Интервю на Виолета Тончева с диригентката Вилиана Вълчева

Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в  родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано. Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.

Завършва също специалностите фагот и музикология. Квалифицира се в майсторски класoве на Манфред Хус във Виена, Бернард Хайтинг в Люцерн и Das Kritische Orchester в Берлин. Участва в диригентски конкурси в Берлин и Кадагес (Испания), дирижира Haydn-Sinfonietta Wien, филхармонични оркестри от Берн, Люцерн, Баден-Баден, Йоханесбург, Русе и др. Стипендиант е на фондация „Zeno Karl Schindler”.
От началото на тази година работи като репетитор и асистент на първия капелмайстер в Люцерн и в Народен театър Цюрих, Volksoper Цюрих.

Във Варна, след  спектакъла на „Трубадур” на 12 февруари 2014, Вилиана Вълчева се включи в подготовката на премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев. Премиерата предстои на 24 февруари, 18.00 ч.

Защо между специалностите, които сте завършила - пиано, фагот, музикология и оперно-симфонично дирижиране, избрахте професията на диригента?

Още докато следвах, започнах да си изкарвам прехраната в Швейцария като хоров диригент, имах успех и така тръгнах по този път. Да дирижираш опера е нещо много хубаво. То не може да се опише с думи, човек може да го усети само на пулта.

Прекрасно е да знаеш цялата партитура и какво става всеки един момент, а когато всичко това зазвучи, то е нещо свише. Не може да се опише.

Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на  сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011

- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?

- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.

Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.

Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми  в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.