6. Юни 2015 , брой: 127   80   0

"Дон Карлос" с участието на Агунда Кулаева

Снимка Държавна опера Варна

"Опера в Летния театър 2015" (3 юли-25 август) представят ТМПЦ - Държавна опера Варна, община Варна и Дворецът на културата и спорта. Новината тази година е свързана с първия Международен балетен форум, посветен на великата Мая Плисецкая. Идеята идва от главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров. Зрителите ще видят две негови постановки, копродукция между Сибирския държавен балет и Балета при ДО Варна - "Carmen Dance" на 27 юли, и премиерата на "Ромео и Жулиета" по музика на Прокофиев на 29 юли, научи ДУМА от Виолета Тончева.
Гала концертът от ММФ "Варненско лято" на 29 юни в зала 1 на ФКЦ "Звездите на италианското белканто" ще срещне публиката с признатия за най-добър Вердиев бас в света Карло Коломбара, сопраното Дариа Масиеро и маестро Марко Боеми.

Първата премиера в шестото издание на фестивала ще бъде "Царицата на чардаша" от Калман на 3 юли - красив и забавен прочит на популярната творба от режисьора Николай Априлов и диригента Стефан Бояджиев. На 9 юли следва премиерата на Вердиевия шедьовър "Макбет" - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на Нина Найденова и постоянния гост-диригент на ДО Варна от Италия Стефано Сегедони.
За втори път Карло Коломбара ще се изяви на 17 юли, когато под диригентсвото на Светослав Борисов ще изпълни ролята на Крал Филип в "Дон Карлос" от Верди. Още една премиера в рамките и на "Опера в Летния театър", и на ММФ "Варненско лято" предстои на 21 юли - "Адриана Лекуврьор" от Чилеа, копродукция на ДО Варна и Македонската опера и балет в Скопие с режисьор нейния директор Деян Прошев и диригентка Вилиана Вълчева.

Елегантният "Любовен еликсир" на Доницети ще бъде поднесен на 31 юли, в копродукция между оперните театри във Варна и Пловдив, с диригент Светослав Борисов, режисьорка Нина Найденова, солистите Марк Фаулър (Австралия), Деян Вачков, Свилен Николов и др.
Спектакълът на "Турандот" от Пучини на 14 август се посвещава на 60-годишнината на Бойко Цветанов. Под диригентството на Григор Паликаров на световноизвестния наш тенор ще партнира солистката на Софийската опера и балет Габриела Георгиева. Маестро Борислав Иванов ще дирижира на 18 август вечната Вердиева "Аида", с превъзходен солистичен състав - един от най-търсените съвременни тенори Камен Чанев и солистката на Болшой театър Агунда Кулаева.
Премиерното за тази година заглавие "Дон Паскуале" от Доницети, режисьорски прочит на Кузман Попов, ще бъде изнесено за пръв път на открито на 20 август. В тази копродукция между ДО Варна и Teatro Comunale di Modena, с диригент Светослав Борисов, наред с Деян Вачков, Ирина Жекова и Свилен Николов ще чуем руския тенор Алексей Татаринцев.

Шестата "Опера в Летния театър" традиционно ще бъде закрита с Оперна гала на 25 август, с участието на трима солисти от ДО Варна и трима гости от Истанбул и Анкара. Заслугата за това е на артистичния директор на ДО Варна маестро Борислав Иванов. Със същата програма и същите солисти на 5 септември ще бъде открит поредният фестивал в Аспендос - най-големия античен театър в Европа. Гала концерта във Варна ще дирижира маестро Селман Ада, а в Аспендос - маестро Борислав Иванов.

Прочетете материала във в. „Дума”, 6 юни 2015 .http://www.duma.bg/node/102096
 

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му 

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Как живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

Денис Игнатов: Ако имаме подкрепата на държавата, до 2020 г. най-добрите пианисти в света ще са от България

Среща със семейство Игнатови: виртуозните пианисти, близнаците Хасан и Ибрахим, бащата Денис и сестрите Мерлин и Нермин, също близначки

Денис Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които, заедно с малката Крисия, завоюваха престижното второ място на Международния конкурс „Евровизия”.  Срещнахме се с цялото семейство, по повод гостуването им в морската  столица. Децата-чудо, както ги наричат, бяха солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под диригентството на Станислав Ушев.

