ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

Прочетете още : 

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2533-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot-didona-i-enei

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на дуалистичната борба у човека

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции.  

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Княз Игор в "Княз Игор" от Бородин

Да си Княз Игор в "Княз Игор" е завидна позиция...

„Княз Игор“ е знакова творба за руската оперна литература с главен персонаж баритон, оттам и желана роля за всеки баритон. Има случаи, в които и бас баритони пеят Княз Игор. 
За пръв път изпълнявам тази роля и се надявам да съм влязъл подобаващо в образа на Княз Игор, един уважаван владетел и верен съпруг, донякъде идеализиран, но достоен за подражание. Тук е мястото да благодаря и на моите руски приятели, които ми помагаха за правилното произношение на руски език.

Коя от ариите на Княз Игор го представя най-добре?

Арията, която най-вече характеризира Княз Игор е „Дайте мне свободу“. Войската му е разбита, той е попаднал в плен, но не се отказва от мисията си да освободи Русия: „Дайте ми свободата и аз ще изтрия своя позор, ще върна на руснаците славата, ще върна на Русия славата“. Свободата му е необходима не заради самия него, а за да избави родината си.

Може ли да се каже, че "Княз Игор" е нещо като програмно произведение за руския манталитет?

Предполагам, да. Както е известно, Бородин е писал тази опера цели 18 години, тя е делото на целия му живот, независимо че Глазунов и Корсаков довършват произведението. Партитурата е впечатляваща и визуално много добре подредена, от всяка гледна точка „Княз Игор“ е ценно заглавие.

Руските опери по принцип са пищни, изискват голям състав и сериозен бюджет. Те правят чест на всеки театър и в този смисъл постановката на „Княз Игор“ е важно постижение за нашия театър и за Варна.

Прочетете още:

ГАЛИЦКИ - ПРИВЪРЖЕНИК НА НИЗКИТЕ СТРАСТИ

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ

 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/drugite-za-nas/2522-bnt-za-muzikalniqt-festival-varnensko-lqto

 Проф. д-р Румяна Каракостова за биографичната книга „Руслан Райчев“, 2019. Книгата ще бъде представена от нейния автор, режисьора Петър Райчев, син на Маестро Руслан Райчев, на 16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

 Незабравими сред музикантството ни остават само       големите личности – онази рядка категория на озарените свише и с предопределена     творческа       мисия.       Отминаващото време за тях – създателите на вечни стойности, е имагинерна величина, с която се измерват не дните–       месеците–годините         от житейския цикъл, а сътворените на сцената паметни събития.

РУСЛАН РАЙЧЕВ е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.

 В наситената със събития биография на оперния диригент Руслан Райчев, екстремно се открояват два изключителни спектакъла на „Борис Годунов“ – в Парижката Гранд опера и в театър „Лисеу“ в Барселона – буквално спасени от неговата палка, броени часове преди вдигането на завесата. И заедно с емблематичните му спектакли на „Хованщина“ в Миланската скала, на „Война и мир“ в Гранд опера, на „Дама пика“ във Виенската Щатсопера, както и с неизброимите тук, осъществени на различни сцени оперни и балетни премиери от традиционния италиански, френски, немско-австрийски, славянски и по-съвременен репертоар – всички те увенчават българския Маестро с ореола на един от големите оперни диригенти на своето време. Към тях следва да се добавят: уникалните рецитали на знаменити оперни артисти – с изведената от диригентския жест брилянтна белкантова линия, както и гастролните оперетни спектакли и гала-концерти, които под палката на Руслан Райчев редовно се превръщат във върхово преживяване и за самите певци, и за международната публика и специализираната музикална критика.

Универсален по музикантската си природа, интерпретаторът Руслан Райчев – с присъщия си емоционален заряд разкрива и най-грандиозните, и най-съкровените композиционни идеи на десетки симфонични, кантатно-ораториални и камерни партитури от различни епохи и национални школи. Лаконичният, еднозначен и пределно експресивен диригентски жест не позволява никакво отклонение от чистотата на стила и предварително осмисления музикален образ, така че при живото изпълнение за Маестро Райчев изобщо не съществуват случайни грешки или постижения. Разчетени детайлно, с безкомпромисна звукова прецизност и без излишни външни ефекти, музикалната мисъл и емоция на всяка творба импулсивно преминават от диригентската палка към оркестрантите и солистите, а чрез тях – и към публиката, подвластна единствено на дълбокото, искрено творческо вълнение.

