Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.
Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по – късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.
Как изграждаш образа на твоята героиня?
Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по – сложен. Кристин никога не свиква с мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.
Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?
Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.
Защо любовта никога не умира?
Докато има любов, няма да има край и светът.
„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“
Първа постановка в България.
Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“.
Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал на 23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена
Мюзикъл от АНДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка – СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент – СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография – АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми – НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент – режисьор – СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Фотография – Росен Донев
Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ – Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН – Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ – Сребрина Соколова (23.04), Калина Жекова (24, 25.04)
РАУЛ – Нейчо Петров – Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04)
ЖИРИ – Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04)
ГУСТАВ – Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев
ГАНГЪЛ – Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ – Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК – Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев
Концертмайстор – Анна Фурнаджиева
Помощник – режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева – Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев