Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

НОВИНИ > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • Съкровена Коледа и озарена 2018 година, приятели!
    15 Декември 2017 by Super User, in Актуални новини
    Съкровена Коледа и озарена 2018 година, приятели!
    Read More +
  • ДО КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ 2017 НА СЦЕНИТЕ НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА
    15 Декември 2017 by Super User, in Актуални новини
    ДО КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ 2017 НА СЦЕНИТЕ НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА
    В оставащите дни до края на годината на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна,...
    Read More +
  • ПОЧЕТЕН ЗНАК НА КМЕТА С ЛЕНТА ЗА КУЗМАН ПОПОВ
    13 Декември 2017 by Super User, in Актуални новини
    ПОЧЕТЕН ЗНАК НА КМЕТА С ЛЕНТА ЗА КУЗМАН ПОПОВ
    Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната...
    Read More +

Актуални новини

Съкровена Коледа и озарена 2018 година, приятели!

 

 
 
 
 
 
 

 

 

 

ДО КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ 2017 НА СЦЕНИТЕ НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

 

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

 

 

 

В оставащите дни до края на годината на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в рамките на VIII Коледни театрални седмици и XVIII Коледен музикален фестивал може да видите очарователния и задължителен за коледните празници балет „Лешникотрошачката“, два концерта идва театрални спектакъла, без да забравяме „КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“, която продължаваме да разказваме на младата публикавсеки ден на Сцена Филиалот 11.00, 13.00 и 15.00, чак до 22 декември.

Тази история за смисъла на коледния празник с текст и музика на Юлиян Слабаков, режисьорския почерк на Костадин Бандутов и красивите костюми на Даниела Николчова разказват Николай Божков, ВалериВълчев, Юлияна Чернева, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Ивайло Иванов, Анна Махмурова и Теодора Михайлова.

 

Детската театрална Коледа раздава освен това и подаръци, така че уважаеми родители, не пропускайте да добавите „Коледна приказка“ към празничните забавления за вашите деца :)

 

 

 

На 17 декември, сряда, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, 19.00, ще се играе за пореден път „ПАМЕТТА НА ВОДАТА“, най-харесвания камерен спектакъл в репертоара наДТ „Стоян Бъчваров“.Драмата на Шийла Стивънсън с режисьор Стоян Радев Ге. К. и великолепната интерпретация на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков стига до най-съкровените кътчета на душата, разтърсва, но и пречиства.

 ПАМЕТТА НА ВОДАТА

 

ХЕНРИ IVНа 22 декември, петък, Основна сцена, 19.00, ще видим за трети път след премиерните представления в началото на месеца, „ ХЕНРИ IV“ от Нобеловия лауреат за литература Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева; сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев, участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Ненчо Костов, Пламен Димитров, Константин Соколов, Станислав Кондов. В дълбок философски ключ режисьорката поднася драмата на Пирандело, в която главният герой бяга от травмиращата загуба на любов и приятели, за да се скрие в миналото зад маската на лудостта: „Предпочетох да си остана луд. И да изживея с най-ясно съзнание моята лудост! Да облека отново самотата тази тук, която ми се струваше така жалка и безцветна. Този образ за мен наистина е огледало на онзи карнавал, постоянния, ежеминутния, в който сме неволни палячовци, когато, без да знаем, се маскираме, за да приличаме на онова, което ни се струва, че сме. Аз съм нормален, защото зная отлично, че се преструвам на луд тука, и съм напълно примирен. Бедата е за вас, които живеете вашата лудост, без да я съзнавате и без да я виждате." Красив, сложен и силно въздействащ спектакъл.

 

С усещане за наближаващите празници, на 23 декември, събота, Основна сцена, 11.00, ще прозвучат „ЛЮБИМИ КОЛЕДНИ ПЕСНИ“,в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и Хора на варненските момчета и младежи при хорова школа "Проф. Марин Чонев" с диригент Дарина Кроснева, пиано Светлана Панайотова.

