Красимира Стоянова ще изпълни ролята на Русалка в едноименната опера от Дворжак на премиерата на 20 август, в рамките на XVI Опера в Летния театър. Световно признатото българско сопрано носи титлата „Камерзенгерин“ на Виенската опера, където е щатен солист, пее на сцените на Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер и др. Постановката на „Русалка“ в режисура на Сребрина Соколова е първата в историята на Варненската опера.

След дебюта Ви като Русалка в Цюрих критиката и медиите Ви наричат „най-добрият възможен избор за ролята“. Това е много голямо признание, какъв сантимент имате към партията на Русалка след такава оценка?

„Русалка“ е много красива опера и ролята на самата Русалка ми носи огромна радост, когато я пея. Приказно-романтична, тя разказва за истинската любов, за жертвата в името на любовта, за лъжата в любовта, за разкаянието в името на любовта. Както виждате, любовта е основно действащо лице в тази история и всеки от героите я изживява и показва по различен начин. Щастлива съм, че критиката ме е оценила като подходяща изпълнителка на тази много трудна и едновременно с това много привлекателна роля. Винаги изпитвам същия трепет, както в самото начало, когато за първи път посегнах към ролята. Голяма радост е, когато човек е щастлив от досега с работата си.

Какво е най-характерно за музиката на Дворжак и за операта „Русалка“ в частност?

Дворжак е един много интересен творец, който има разнообразен стил на композиране. Изявява се във всички сериозни музикални стилове – от песента до операта, от малката инструментална форма до симфонията, изключително дълбок в духовната музика, предпочитан много често пред много други в инструменталната музика. Изобщо, един автор с много лица и честност в изказа, в музиката му винаги има спонтанност и душевност. А „Русалка“ е безкрайно красива и приказна, каквато трябва да бъде. Сред славянските народи се разказват много приказки, в които срещаме и тази за русалката, която се влюбила в човек, но трябвало да пожертва нещо в името на тази любов. Именно тази жертва прави приказката така вълнуваща и, разбира се, музиката, написана върху нея, няма как да не носи тази дълбока красота. Музикалната линия  е толкова изобразителна, театрална, разказвателна, трогателна!  Усещаме как се движи водата с отблясъците на луната, как звучи гората, музикалните теми на любовта в лицето на Русалка, на Принца, надменността на чуждоземната княгиня, на Баба Яга, на Водния дух… изключително разнообразие, на което публиката винаги се наслаждава.

По-добре ли разбира един славянски изпълнител емоцията, която славянски композитор влага в творбата?

Със сигурност нашите народи по-добре усещат тази творба, ние може би имаме малко по-различна чувствителност, не мога да си обясня на какво се дължи този феномен. Много важна особеност е, че операта се изпълнява на чешки език, който има хубава мелодика и със специфичните си умалителни изказни форми създава още по-красива звучност, както и характеристика на героите.

Често работите с маестро Павел Балев, и двамата с характерен висок професионализъм и дори перфекционизъм. Как се подготвяте за „Русалка“ и как се чувствате на сцената под негово ръководство?

Изключително много уважавам и ценя маестро Балев! Свързват ни много години приятелство и работа, мога само да съм благодарна за това. Винаги съм много радостна, когато творим заедно, дано и този път да постигнем нашите творчески задачи. Колкото до професионализма – той го притежава в най-висока степен! А стремежът на хората на изкуството винаги е в посока перфекционизъм, това не е лесно за постигане, но е важно, че го имаме като цел.

Каква „Русалка“ ще види и чуе варненската публика на 20 август?

Надявам се вълнуваща!

Автор: Пламена Александрова