Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

 

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по – късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

 

Как изграждаш образа на твоята героиня?

 

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по – сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

 

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

 

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

 

Защо любовта никога не умира?

 

Докато има любов, няма да има край и светът.

 

 

 

„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

Първа постановка в България.

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“.

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал на 23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Мюзикъл от АНДРЮ ЛОЙД УЕБЪР

Постановка – СВЕТОЗАР ДОНЕВ

Диригент – СТРАЦИМИР ПАВЛОВ

Хореография – АННА ДОНЕВА

Сценография и костюми – НЕЛА СТОЯНОВА

Асистент – режисьор – СРЕБРИНА СОКОЛОВА

Фотография – Росен Донев

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ФАНТОМЪТ – Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)

КРИСТИН – Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)

МЕГ – Сребрина Соколова (23.04), Калина Жекова (24, 25.04)

РАУЛ – Нейчо Петров – Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04)

ЖИРИ – Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04)

ГУСТАВ – Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев

ГАНГЪЛ – Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)

СКУЕЛЧ – Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)

ФЛЕК – Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

 

Концертмайстор – Анна Фурнаджиева

Помощник – режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова

Репетитор на балета: Гергана Георгиева – Караиванова

Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев