Изключителното българско сопрано ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си Джоконда в България, за изграждането на вокалния и психологически образ като естествен процес, за връзката с оперните и филмови героини, за противоречивото чувство към морето

След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. 
Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

Да, точно така беше.

С какво Ви вълнува Джоконда?

Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

Саможертвата винаги е труден избор...

В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

Образ в развитие...

Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

Как изграждате своята героиня?

Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджекика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

 Прочетете цялата статия тук >>

Прочетете още: „ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ

ГЛАСОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ

2 август 2018, 21.00, Концерт на Vocal Production New Jork City, Театър Римски терми

Басът ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята кариера в Америка, за майсторските си класове и срещите с България

Добре дошли отново в България, Маестро Пейчинов!

Благодаря. Вече за шеста година се връщам тук и водя със себе си талантливи певци от различни страни, изнасяме концерти на различни сцени, запознаваме ги с България. За мен е невероятно удоволствие поне веднъж в годината да се връщам в тази красива страна.

Идвате от Америка, където сте изградили кариерата си.

Да, така се стече животът ми. Постоянно живея в Ню Йорк, като кариерата ми е свързана повече със Северна Америка.

Кои са любимите Ви роли?

Много са. Имам освен главни и средни роли, които са ми любими, като Тимур в „Турандот“, но 80% от моя творчески път протече с Верди. Аз съм един от малкото баси, който е изпял почти всички централни роли в оперите на Верди, при това в италианската и френската версия. Пял съм в „Дон Карлос“, „Атила“, „Набуко“, „Ломбардци“ и т.н.

Как живеят оперните герои в паметта Ви?

Опитът, натрупан в годините, сега ми помага в педагогическите курсове, които провеждам. През тази година ще бъда с моите възпитаници в 7 страни, като най-дългият курс, без да обяснявам защо, е в България. Курсът трае 4 седмици с всекидневни занимания, след което правим концертен тур с цел да се практикува наученото пред истинска публика и това създава голямо въодушевление сред участниците.

Как работите с тях, каква методика използвате?

Приемаме кандидати от начинаещи до истински професионалисти. Някои идват за да изработят определена роля, за която имат вече ангажимент, други искат да пробват неща, които не са пяли преди. Работим в различни жанрове, като курсът е предимно технически.

Какво изисквате най-вече от певците?

Когато казвам, че курсът е технически, това означава, че обръщаме внимание както на техниката на белкантовото пеене, така и на законите на дикцията. Работим пет вида дикция, в зависимост от това за каква творба, кой композитор и коя сцена става дума. За Бродуей подготовката е с американски английски, за Лондон – с британски английски. Занимаваме се също с различни стилове – класическа музика, опера, джаз, рокендрол, дори рап. Нямаме никакви ограничения в жанровете, важно е всичко, което се работи с глас, дори и глас за актьори. Именно в тази група завърши нашия курс известната театрална актриса Бойка Велкова, мисля, преди две години.Техниката на обучение е една и съща, но стилът и жанрът са различни, всеки жанр има своите стилове. В поп и рок например се използва крещене, за което е важно певецът да е добре подготвен, за да не похаби гласа си.

Как певецът трябва да щади гласа си?

Трябва да живее така, както е свикнал. Аз пия газирани напитки с лед и това не ми пречи, но така съм свикнал, вече 31 години, откакто живея в Америка. Познавам певци, които пушат и това не вреди на гласа им, но дали така е със здравето им, ми е трудно да преценя. Затова горещо препоръчвам да не се пуши. Не препоръчвам и пиенето на алкохол преди спектакъл, защото той уврежда лигавицата. Но пък може да се почерпиш в друг, по-удобен случай 

Какво мислите за феномена на българските оперни гласове?

България винаги е била родина на чудесни гласове, чудесни певци. България обича пеенето, не само класическото. Вижте с какъв богат фолклор можем да се похвалим. У нас за записани над 2000 народни песни, докато други страни разполагат с не повече от 150-200. Аз постоянно следя появата на интересни нови гласове и тези, които ме впечатлят, предлагам за участие на различни сцени. Немалко от моите възпитаници са започнали кариерата си именно с моята подкрепа. В сегашния варненски концерт имаме две певици на световно ниво – една корейка и една американка, като спонсор от Китай е откупил вече голяма зала за самостоятелен нейн концерт извън курса. А в Римски терми ще чуете и един поп певец и модел на Версаче, който неотдавна предизвика фурор, спокойно мога да употребя тази дума, с китайското си турне.

Китай е и новата Мека на операта...

Да, след концертите в България заминаваме за Китай, където предстои двуседмичен курс, следва Хонгконг с триседмичен курс и с това свършва лятото. Тази година бяхме вече в Италия, Франция и Италия.

Държавна опера Варна при Театрално-музикалния продуцентски център връчи за пореден път своята награда за участник в Балетната олимпиада. Признанието получи Андраш Ронай от Унгария, който със своите вариации из балета "Пламъците на Париж" от Дмитрий Асафиев, стана лауреат на Международния балетен конкурс - Варна 2018.

Той с радост прие поканата за участие в ролята на Принц Зигфрид в класическия балетен спектакъл на Държавна опера Варна „Лебедово езеро” от Чайковски през 2019 година.

Видео
 

3 август 2018, 21.00, Театър Римски терми

Концерт с популярни арии и дуети на Пламен Димитров, Андриана Йорданова и Руслан Павлов

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - баритон и АНДРИАНА ЙОРДАНОВА – сопран пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя незабравим учител и за концерта в негова памет

Кой е най силният ви спомен за Георги Койчев?

Пламен Димитров: Не мога да откроя някакъв специален спомен, защото постоянно бяхме заедно. Той идваше на всички мои спектакли, държах на неговата оценка, най-много вярвах на него. Беше взискателен и критичен, двамата работехме сериозно и изчиствахме нещата, докато не се получат така, както той ги искаше, максимално най-добре.

Андриана Йорданова: За разлика от Пламен, аз нямах късмета да бъда толкова близо до него, защото заминах за чужбина. Но съм благодарна на съдбата, че в творческия си път попаднах на прекрасни педагози – като малка започнах с Веселина Зафирова, след това продължих при Георги Койчев, а в Консерваторията влязох в класа на проф. Илка Попова. Тя доразви у мен онези вокални качества, които постави Георги Койчев, между тях като педагози нямаше ревност, имаше симбиоза и приемственост. За един певец е от голямо значение, вокалните му педагози внимателно да надграждат посятото, а не егоистично да налагат своите амбиции.

Всъщност с Пламен се запознах, благодарение именно на Георги Койчев. Това стана в 107-ма стая на Варненската опера, където двамата репетираха. Запознахме се и Георги Койчев предложи да опитаме набързо един дует. Веднага почувствахме, че сме ученици на един и същ педагог. Така се стигна и до първия ни съвместен концерт във Варна през 2009 година. Тогава Георги Койчев ми каза, че за периода, откакто не сме се виждали, аз съм научила точно това, на което той е искал да ме научи. Никога няма да забравя думите му, те са важно признание за мен, което ми показва, че вървя в правилната посока. Пеенето, като непрекъснат процес, има нужда от оценка в перспектива и тъкмо в това се състои отговорността на педагога.

Очевидно ти също приемаш като мисия педагогическата дейност, която развиваш в Малта.

Андриана Йорданова: Целта ми е да науча моите възпитаници да не спират да търсят, да се усъвършенстват, като вземат най-доброто първо от мен, а после и от следващия педагог, който би трябвало да бъде по-добър от мен. Затова смея да кажа, че следвам уроците на моите учители. Наследих от Георги Койчев любовта към мъжките гласове, подготвих вече няколко баритона, които успешно се изявяват на различни сцени. Използвам неговата практика при разпяване на италианския вокал "А" и смяната на всички останали вокали. И аз, като него, държа на правилната позиция на главата, шията, на цялото тяло. Това са все едни такива азбучни истини за оперното пеене, които обаче се оказват много по-ефективни от редица съвременни методики.

Пламен Димитров: (с усмивка) С Георги Койчев началото винаги беше трудно, но и знаехме, че накрая непременно ще се получи това, което трябва да се получи. Няма да забравя първия си урок при него, истинска катастрофа. Аз изпявам един тон, той веднага отсича - не, аз отново опитвам, той отново ме спира и така в продължение на почти час.

