Рокендрол мюзикълът в стила на 50–те години „Брилянтин“ ще има предпремиера на 18 и 19 март в Държавна опера – Варна. Премиерата ще е на 23 юни в Опера в Летния театър.

„Имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена“, казва режисьорката Сребрина Соколова.

Мюзикълът е създаден преди 50 години, неговата сценична премиера е била през 1971 г., а филмът от 1978 г. с Джон Траволта и Оливия Нютън Джон, който прави мюзикъла още по–популярен, става най–касовият филм за годината. Нашата постановка представлява една симбиоза между театралната и филмовата версия с много нови песни, взети от филма. „Брилянтин“ отразява зараждането на рокендрола, така че любителите на този непреходен жанр ще бъдат подобаващо възнаградени.

Що се отнася до самата дума, „грийзъри“ идва от английското „grease” – грес, мазнина, но понятието „грийзъри“ има много по–широк смисъл. То е синоним за онази контракултура на емигрантите, които търсейки мястото си в страната на неограничените възможности, масово се вливат в не особено привлекателната за обикновения работник металургична промишленост. Към този детайл се добавя и характерното, най–вече за латиноамериканците, приглаждане на косата, което се превръща в запазена марка на непокорните и свободолюбиви млади „грийзъри“ от 50–те години на миналия век. Мюзикълът „Брилянтин“ има предвид точно тези тийнейджъри, с тяхното желание за свобода и стремеж да заявят себе си. Впрочем Елвис Пресли със стилизираната си лъскава прическа използва буквално същата визия – разказва пред Виолета Тончева Сребрина Соколова.

Мюзикълът е много по–въздействащ от филма, според мен – казва диригентът Страцимир Павлов. Шоуто на сцената е невероятно. „Брилянтин“ описва точно периода, в който понятието „американска мечта“ е било в силата си. Тази захаросаност, която виждаме, е била реална – всичко е трябвало да изглежда лъскаво, пластмасово, светещо, неоново... Позитивно, леко, енергизиращо е цялото преживяване. Що се отнася до музиката в мюзикъла... има една история защо музиката в България от тези години звучи толкова различно от всяка друга по света: в хармоничния език на музиката има една последователност от акорди, която е била забранена за ползване за известно време у нас, защото е напомняла на американската. А точно тази последователност от хармонии е матрицата, върху която е изградена музиката в „Брилянтин“.

/линк към целият текст тук/