениш хубавото. Чудесно е, че нашата балетна премиера съвпада с премиерата по кината на втората част от филма на Дисни по същия сюжет „Господарката на злото“, с Анджелина Джоли в ролята на злата фея.

Мириам Рока Круз: Мисля много над моята дебютна роля като Фея Люляк, една от важните роли в „Спящата красавица“. Фея Люляк е двигател на действието и създава връзките в сюжета. Тя притежава силата да накара някого да заспи за 1000 години, може да направлява също и действията на принца. Фея Люляк е интересен образ, който ме привлича и ме предизвиква да покажа всичко, на което съм способна. Щастлива съм да танцувам в един толкова красив и труден балет като „Спящата красавица“.

 

Виолета Тончева: Как се чувствате във варненската балетна трупа?

 

Анастасия Белоногова: Чувствам се много комфортно, всички са дружелюбни и целеустремени.
Мириам Рока Круз: В трупата се разбираме и подкрепяме, работим заедно за общия успех.
Франциско Руиз: Харесвам трупата и варненската публика, която има вкус към балетното изкуство. Очаквам с нетърпение нейната реакция за „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: „Спящата красавица“ е балет за...

Анастасия Белоногова: За любовта.
Франциско Руиз: За магията, за фантазията.
Мириам Рока Круз: За победата на доброто над злото и разбира се за любовта.
Павел Кирчев: Изключителен балет за много добри професионалисти. „Спящата красавица“ е един от най-известните балети на Чайковски и аз се радвам, че вече ще имаме и това заглавие в нашия балетен репертоар.

 

Още за солистите:

 

АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА е родена в Красноярск, занимава се с балет от 5-годишна, от 8-годишна посещава балетното студио на Красноярския музикален театър. Завършва с отличие Хореографския колеж в Красноярск през 2017 г. и веднага става солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Участва в майсторски класове на именити балетни педагози. Отличена е с много награди, сред които Гран При Сибир, стипендия от фондация „Галина Уланова“ и др. В репертоара й влизат главните роли в „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и др. Анастасия Белоногова жъне успехи и извън Русия, варненската публика също познава и високо цени нейното балетно изкуство.

 

МИРИАМ РОКА КРУЗ е родена в Луго, Испания, завършва с отличие класическа и съвременна хореография в Professional Conservatory of Dance родния си град. Продължава обучението си в Maria de Avila’s Studio, под ръководството на Lola de Avila, в Сарагоса. Работи с балетния педагог Татяна Севастиянова и е солист в Russian Masters Stars Gala в Аликанте 2017. През март 2018 се присъединява към балетната трупа на Варненската опера, на чиято сцена танцува Големия лебед и Испански танц в „Лебедово езеро“, Фея в „Пепеляшка“, Мирта в „Жизел“, Френски танц в „Лешникотрошачката“, Мерседес в „Дон Кихот“ и Фея Люляк в „Спящата красавица“. Участва в 3-месечното турне на трупата в Англия. От 2019 Мириам Рока Круз е солистка на варненския балет.

 

ФРАНЦИСКО РУИЗ е роден в Алмериа, Испания. Завършва с отличие Conservatorio Profesional de Danza „Kina Jimenez“ през 2014 и Visual Arts and Dance в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид. Солист на Madrid Chamber Ballet от 2014 до 2018 и на балета на Държавна опера Варна от 2018. Репертоарът му включва ролите на Базил в „Дон Кихот“, Принца в „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“, Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, Джеймс в „Силфида“, Gennaro в „Неапол“, Colas в „La Fille mal gardée“, Jean de Brienne в „Раймонда“, Албрехт в „Жизел“, Принц Дезире в „Спящата красавица“.

 

TOP