Третата доминанта в многостранната артистична изява на Руслан Райчев, е звукозаписната му дейност, белязана с такива качествени регистрации, че само те са достатъчни да го представят пред света. Многобройните му студийни и документални записи на цели оперни спектакли, на симфонична музика и инструментални концерти с блестящи солисти, на вокално-симфонични и хорови творби, са още едно доказателство за мощния диригентски талант и неизчерпаемата му креативна енергия. Европеец по дух и възпитание, той несъмнено е щастлив да твори в свят без граници и не изпитва никаква необходимост да хвърля страничен поглед в панорамното огледало на отминаващото време. Понесен от неудържимия си артистичен полет, Руслан Райчев и до последния си дъх не успява да забави каданса на творческата си продуктивност, преминала отвъд предела на обичайните психофизически диригентски възможности.

                                                                           ***         

При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията ѝ се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, медийни публикации и звукозаписи. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция („60 години на диригентския пул“, „Свидетелства на времето“, „Приложения“), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.

Прочететe още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria/2519-maestro-ruslan-raychev-zapchnal-blestyashtata-si-karirera-ot-varna

Популярният италиански портал TG Music е отскоро медиен партньор на Държавна опера Варна. Порталът, който отразява събития от цял свят, свързани с операта и други музикални жанрове, ще публикува анонси и ревюта от X юбилейно издание на Опера в Летния театър - Варна 2019.

https://www.tgmusic.it/tgmusic-it-media-partner-del-teatro-dellopera-di-varna-presentata-la-stagione-estiva/?fbclid=IwAR16nzULqNTBC12UTO4j1tkO--bbTRPD9iXFmbYdnitj5aZSJLTeEqSjB9k

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

 XVII ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ – ВАРНА 2019

2 – 25 юли 2019

Община Варна

Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна

2, 18 юли, 21.00
„ДВУБОЙ“ ОТ ИВАН ВАЗОВ – ПРЕМИЕРА
Постановка Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите:
ЧУШКАРОВ - Станислав Кондов, ДРАГАЛЕВСКИ - Ненчо Костов, АМАЛИЯ - Цветина
Петрова, РАЙНА - Полина Недкова, Г-ЖА ТРИФКОВИЧ - Гергана Арнаудова, ЦОЧЕВ -
Валери Вълчев, ВЕСЕЛИНОВ - Ивайло Иванов, КАРАКАЛПАКОВ - Константин Соколов,
ДЕМИРА - Милена Кънева, ВЕЛА - Биляна Стоева, ГЕЛА - Веселина Михалкова, ДЕЛА -
Даниела Викторова, ЕВРЕЙН - Николай Божков. Асистент режисьор Ели Пенчева.
Плакат Славяна Иванова. Фотограф Тони Перец

3, 14 юли, 21.00

MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

Мултимедиен концерт със солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Бойка Василева, Благовеста Статева, Вяра Железова, Свилен Николов и Деян Вачков. Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Клавирен съпровод Жанета Бенун

5, 22 юли, 21.00
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
Комедиен трилър по „Без резерви“ от Жорди Галсеран. Постановка Георги
Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. В ролите: ВИСЕНТА/МАРТА – Яна
Маринова, ИЗИДРЕ - Симеон Лютаков, МАРИАНО - Валентин Митев, МАНОЛО -
Николай Кенаров, ЙОЛАНДА - Розалия Абгарян

8, 16 юли, 21.00 - ПРЕМИЕРА

ДИДОНА И ЕНЕЙ

Опера от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. Оркестър на Държавна опера Варна. На пианото Жанета Бенун. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

9 юли, 21.00
ЗАСТРЕЛЯЙ ИДИОТИТЕ!
Комедия от Емил Йотовски. Режисьор Рада Абрашева. Сценография и костюми Анна
Боянова. Участват: Елен Колева, Русалина Майналовска, Ивайло Калоянчев, Веселин
Цанев. Гастрол на ДТ Кърджали

