В началото на април 2023 Държавна опера Варна загръгля 75-годишния си юбилей с връчването на своята награда „Феникс“ на творци със заслуги за развитието на оперния театър. На 8 април, преди Симфоничния концерт от XXII Великденски музикален фестивал, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев, със солист Албена Данаилова - концертмайсторт на Виенската филхармония, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите „Феникс“ – статуетка и грамота, на 7 именити творци, свързали артистичната си биография с Варненската опера. Статуетката "Феникс" е изработена по проект на арх. Христо Топчиев от НПО "Варна Дизайн Форум".

В поредицата от празнични събития излиза и двуезичен Юбилеен пощенски плик „75 години Опера Варна“ в лимитирана серия от 150 броя, с автор изтъкнатия филателист Борис Калинков. Върху плика са отпечатани афишът на първата постановка, операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана и антикварна пощенска марка с основателя на Варненската опера Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. Кръгъл печат посочва датата 07.09.1947 г., когато с премиерата на „Продадена невеста“ започва летоброенето на Варненската опера и 07.09.2022 г., когато се изпълва 75-годишния юбилей.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

Проф. д-р Марио Милков, председател на „Алумни клуб и приятели“ при Медицински университет Варна, ще връчи награда „Верди“ на творци от Държавна опера Варна на 5 април 2023 г. Церемонията е предвидена непосредствено преди спектакъла от XXII Великденския музикален фестивал на операта „Дама Пика“ от Чайковски, под палката на Постоянния гост-диригент Павел Балев.

„Алумни“ произхожда от лат.”alumnus”, което означава възпитаник на висше учебно заведение, но днес понятието включва освен завършилите университет, колеж, училище, също и бивши служители на компания, членове на сродни организации, съмишленици и пр. Основната цел на Алумни клубовете е да се поддържа жива връзката с Алма Матер, да се утвърждава престижа на университета, да се разширяват партньорствата и бизнес контактите между неговите членове, да се работи за различни каузи в полза на обществото и културата, обяснява проф. д-р Марио Милков. 

Маестро Светослав Борисов

„Дон Паскуале“ е едно много приятно и свежо заглавие, което изисква пълна отдаденост. Както в театъра, така и в операта, е много трудно да се направи комедия, така че да се намери  границата и да не стане eфтино. Това е предизвикателството от драматургична гледна точка, а предизвикателството в музикално отношение е да създадем една ефирна, лека, дантелена, пулсираща младежки, комедия. Необходима е сериозна подготовка и със солистите, и с оркестъра. Защото оркестърът един ден свири „Тоска“, утре „Дама Пика“, а след след много кратък период му се налага да се пренастрои за нещо такова, като „Дон Паскуале“, което трябва да звънти. Търсим малките детайли, които спомагат да се получат леки иронични закачки както в музиката, така и в играта на артистите. Мисля, че „Дон Паскуале“ е като магнит, в който всеки би намерил нещо за себе си. Надявам се да привлечем и млада публика.  

ИВАН ТОКАДЖИЕВ - сценограф на „Дон Паскуале“

Операта „Дон Паскуале“, освен прекрасната музика на Доницети, има една банална сюжетна линия, която не ми е правила особено добро впечатление. До момента, в който получих предложението за участие в проекта на Варненската опера. Тогава разбрах, че зад този банален сюжет, толкова често използван в световната литература, музикално-сценичните изкуства, дори в киното, се крие една много деликатна и интересна за преосмисляне идея. Това е затворената малка стъклена менажерия на човек, който е решил да изживее живота си без да се влияе от бурите на ежедневието, като се изолира от света. Но подходът обикновено се оказва неуспешен. Или обществото помита героя или го заплита в интриги, които променят не само живота му, но и мирогледа му и отношението му към хората около него.

По този път намерихме ключа към спектакъла. Много съм впечатлен от бързото вникване в неговата същност от изпълнителския състав, в който всеки по своему прави превъзходен прочит. Радвам се, че отново имам възможност да работя с прекрасната трупа на Варненската опера, с режисьорката Сребрина Соколова и колегите от постановъчната част. Резултатът е обещаващ. Вярвам, че публиката ще разгадае заложеното послание - не се затваряй в малката си стъклена менажерия, тя рано или късно ще се отвори.

НАДЯ ДИМОКОВА – хореограф на „Дон Паскуале“

„Дон Паскуале“ е комична опера и моята цел е да направя не просто някаква хореография, а хореография, която е изразителна, динамична, ефектна и забавна. Богато поле за хореографска изява предоставя трето действие, в което участват близо 40 артисти и много предмети. Това е действието, в което Норина, младата съпруга на Дон Паскуале, безцеремонно се разпорежда в къщата на доскорошния стар ерген, изхвърля всичко старо, купува нови мебели, дрехи и всякакви вещи, назначава още слуги, въобще внася пълен хаос в обстановката. Едни правят ремонт, други готвят, а в последната картина преди финала имаме дори градина с танцуващи дървета. Да се пресъздаде целия този замисъл със средствата на хореографията е предизвикателно и същевременно забавно.

В масовите сцени особено важни са усещането за пространство и работата с партньора. В този смисъл режисьорката Сребрина Соколова много добре разясни творческите задачи на екипа, така че всеки знае какво точно и как трябва да го направи. Прекрасно работя със солистите от трите състава, които са изключителни професионалисти. Приятно ми е и с артистите от хора, чиято емоционална нагласа и вдъхновение са заразяващи, особено когато увлечени в заниманието те започват да добавят към хореографията по нещо от себе си. Крайният продукт се изгражда именно от енергията и отдадеността на всички участници. Всичко това присъства в нашия „Дон Паскуале“ – една много приятна за слушане и гледане опера, която изобилства както с комични, така и с драматични моменти, завладява с прекрасна музика и създава добро настроение, а то непременно ще оттърси зрителя от ежедневието.

14, 29 март 2023, 19.00, Основна сцена – предпремиерни спектакли
20 юли, 21.00, Летен театър – Премиера на Опера в Летния театър 2023

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.

Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г.

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПРОЧИТ НА “ДОН ПАКСУАЛЕ” ОТ ДОНИЦЕТИ

Първото представление на операта „Дон Паскуале“ от Доницети е през 1843 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Днес – 180 години по-късно, този оперен шедьовър стъпва с поредната си интерпретация на сцената на Държавна опера Варна, със същата сила на въздействието и съвременно звучене. Този успех сред публиката през поколенията, в миналото и настоящето, се крие във вечната тема на любовния триъгълник, представен в стил опера-буфа. Не може да не забележим, че тази опера се родее с принципите на изграждане на комедия дел‘арте, където образите са ясни и добре очертани. Но това не е всичко. Много бързо нашите персонажи разкриват пред публиката и други свои характеристики, привнасящи съвременност на прочита и пълнокръвност на образите. Макар че нашите представи за света се основават на дуалистичния двуполюсен принцип за добро и зло, за тъжно и смешно, тук нищо не е само черно или само бяло.

16 юни – 31 август 2023

Първа пресконференция - 20 февруари 2023, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна

ДАНИЕЛА ДИМОВА – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

В XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023 отбелязваме няколко важни годишнини, които ще придадат концептуален и художествен привкус на програмата. Това са: 210 години от рождението на Джузепе Верди, 100 години от рождението на Мария Калас, 100 години от рождението на Франко Дзефирели, 85 години от рождението на Милчо Левиев и 120 години от установяването на дипломатически взаимоотношения между България и САЩ.

По повод 210 години от рождението на Верди на 16 юни откриваме Опера в Летния театър 2023 с оперна гала „Viva Verdi“, под майсторската палка на нашия постоянен гост-диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, с участието на именити оперни певци.

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.