Андриана Йорданова: Тук си спомням, че веднъж на излизане от урок при Георги Койчев, срещнахме режисьора Кузман Попов, който живее един етаж по-надолу. Та той с усмивка отправи упрека: „Жоро, защо не ги оставиш да изпеят някаква ария, ами чувам само А-А-А-А, А-Е-О-А? „А, още не са дорасли“, отговори подобаващо Георги Койчев.

Пламен Димитров: Той беше весел човек, макар и не всички да го познаваха от тази му страна. По повод нечий разсъждения за връзката между лейката и оперното пеене, той все се шегуваше: „Ето един, стигнал до великото прозрение, че както се лее вода от лейката, така трябва да се лее и да не прекъсва и гласът.“

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЛИНЕВ е роден на 11 ноември 1961 г. в. София Завършва Държавна музикална академия – София специалност «Хорово дирижиране» при проф. Васил Арнаудов и «оркестрово дирижиране» при проф. Влади Симеонов. Специализира в университета в Йейл, САЩ при проф. Елизар де Карвало. Диригент е във Варненска опера (1988 – 1995) и главен диригент на Варненска филхармония (1994 – 1995). Репертоарът му включва оперите «Вълшебната флейта» (Моцарт), «Трубадур» (Верди), «Слугинята господарка» (Перголези), «Джани Скики» (Пучини), «Любовен еликсир» (Доницети), оперетата «Прилепът» (Й. Щраус), симфонични произведения от Бетовен, Шуберт, Брамс и др. Реализира първият компактдиск на Варненска филхармония със заглавие «2Х4», който включва Четвъртите симфоний на Роберт Шуман и Феликс Менделсон Бартолди.

След 1996 г. се установява трайно в САЩ. През 2013 - 2014 г. е главен диригент на Държавна опера-Стара Загора. Там реализира за първи път в България операта „Крал за един ден“ от Дж.Верди. Притежаваше безспорен музикален талант. Сложното време, в което трябваше да реализира дарбата си, му донесе изпитания, които за съжаление не успя да понесе. Поклон пред паметта му!

27 юли 2018, 20.00, площад „Независимост“

С Цветан, Божидар, Лилия, Велин и Оркестъра на Варненската опера

Традиционният Концерт край фонтана на 27 юли, Деня на освобождението на Варна от османско владичество, ще дирижира Маестро Цветан Крумов. Младостта и талантът сродяват най-младия диригент на Варненската опера с младите и изключително надарени солисти на Концерт край фонтана 2018. Това са цигуларят  Божидар Матео Бенев, възпитаник на Варненската детско-юношеска опера, НУИ „Добри Христов“ и АМТИИ Пловдив, помощник-концертмайстор в Оркестъра на Варненската опера и очарователният артистичен тандем – сопраното Лилия Илиева и тенорът Велин Михайлов.

Лилия Илиева също израства с Варненската детско-юношеска опера, завършва Икономическия университет във Варна и НМА „Панчо Владигеров“ с вокално пеене, но светът на музиката определено я привлича повече. Роденият във Велико Търново Велин Михайлов е познат още като един от любимците в детското тв предаване „Като лъвовете“. След завършване на НМА „Панчо Владигеров“ с вокално пеене, става солист на ДМБЦ „Стефан Македонски“, изявява се и на други сцени, през тази година участва в концерта за откриване на българското европредседателство.

Във Варна Лилия и Велин винаги предизвикват повторни аплодисменти с изпълненията си на Янка и Иван в оперетата „Българи от старо време“, също с участието си в мюзикъла „Мамма Миа“, а в първата премиера на мюзикъла „Зоро“ миналия месец бяха направо неотразими в ролите на Инес и Зоро. Ще ги гледаме и на втората премиера на 21 август в Летния театър. Лилия заслужи овациите на публиката и като Кати Селдън в мюзикъла „Да пееш под дъжда“, където Велин пък изпълнява ролята на асистент-режисьор. Закономерно двамата са отново заедно като солисти в Концерт край фонтана на 27 юли, едно от знаковите събития за варненци всяка година.

