Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят.
В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.
Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.
Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100 – годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури – певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог.
Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.
Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.
Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симон Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.
В Скалата съвсем наскоро предстоят участията му в „Аида” и „Бохеми”, под диригентството на Мета и Дудамел. Особено се радва на „Бохеми”, тъй като харесва постановката на големия майстор Дзефирели. Коломбара е привърженик на традиционната сценография и благородния стил. Жестокости преживяваме всеки ден, заобиколени сме от войни с най – брутален характер и не би трябвало насилието непременно да се вгражда в сценичното действие и по такъв начин да променя операта.
Като любима роля посочва, разбира се, Филип Втори, но мечтата на артиста е Борис! На компактдиск вече е записал и трите големи сцени с Борис. Пожелава си всички „дяволи” – най – сложните роли, които изискват пълно себеотдаване, високо певческо майсторство и артистично превъплъщение. Нима има нещо по – хубаво от това?
Отсега се радвам на следващата среща с Карло Коломбара във Виена или пък в „Рая на басите” – България.
От 1 до 6 декември в София започва майсторски клас на Карло Коломбара – истински късмет за много млади баси!
Превод Виолета Тончева
https://onlinemerker.com/carlo-colombara-boris-zu-singen-ist-ein-ganz-grosser-wunsch/