След завършването на вокалния факултет в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, варненецът специализира в Университета за музика и изкуства в Грац при проф. Йоана Боровска и при световната оперна прима Красимира Стоянова, негов незаменим ментор. В периода 2007 – 2009 е назначен на постоянен договор в оперния театър в Марибор, след което е назначен в Landestheater Кобург на постоянен договор. Паралелно с това има концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения, Хърватия, Латвия и др.

След успешното участие в заключителната оперна гала на Опера в Летния театър 2017, през 2018 година отново си тук. Как се вписа Варна сред многобройните ти ангажименти в Централна Европа и особено в Германия?

Последният ми ангажимент беше в „Русалка“ в Кобург, където съм живял 5 години и имам над 300 спектакъла, преди да изляза на свободна практика. През този сезон участвам в 3 големи постановки – „Тоска“, „В страната на усмивките“ и „Русалка“, като едната продукция на „Русалка“ е на чешки, а другата на немски език, тъкмо сега се подготвям за представлението на немски език в Хаген, близо до Дортмунд в Нордрайн – Вестфалия. Междувременно бях на фестивал в Северна Тюрингия с „Травиата“. Следва Верди Реквием в Швебише Гмюнт и от февруари догодина съм отново в Кобург за подготовка на премиерата на „Neues vom Tage”, едно много интересно произведение от Хиндемит, нещо средно между оперета и опера, както и за продукцията на „Кармен“. Радвам се, че сред тези участия се откри възможност да изпълня за пръв път в родния си град ролята на Каварадоси.

Каква беше първата ти среща с Марио Каварадоси?

Пях за пръв път Каварадоси през септември миналата година в Кобург. Тази роля е мечта за всеки тенор, защото с нея винаги печелиш. Публиката обича Каварадоси, защото той е всеотдаен, обича Тоска, верен е на убежденията си, а накрая го убиват. Той съчетава много положителни качества в себе си, докато повечето тенорови роли пресъздават нерешителни герои, които обикновено губят. Определено предпочитам Каварадоси.

Как се чувстваш в Кобург, колко силна е все още българската следа там?

В Кобург много добре знаят историята си, познават добре и България. Там съм се чувствал за пръв път не като чужденец. Бил съм в Австрия, Словения и други страни, но никъде не съм се чувствал така, както в Кобург. Хората ме обичат, това е градът, в който бих се върнал и в който бих живял постоянно. Трябваше обаче да го напусна понеже съпругата ми Нина Андреева – Божков получи постоянен договор в отдалечения на 400 км Хаген. Харесвам Кобург, защото той е един от най – красивите германски градове с богато архитектурно наследство.

В замъка Кобург съм пял на много концерти, също и в Нощта на отворените врати, която се провежда всяка година през есента. Пял съм и пред бившия ни министър – председател Н. В. Симеон преди няколко години, когато се отбелязваше годишнина от кончината на българския Цар Фердинанд. Да, в Кобург се чувствам добре като българин.

„ТОСКА“

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду

Диригент – Деян Савич

Режисьор – Кузман Попов

Художник – Мария Диманова

Диригент на хора – Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ФЛОРИЯ ТОСКА, певица – Драгана Радакович

МАРИО КАВАРАДОСИ, художник – Милен Божков

БАРОН СКАРПИЯ, шеф на полицията – Вук Зекич

ЧЕЗАРЕ АНДЖЕЛОТИ, бивш консул на Римската република – Евгений Станимиров

КЛИСАР – Гео Чобанов

СПОЛЕТА, полицейски агент – Христо Ганевски

ШАРОНЕ, офицер – Димитър Ряхов

ТЪМНИЧАР – Петър Петров

ОВЧАРЧЕ – Благовеста Статева

7 юли, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018