И така, Цветан, Божидар, Лилия и Велин, заедно с Оркестъра на Варненската опера, със сигурност ще вложат много талант и емоция в този празничен концерт с творби от Любомир Пипков, Петко Стайнов, Асен Карастоянов, Йохан Щраус и др. А ние ще бъдем там и ще ги аплодираме :)

При неблагоприятно време към 17.00-18.00 днес, концертът ще се измести от площада на Основна сцена.

Входът остава свободен за варненци и гостите на Варна!

Концерт на Vocal Productions NYC

2 август, 21.00, Театър Римски терми 2018

За шеста поредна година известният български бас Валентин Пейчинов, солист на Метрополитън опера в Ню Йорк, е подбрал за турне в България участници в неговия майсторски клас. В концерта на 2 август, 21.00, Театър Римски терми, 10 изпълнители от 6 държави ще се представят с различни музикални стилове.

Освен американката с хърватски корен Джулиана Милин, сопрано с име в САЩ, което набира все по-голяма популярност, ще чуем оперните изпълнители Hyeon Gyeong Kim от Южна Корея, Яна Кочева от България, Hajeong Lee от Южна Корея, Erin Murphy от САЩ и Przemyslaw Piskozub от Полша. В концерта ще участват още Хюсеин Медран от България с фолклор и пиано, Juan Jose Lazaro от САЩ и Евелина Станчовска от България с пиано, Ангелина Секулова от България с джаз.

БИЛЕТИ ЗА ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ: 
пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022 /www.tmpcvarna.com
Обект „Римски терми“ - ъгъла между "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051
ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/

НАТАЛИЯ БОБРОВА ОТ РУСИЯ ТАНЦУВА „ПЕПЕЛЯШКА“

28 юли 2018, 19.00, Основна сцена

В балетния юли, когато Варна е домакин за пореден път на най-престижния в света Международен балетен конкурс, Държавна опера Варна поднася и своя балетна премиера със съдействието на Министерството на културата на Руската федерация. 

На 28 юли, 19.00, Основна сцена, ще се насладим на високо балетно майсторство в руски стил в премиерния спектакъл на "Пепеляшка" от Сергей Прокофиев.

Автор на хореографията е з.а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на Държавна опера Варна. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красонярск и на Държавна опера Варна.

В Пепеляшка ще се превъплъти Наталия Боброва, Принца и Учителя по танци ще пресъздаде Иван Карнаухов, а Мащехата ще бъде Павел Кирчев. Партиите на сестрите на Пепеляшка ще изпълнят Пердита Джейн Ланкастър и Анастасия Осокина, а като Феята ще видим Мириам Рока Крус.

„Пепеляшка“ е уникален балет. Струва ми се, че всяко малко момиче, което види нашия спектакъл, непременно ще повярва в приказката, в чудото, в принца. Вярата в доброто и любовта са важни за съвременния свят.

Много съм щастлива, че след дълго прекъсване отново танцувам една от любимите си партии. Благодарна съм за доверието на хореографа на постановката Сергей Бобров. Спектакълът впечатлява с ярката си и сложна хореография, с красивите костюми. Очаквам с нетърпение срещата с българските зрители и вярвам, че нашата „Пепеляшка“ ще им донесе незабравими емоции", споделя солистката на балета в Красноярск Наталия Боброва.

Билети: 15, 20, 30; ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНА КАСА: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

Валдхорнистът и инспектор на Оркестъра на Варненската опера Лъчезар Апостолов пред Виолета Тончева за музиката, диригентите, оркестъра и…  готвенето

Да започнем от твоето участие в изпълнението на една от най-великите симфонии, Симфония №8 на Густав Малер, с която под диригентството на Емил Табаков бе закрито българското европредседателство.

Щастлив съм, че получих покана за този уникален концерт. Симфония №8 на Густав Малер е композирана за многобройни състави – оркестър, хор и солисти, и затова се нарича “Симфония на хилядата”. Участваха 100 деца, 150 певци, смесен хор и 8 солисти, над 140 оркестранти, само валдхорните бяхме 9. Репетирахме 8 дни в зала „България“, генералната репетиция беше в НДК, където се състоя и самият концерт. Залата беше пълна, а преживяването невероятно.