11 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Постановка Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

12 юли, 21.00
"КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?"
Мюзикъл от Георги Костов. Текст Иво Сиромахов. Диригент Страцимир Павлов
Режисьор Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Оркестър, хор
и балет на Държавна опера Варна. В ролите: ГОЛЕМАНОВ - Пламен Георгиев,
ГОЛЕМАНОВА - Благовеста Статева, НЕВЕНА - Валерия Пейчева, ЛЮБОМИР - Велин
Михайлов, ГОРИЛКОВ - Людмил Петров, ИЛИЕВА - Вяра Железова, ЧАВДАРОВ - Закар
Гостанян, МИКИ - Велин Михайлов, БАБА ГИЦКА - Милена Захариева, ПОПОВСКА -
Сребрина Соколова, ДВАМА СОЦИОЛОЗИ - Анатоли Романов, Лев Караван

13 юли, 21.00

НЕПОПРАВИМО
Киомедия от Щефан Фьогел. Режисьор Владлен Александров. Сценография и костюми
Иван Карев. Участват: Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин
Демерджиев. Гастрол на ДТ Сливен

15 юли, 21.00
ЙОАН, СИНЪТ НА АСЕН
Драматическа историческа хроника от Иван Митев. Режисьор Александър Илинденов.
Сценография и костюми Лидия Къркеланова. Музика Петър Анастасчев. Участват: Милен
Иванов, Иван Митев, Виктор Терзийски, Детелин Кандев, Силвия Шекилова и др.

19 юли, 21.00
БРАК ПО ПРИНУДА
Комедия по фарсове на Молиер. Режисьор Пламен Марков. Сценография и
костюми Даниела Николчова. Музика Петя Диманова. В ролите: СГАНАРЕЛ, ТЪСТЪТ -
Николай Божков; МАРФУРИУС, СГАНАРЕЛ – Адриан Филипов; ПАНКРАС, ВАЛЕР - Николай
Кенаров; ДОРИМЕНА, СЕЛИ – Цветина Петрова; ЖЕРОНИМА, ДОРИНА – Веселина
Михалкова; АЛСИД, ЛЕЛИ – Стефан Додуров; ЛИКОСТ, ЛАГРАНЖ – Валери Вълчев;
ЦИГАНКА, ЖЕНАТА НА СГАНАРЕЛ – Гергана Арнаудова; ЦИГАНКА, АЛИС – Милена Кънева;
БАЩАТА НА СЕЛИ – Пламен Димитров

21 юли, 21.00
МОЦАРТ ГАЛА
Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Сребрина Соколова. Солисти: Илина Михайлова,
Мария Павлова, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов, Георги Султанов, Петър
Петров. В програмата: “Малка нощна музика“, арии, дуети и терцети из оперите
“Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“, „Отвличане от сарая“ и др.

23 юли, 21.00
БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ
Концерт на Андриана Йорданова – сопран, Валерий Георгиев – тенор и Пламен
Димитров – баритон. На пианото Жанета Бенун. В програмата най-прочутите арии,
дуети и терцети от „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Бал с маски“ на Верди, „Норма“

на Белини; „Турандот“ на Пучини; „Кармен“ на Бизе, „Вилхем Тел“ и „Севилският
бръснар“ на Росини др.

24 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Режисьор Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

25 юли, 21.00
МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 3
Мултимедиен концерт с участието на вокална формация „Маджика“: Галина Великова -
сопран, Елеонора Христова - мецосопран, Миглена Страдалска – мецосопран и Стилияна
Стоянова - сопран; Олена Мошинска – виолончело, Галина Винокурова – цигулка, Милена
Захариева – флейта и Руслан Павлов – пиано. Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов. Мултимедия Свилен Николов. Хитове от филмовата класика, сред които
„Маската на Зоро“, „Дъщерята на Мистрал“, „Спящата красавица“, „Аладин“, Робин Худ –
кралят на крадците“, „Снежният човек“, „Пепеляшка“ и др.

Театър Римски терми 2019

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051