„Един за всички, всички за един“ е мотото на семейство Игнатови. Изпълнен с достойнство, бащата сподели, че подкрепата е основна връзка във взаимоотношенията им: „Затова успяваме – с любов и подкрепа.” „Понякога сме слуги един на друг, така си помагаме“, допълниха сестрите на Хасан и Ибрахим, също близначки – Нермин и Мерлин.

Панчо Владигеров, Моцарт, Рахманинов – това са само някои от любимите композитори на младите виртуозни пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови. Важна роля в развитието им има музикалният педагог Маринела Маринова, която открива таланта им и ги насочва в развитието им. Именно затова те остават при нея, въпреки че мнозина педагози проявяват интерес към тях.

Талантливите братя  успяват добре да съчетаят училището и подготовката си, въпреки че отделят по 4-5 часа дневно за репетиции. От бащата научаваме още, че както другите деца, така и те понякога правят пакости, развалят техниката например, но приоритет над всичко е музиката и именно там те влагат най-много време и усилия. „Двамата свирят по различен начин, случва се понякога да си правят забележки един на друг и дори да стигат до караници“, усмихва се бащата.

Предстои им много важно събитие – участието на Хасан и Ибрахим в известния международен конкурс „Панчо Владигеров“, който събира на едно място пианисти и цигулари без възрастова граница и през тази година ще се проведе в периода от 29 април до 10 май в Шумен.

Хасан и Ибрахим ще бъдат най-младите участници в престижния конкурс, за който се подготвят много сериозно. Програмата на конкурса предвижда три състезателни тура за всяка специалност. Първият тур има селективен характер, вторият представлява самостоятелен рецитал, а на финалния  трети тур предстоят инструментални концерти със съпровод на симфоничен оркестър. Денис Игнатов обясни, че програмата е много тежка и че за конкурса са се записали изпълнители от Япония, Корея, Китай, САЩ, Франция, Русия, Латвия. Въпреки това, бащата е обнадежден: „На родна земя сме, трябва да ги победим“.

На въпроса „Как се става гений?“, Хасан и Ибрахим отговарят: „Когато се трудиш много, имаш голямо желание и има кой да те насочва в правилната посока. Щастливи сме, че сбъдваме мечтите си! ”

Талантливите близнаци често са сравнявани с едни други знакови български личности – близнаците Панчо и Любен Владигерови. Развълнуван, Денис Игнатов разказва как след като семейството се преместило да живее в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелили първия си конкурс, спонтанно прегърнали паметника на Панчо Владигеров, а бащата си пожелал децата му да имат духа на композитора.

И това определено се случва.

Междувременно на чаровните близнаци, изключително талантливи пианисти и лауреати на Детската Евровизия, заедно с не по-малко талантливата от тях Крисия, им предстои да запишат албум.  Евгени Димитров – Маестрото, композитор на отличената в Малта песен „Планетата на децата”, им е обещал да създаде още песни, посветени на уникалното трио, с което се гордее цяла България.

По материала работиха Габриела Димкова и Роланда Стефанов

Кои са любимите ви композитори?

Панчо Владигеров, Рахманинов, Лист, Ал. Владигеров,  Моцарт,  Бетховен и др.

Какви конкурси Ви предстоят?

Бащата Денис Игнатов: ”В момента за тях от най-голямо значение е конкурсът  „Панчо Владигеров“. Това е международен конкурс без възрастова граница – ще се проведе от 29 април до 10 май в гр. Шумен. Хасан и Ибрахим са най-малките участници в този сериозен конкурс. Основната им подготовка е свързана с туровете, които са три на брой. На третия тур ще се свирят два концерта. Програмата е много тежка. На конкурса ще има много представители от държави като Япония, Корея, Китай, Русия. На родна земя сме, трябва да ги победим”.

    Сравняват Хасан и Ибрахим с Панчо и Любен Владигерови, също близнаци, свързани с Шумен. Баща им разказва как преди време, когато са се преместили да живеят в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелват първия си конкурс тъкмо в този град. Когато те прегърнали паметника на Панчо Владигеров, Денис Игнатов си пожелава децата му да носят духа на този голям композитор.