В началото на годината Емил Табаков дирижира и във Варна симфоничен концерт, който също се превърна в събитие. Беше впечатляващо как след концерта всички вие, оркестрантитене бързахте да си тръгнете, а търпеливо се подредихте на опашка пред маестрото, за да му благодарите лично.

Да, така беше, за подобно нещо трябва да се благодари, то не се случва всеки ден. Тогава нашият концертмайстор Красимир Щерев бе солист на Концерта за цигулка и оркестър от Бетовен.

Чувстваш ли се на мястото си в Оркестъра на Варненската опера, на който си и инспектор?

Постъпих в Оркестъра на Варненската опера през 2010 година, но преди  това съм свирил във Варненската филхармония при покойния Иван Маринов. Бях и 5 години в Египет. В началото се профилирах само като симфоничен музикант, но с течение на времето започнах да свиря и в оперни спектакли. Във Варна се запознах с невероятни оперни солисти, като Илина Михайлова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров и те ме накараха да заобичам операта. Да, чувствам се на мястото си във Варненската опера.

Какъв характер има Варненският оперен оркестър?

Характерът на оркестъра е сбор от нашите характери - над 80 човека, не само българи.В пъстрия състав влизат музиканти от Русия, Украйна, Испания, Италия и Великобритания. При цигулките имаме две Марини от Русия – Винокурова и Славчева; при виолончелите - две украинки, Олена Мошинска и Юлия Вининченко. Те са омъжени за българи и живеят във Варна.Сега прослушваме един украински тубист, който е женен за българка.

Ролята на любовта при оформянето на един оркестърJ

Определено. Ето още един пример. След като успях да привлека при нас първия тромпетист на Софийската филхармонияФернандо Серано Монтоя от Испания, той доведе тук и своята приятелка от Италия – флейтистката Мартина Лукатели. Кларинетистката Джой Елизабет Бооле от Великобритания ще поднови договора си с нас през есента. Отдавна свири с нас виолистът Андреа Джакомети от Италия. Чуждестранните колеги винаги идват отлично подготвени на репетиция, моите адмирации към тях. Някои от тях са на постоянен, други на граждански договор, но това е съвсем нормално. Музикантите са мобилно съсловие, те изграждат кариерата си, като трупат опит в различни страни и различни оркестри.

Какви диригенти предпочита оркестърът на Варненската опера?

Оркестърът винаги добре работи със Светослав Борисов, който доскоро беше наш главен диригент, също с Борислав Иванов. Освен с Емил Табаков, за който вече казах, бихме се радвали да свирим по-често с Григор Паликаров. Мисля, че всеки оркестър харесва диригентите, които респектират със самото си присъствие и с малко думи постигат много. Те са отлично подготвени специалисти, които знаят какво да искат от оркестъра, насочват го веднага към точните места и могат да сглобят цялото само с няколко репетиции. Но има и диригенти, които не биха постигнали същото сдвойно повече репетиции.Много добро впечатление ни направи сръбският диригент Деян Савич, с когото също много лесно се работи.Оркестърът е такова тяло, което реагира много бързо, както при Концерта за Благовещение, когато с Мартин Георгиев направихме за крартко време Чайковски, Трета симфония, която никога досега не бяхме свирили.

24 юли 2018, 21.15, Сцена Филиал

Планираният за днес, 24 юли, 21.00, концерт "Моята страстна латино любов" в Римски терми, се измества, поради вероятността от валежи, на Сцена Филиал, Театрално-музикален продуцентски център Варна, с начален час 21.15. Билетите важат без заверка.

Режисьорът на концерта Сребрина Соколова ни въвежда в латино атмосферата с въпрос: „Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, и в следващия момент да ви смъкне директно в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкажем в „Моята страстна латино любов“ – театрализиран концерт, в който словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен, спомен за нещо отминало, но не и забравено.

Освен на страстното танго, нашата публика ще се наслади на нежната румба и чувствената бачата, поднесени през погледа на хореографа Станислава Томова. Този коктейл от цветове, глас и движения ще ви предложат артист – хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев, както и със специалното участие на харизматичния актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio – Грета Симеонова и Георги Цанев. Китара – Георги Бодичев, пиано - Соси Чифчиян”.