С две предпремиери днес и утре (5 и 6 април) Държавната опера във Варна ще представи най-новия си мюзикъл „Дух”, който се поставя за първи път на българска сцена.

Мюзикълът „Дух” по едноименния холивудски филм с Деми Мур, Патрик Суейзи и Упи Голдбърг в главните роли прави премиерата си в Манчестър през 2011 г. и веднага след това превзема сцените на Уест Енд и Бродуей. Либретото пише Брус Джоел Рубин, а музиката е на Глен Балард и Дейв Стюарт, когото публиката познава от „Eurythmics”.

Сюжетът разказва за влюбените Сам и Моли, които една нощ, докато се прибират, са нападнати и Сам умира, но остава пленен между този и онзи свят. Моли е в опасност и Сам не може да я остави сама. Медиумът Ода Мей Браун му помага да се свърже с любимата си и да я предупреди, че хората около нея не са каквито изглеждат.

Поставяйки темите за доброто и злото, за любовта, която побеждава дори смъртта, за надеждата и светлината, мюзикълът ни пренася в световете на хората и на духовете с прекрасна музика, вълнуваща актьорска игра и сюжет, който съчетава романтика, мистерия и трилър. Общуването с духове внася и хумор в историята. Емблематичната песен „Unchained melody”, която във филма е в изпълнението на „Righteous Brothers”, заема централно място и в мюзикъла.

Режисьорът Сребрина Соколова събира млад, но опитен и много ентусиазиран екип от певци и актьори. Диригент – постановчикът Страцимир Павлов внася личния си почерк в музикалните партитури. Хореографът Надя Димокова кара хора и духове да танцуват на сцената по специален начин. Сценографията е дело на носителя на „Икар” Петко Танчев, а в ролята на Ода Мей Браун ще видим неповторимата Милица Гладнишка.

Петко Танчев:

„В работата по визуалната среда на „Дух“ основното, от което тръгнахме, е моделът на света – неговото разпадане и събиране в различни моменти от постановката – така, както го има заложено и в драматургията. И сблъсъкът на духовното и материалното в най-общия смисъл на думата.

Модулите на декора се движат, в различните мизансцени са композирани по различни начини. Основното решение е свързано с прожекционния мапинг, който всъщност дава и представата за мястото на действието. Имаме доста визуални ефекти, подсилени с осветление, които вкарваме, за да можем да предадем на зрителите присъствието на духовете в материалния свят, начинът, по който те взаимодействат с материалния свят и го променят.

В технически аспект искахме декорът да е максимално функционален и да маркира много бързо смяната на мястото на действието. Правим го с промяна на различни модули, отваряне и затваряне, а с мапинга допълваме и подчертаваме постигнатото с декора. Двете неща са в симбиоза.

Пестеливи сме откъм цветове в сценичната конструкция, за да могат да изпъкнат костюмите и персонажите, както и за да може да се постигне добър ефект при мапинга. Има интермедийни моменти, в които декорът става и персонаж на сцената, защото се размества и пренарежда.

Сценографията е така разработена, че да може да се адаптира за по-малки и по-големи сцени. За по-голямата сцена на Летния театър декорът ще е в своя пълен вид. Имаме и предна, и задна прожекция върху декора и разчитаме с пълнотата на картините да постигнем една по-голяма плътност на действието.

В мапинга всяка сцена има своите конкретни елементи: използвам есенцията от местата, на които се намират хората и духовете, като работех на колажен принцип, за да композирам сцените. До голяма степен се инспирирах от идеята в „Матрицата“ с преминаването между световете, разпадането на материята, което се постига с визуални ефекти на сцената.

Има една максима, че зрителите обръщат внимание на сценографията в първите 10 минути от спектакъла и после свикват с нея, тя „изчезва“ и на преден план е действието. Има логика да бъде така, тъй като актьорите са най-важни. Но разбира се, аз обръщам внимание на визията през цялото време на сто процента, за да може тя винаги да отговаря адекватно на мизансцена. За мен, като човек, който създава визия, тя е от основна важност в един спектакъл. Работя с всички ефекти, с които мога, но в същото време се стремя те да са пестеливи и, когато е необходимо, да отстъпват на по-заден план. Трябва да има едно съизмерване на средствата през цялото време, да се поднасят внимателно на зрителя, за да успее есенцията на спектакъла да достигне до него по правилния начин.

Интересно за мен в този проект е, че има доста декор. По принцип в решенията си аз работя много с прожекция, с мапинг и често средата е много условна. Тук декорът е равнопоставен на мапинга. Имаше доста работа с физическата част от сценографията. В мапинга са включени много места на действие, за които направих колажи с 2D и 3D средства, смесване на анимация с видео и ефекти, които се добавят, за да разтърсят на моменти сцената”.

/линк/