Бащата: „Вярвам, че духът на този велик българин и музикант е някъде там и той е завладял душите и сърцата на моите дечица”.

    Мерлин (сестрата) казва, че семейството се подкрепя непрекъснато. Ключът към успеха, според нея е подкрепата.

Бащата: „Във всеки момент, всеки от тях може да стане слуга на другия. Зависи от ситуацията. В последно време всички сме слуги на близнаците”.

    Какви са като деца Хасан и Ибрахим? Всичко ли правят заедно?

Бащата: „Като всички деца са – обичат игрите, правят бели”.

    Разкажете някоя интересна случка?

Децата са предупредили баща си да не издава много тайни. ”Развалят техниката вкъщи. Най-вече инструментите, за да видят какво има вътре. Нямат много време – станали са роби на пианото и рояла. Свирят всеки ден по 4-5 часа, а ако имат повече за учене по 3-4 часа.

    Как се справят в училище?

Бащата: „ Отлично се справят и с учебния материал. ”

    Как учат сложните композитори, примерно като Владигеров. За колко време ги научават?

Бащата: „Краят на 2014 г. е началото на сериозните неща.  Хасан представи България в Русия на Международен Ротари конкурс, а Ибрахим се подготвяше да стори същото в Австрия. Това са и първите концерти, с които стартират в клавирната музика. Варненският концерт бе един от първите самостоятелни симфонични концерти за близнаците, с което Варненската опера е много горда.

Искам да кажа нещо много важно! Ако зад моите деца стои България, ако имат подкрепата на държавата – обещавам до 2020 г., да сме живи и здрави, най-добрите пианисти в света ще са българи!”

    Ще правят ли албум с Крисия?

Хасан и Ибрахим: „Г-н Евгени Димитров – Маестрото е обещал да ни направи още няколко песни”.

Бащата: „Липсата на време и натовареният му график с ангажименти, са причина за закъснението. ”

    Как се разделят децата, когато са на конкурси в различни държави?

Бащата: „Трудно им е! Дори природата не ги е разделила.”

Ибрахим: „Свирим различно. Понякога си правим и забележки. Трудно се разделяме обаче!”

Източник: http://novavarna.net/2015/02/15/hasan-ibrahim-varna/

Прочетете статията >> кликнете тук

Вижте видеото на адрес: http://bnt.bg/part-of-show/operativna-programa-regiovalno-razvitie-varnenskiyat-teata-r

Варненският театър “Стоян Бъчваров” вече близо век пази духовността в града край морето.

Строителството на уникалната барокова сграда започва през далечната 1909 година от арх. Никола Лазаров, но заради войните, които води България първото представление е едва през 1920 година.

Устоял на ветровете на времето и на поривите на епохата, театърът приютява под покрива си Варненската опера и балет и симфоничния оркестър.

Годините обаче оставят отпечатък върху сградата. Последният ремонт е бил през 1989 година, но въпреки обновяването е липсвала акустика, заради развалянето на глинени гърнета в старите ложи и разширяването на партера. Решението е радикално – кандидатстване с проект по оперативна програма “Регионална развитие”.

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

Стотици в Летния театър аплодираха на крака великолепните музиканти

Марина Чертова за vsekiden.com

Стотици меломани от цял свят получиха невероятен интелектуален подарък в Летния театър във Варна. В понеделник, в приятната августовска вечер, те се насладиха на Оперната гала, с която ги зарадва операта в морската столица.

Ценители на класиката от цяла България, от Русия, Израел, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Франция аплодираха с възхищение всички изпълнители на сцената - световноизвестния български баритон Кирил Манолов, първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова.

Диригентът на Оперната гала - маестро Борислав Иванов съвсем заслужено бе посрещнат и изпратен от публиката с дълги ръкопляскания и поклон. 82-годишният ученик на големия Херберт фон Караян неслучайно е определян като аристократа на родното диригентско изкуство. Повече от два часа маестро Иванов демонстрира класа и финес, които не останаха незабелязани от пъстроцветната публика.

Да изпее Борис на сцената е най-голямата му мечта

Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.

Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.

Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100-годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури - певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог. 

Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.

Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.

Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симоне Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.