 

На 27, 28, 29 декември, сряда, четвъртък, петък, Основна сцена, 19.00-21.00, ще танцуват героите от любимия на децата в цял свят балет „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”,чиято музика П. И. Чайковски създава по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман. Малката Мари отново ще сънува онзи прекрасен сън, в който сбъдва мечтите си, нали по Коледа винаги стават чудеса. В хореографската редакция на Сергей Бобров главните роли на Мари и Принца ще изпълнят прекрасните артисти Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе и Павел Кирчев. Водещият балетен солист на Държавна опера Варна предизвика възхищението на публиката като Принц Зигфрид в премиерата на „Лебедово езеро“ само преди няколко дни. За магическата атмосфера на „Лешникотрошачката“ ще допринесе цялата балетна трупа,която също силно впечатли публиката по време на емоционалната премиера на „Лебедово езеро“, маркираща нов етап в творческото развитие на Варненския балет.

 

Кулминацията идва на 28 декември, сряда, ФКЦ, 19.00, когато както и в края на миналата година, отново ще се насладим на майсторството на Българския Паганини, невероятния виртуоз на цигулката Марио Хосен.Удоволствието да участва в магията на този „КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С МАРИО ХОСЕН“ ще има Оркестърът на Държавна опера Варна, който ще представи творби от Йохан Щраус, Франц Лехар, Фриц Крайслер, Имре Калман и Йеньо Хюбай. Да изпращаме старата и да посрещаме новата година с музиката на Марио Хосен е прекрасна привилегия за нас, варненци. Весели и щастливи коледни и новогодишни празници, приятели!

 

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020; www.dramavarna.com, www.operavarna.com

 

 

 

 

ПОЧЕТЕН ЗНАК НА КМЕТА С ЛЕНТА ЗА КУЗМАН ПОПОВ

 

Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната сценична дейност на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, му бе връчено лично от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г.

Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна Антония Йовчева. Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство.

На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за "Многая лета", с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.

 

КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС - грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

 

„МАЛКА ПЛАСТИКА И ОРКЕСТРАНТСКА РИСУНКА“ от АНТОНИЙ ГЮРОВ

 

11 декември, 16.00, Сцена Ротонда

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

 

На 11 декември, 16.00, Сцена Ротонда ще събере почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик ще поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017.В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.Модератор Виолета Тончева.

 

Ето как изкуствоведът РУМЕН СЕРАФИМОВ характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.

 

 

Съобщение

 

Концертът „Суинг на Коледа“, предвиден за 21 декември от 19:00 ч., няма да се състои поради технически причини. Закупените билети могат да се презаверят за друг спектакъл от програмата на Държавна опера – Варна или да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от датата на концерта – 21 декември. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022   Спектакълът „Орфей и Евридика“ няма да се състои поради технически причини. Зрителите могат да презаверят своите билети не по-късно от 11 декември, на касата, където са закупени: от Фестивален и конгресен център - за концерта на Марио Хосен - 28.12/19:00 часа, от касата на Държавна опера – Варна - за всички спектакли в продажба. В случай, че нямат тази възможност, средствата ще им бъдат възстановени срещу представен билет. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022 Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

 

„ТРИМАТА МУСКЕТАРИ“ КРЪСТОСВАТ ШПАГИ В НДК НА 14 ДЕКЕМВРИ

 

Гастрол на Държавна опера Варна в София с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски

14 декември 2017, 19.00, НДК

Със съдействието на Столична община и медийните партньори БНР, ТВ „Канал 3“ и вестник „Телеграф“

 

На 14 декември, 19.00, НДК, зала 1, Държавна опера Варна ще гостува с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа на Александър Дюма-баща; диригент, оркестрация и аранжименти на песните Страцимир Павлов; сценография и костюми Ася Стоименова;  сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков; хореография Татяна Янева; стихове на песните Мария Донева; диригент на хора Цветан Крумов; асистент-режисьор Сребрина Соколова. В главните роли: Д`Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов; Арамис – Калоян Лулчев; Людовик ХІІІ – Красимир Добрев; Анна Австрийска – Илина Михайлова; Лейди Уинтър – Антоанела Петрова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев,; Граф Рошфор – Станислав Кондов; Де Жусак - Людмил Петров; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо - Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.Мюзикълът с изпълнява на български с надписи на английски и руски език. Времетраене 2 ч. и 30 мин.

 

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

 

Да припомним, че в романа „Тримата мускетари” (1844) Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис и четиримата заедно се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и мускетарската чест. Под мотото „Един за всички, всички за един“, векове по-късно прочутите герои неотклонно съпътстват човечеството в многобройни романи и филмови екранизации. Благодарение на режисьора Николай Априлов, в България вече е факт и първата българска постановка на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски.

 

МАКСИМ ДУНАЕВСКИ: БЪЛГАРСКИТЕ ТРИМА МУСКЕТАРИ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

 

Варненската постановка на „Тримата мускетари“ е един забавен и ироничен прочит на Дюма. Истинска комедия, дори по-добра, отколкото бяха нашият филм и мюзикълът. Всъщност толкова много филми за заснети по „Тримата мускетари“, толкова много спектакли са поставени, опери и балети, че сякаш нищо ново не може да бъде казано. Но се оказва, че не е така. Свежестта на варненската идея се състои в това, не да пресъздадеш истински мускетари, а да си поиграеш на мускетари, като децата. Според мен, първата българска постановка на „Тримата мускетари“ е постигнала точно това.

 

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ: МУСКЕТАРИТЕ - ИДЕАЛЪТ ЗА ИСТИНСКИ МЪЖ

 

Всички знаем за романа, дори да не сме го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. Всъщност онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари», въплъщават идеала за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща: «красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата». Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си. Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът рицар.

 

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ: С БУКЕТ ПЕРА НА ШПАГАТА

 

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки мускетарския химн „Пора, пора, порадуемся”, в българския вариант: „С букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата! / Препускаме така / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг”.

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН – Д`АРТАНЯН: ХАРЕСВА МИ ДА СЪМ ГЕРОЙ

 

Бях на 13 години, когато прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян и двамата ми братовчеди непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. Сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва!

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – АННА АВСТРИЙСКА: ВСЯКА ЖЕНА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ... КРАЛИЦА!

 

Всяка жена мечтае да бъде... кралица! Аз не правя изключение и затова за мен е истинско удоволствие да се превъплътя в образа на Анна Австрийска. В постановката на мюзикъла “Тримата мускетари“ на режисьора Ники Априлов аз трябва да покажа Анна, освен като кралица и като влюбена жена с интимните й мисли, страсти и душевни бури. Влюбена в Лорд Бъкингам, тя му подарява, наистина не съвсем уместно, подарената й преди това от краля огърлица. Назрява скандал, но Д`Aртанян и мускетарите го предотвратяват със своята смелост и находчивост.

Всеки път, когато изпълнявам ролята, добавям нещо от себе си, както и кралицата оставя всеки път нещо в мен. Това е един постоянен обмен, който обогатява артиста. На сцената съм с прекрасни колеги, които притежават приключенски дух и амбиция не по-малки от тези на героите в „Тримата мускетари“. Резултатът е едно безкрайно забавление за нас и за публиката. Публиката в това представление е наш съмишленик. Вярвам, че така ще се получи и в спектакъла на 14 декември в НДК. Очакваме там и вас, приятели!

 

Вижте  видео: https://www.facebook.com/OperaVarna/videos/p.10209294705435715/10209294705435715/?type=2&theater&notif_t=feedback_reaction_generic&notif_id=1510648180836463

 

Билетен център НДК: тел.: 02/9166300, 02/9166400; email: biletencentar@ndk.bgВсеки ден: 10.00-20.00; Onlinewww.eventim.bg

 

Зрителите, посетили гастрола на Държавна опера Варна с мюзикъла  „Котки“ в Музикалния театър на 29 ноември получават 50% отстъпка за „Тримата мускетари“ на 14 декември в НДК. Достатъчно е да покажете билета си за „Котки“ на билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

3 НАГРАДИ MEDIA AwARTs ЗА ТМПЦ ВАРНА

 

Media AwARTs се превърна в една нова варненска традиция, която определено е нужна, защото медиите са естествената връзка между актьори, художници, скулптори, режисьори, издатели, танцьори, културни институции и меценати и публиката. Затова и тяхната оценка е безспорно важна.

Независимите медийни награди Media AwARTs едва ли биха били възможни без усилията на Емилиян Ялъмов, познат най-добре на публиката от рубриката на БНТ 2 „На светска вълна“. Освен член на журито, той влезе в ролята и на водещ на церемонията в стилния антиквариат срещу щаба на ВМС. Останалите професионалисти от медиите, които определиха отличията бяха Елена Владова, Веселин Златков, Светлана Вълкова, Юлия Кунева, Милен Младенов, Невяна Троянска и Зорница Кънчева.

За 2017 година бяха връчени общо 15 награди, сред които 3 за ТМПЦ Варна.

Екипът на Държавна опера Варна бе удостоен с наградата Media AwARTs за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър. Наградата прие Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

Актьорът от ДТ „Стоян Бъчваров“  Михаил Мутафов бе отличен по повод 70-годишния му юбилей, 45 години сценична дейност и ролята му във филма „Вездесъщият“.

 

Майката на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова получи наградатана дъщеря си за ролята й на Анна Австрийска в мюзикъла„Тримата мускетари“.

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

 

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

 

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

Веса Тонова и Павел Кирчев - Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

 

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

 

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

 

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

 

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

 

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

 

Веса ТоноваОдета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

 

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

 

 

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

 

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

 

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

 

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

 

Веса ТоноваВ навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

 

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.


Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

ПЛАКЕТ ЗА ВАРНЕНСКАТА „НОРМА“ В СТАРА ЗАГОРА

 

За участието си в 50-я Фестивал на оперното и балетното изкуство - Стара Загора 2017 Държавна опера Варна получи плакет, връчен на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна от Огнян Драганов,директор на Старозагорската опера.

На 28 ноември на сцената на Старозагорската опера оживя естетската постановка на главния режисьор на Варненския оперен театър и сценограф на „Норма“ от Винченцо Белини Кузман Попов, под палката на главният диригент на Варненската опера Ян ван Маанен. Аплодисменти заслужихакостюмите на Ася Стоименова и 3D мапингът на Полина Герасимова. В главните роли блестящо се представиха: НОРМА - Линка Стоянова, АДАЛДЖИЗА - Даниела Дякова, ПОЛИОНЕ - Бойко Цветанов, ОРОВЕЗО - Гео Чобанов, КЛОТИЛДЕ – Вяра Железова, ФЛАВИО - Христо Ганевски. Оркестърът и хорът на Държавна операВарна, с диригент Цветан Крумов, също внесоха своя дял за успешния прием.

 

 

 

 

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

 

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

 

 

27.11 Кибер понеделник – ден за насърчаване на онлайн търговията

 

 

 

 

Възползвайте се от кампанията за насърчаване на електронната търговия. „Лесно е, а само днес - и по-евтино”. През днешния ден системата на Мултинет ви осигурява 20 % отстъпка при онлайн покупка. Вземете билет за някой от оперните, театралните или балетните спектакли на Варненската драма и опера, като следвате няколко лесни стъпки. За целта се влиза тук

 

 

  1. Избира се събитие, за което ще се купуват билети;
     Например:

 

 

Щраква се върху препратката „Купи билет“;

 

  1. Зарежда се междинна страница-предупреждение, че следва страница с платен достъп - за продължаване е необходимо или или въвеждане на номер на MultiNet карта, или заплащане на такса за вход в системата;


 

  1. За закупуване на билети без Multinet карта, в блока „Без мултинет карта“ се поставя отметка за познаване, разбиране и съгласие с Общите условия за ползване на системата

  * Забележка: Възможността за закупуване на електронни билети спира, когато в салона останат по-малко от 20 свободни места.

 

 

  1. Системата зарежда екран от разплащателната система на ePay.bg за заплащане на входна такса и интерактивна скица на местата в залата. Избират се места от скицата чрез директни щраквания върху тях. Свободните места са в зелено, а заетите в червено. Избраните места се оцветяват в бяло. След приключване на избора, натиска се върху бутона „Закупуване“ над скицата;

 

 

  1. Ако плащането е минало успешно, системата показва екран с потвърждение за успешното плащане;

 

 

  1. След успешно плащане на избраните места, системата изпраща на посочен адрес за електронна поща електронни билети. Електронните билети се отпечатват на принтер и преди събитието се предоставят на служителите на обекта, за който важат, за да могат те да издадат билети за вход.

 

 

 

 

 

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

ВАРНЕНСКИТЕ „КОТКИ“ СЪС СПЕЦИАЛНА МИСИЯ В СОФИЯ

 

29 ноември, 19.00, ДМБЦ „Стефан Македонски“

Прелестните варненски „Котки“ от прочутия мюзикъл на А. Л. Уебър напускат уюта на морския град, за да покажат своите достойнства и пред столична публика. На 29 ноември, 19.00, те ще излязат на сцената на Музикалния театър, която несъмнено най-много им приляга. Варненските „Котки“ следват хореографията на своята покровителка Анна Донева, която макар и столичанка, правилно е забелязала, че: „Варна е градът на котките, София на кучетата.Във Варна е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи...“

Ето защо варненските „Котки“ твърдо са решили да научат столичните си роднини на достойно поведение, не само спрямо кучетата JЗа тази своя образователна мисия те ще използват най-вече танца. „За менкотешкият свят, заложен в „Котките” не е чужд на нашия, той има своите човешки характеристики, които изведохме в цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарах незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго. Но ние всички притежаваме външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Така че това, което ще видите като визия и танц на „Котките”, сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е - една хореография за истинските хора и истинските котки“, разказва за своите варненски„Котки“Анна Донева.

Режисьор на мюзикъла е проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюмограф Ася Стоименова, перукер Даниела Стоянова. В изключително забавния и красив спектакъл, сред многолюдното котешкото общество своето певческо, танцово и актьорско майсторство показват оперните солисти Людмил Петров, Велин Михайлов, Мария Павлова, Вяра Железова в ролята на Гризабела, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, познатият от клубната бг сцена Нейчо Петров – Реджи, Валерия Пейчева, Калина Жекова, Анатолий Романов, актьорите от Варненския драматичен театър Димитър Мартинов и Пламен Георгиев, балетните артистиНиколай Димитров и Румен Стефанов и др.

Билети на касата на Музикалния театър, „В. Левски“ 100, тел: 02-9431979. Работно време: вторник-събота 9.30-19.30; неделя 10.00-17.30

 

СПЕЦИАЛНИ ЦЕНОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДВАТА МЮЗИКЪЛА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ

Срещу билет за „Котки“ – 50% отстъпка за „Тримата мускетари“

„Котки“ – 29 ноември, 19.00, Музикален театър

„Тримата мускетари“ - 14 декември, 19.00, НДК

На 29 ноември Държавна опера Варна гостува в Музикалния театър с любимите„Котки” на сър Андрю Лойд Уебър. Редовните цени на билетите са между 12 и 25 лева.

На 14 декември варненската трупа ще представи в НДК, зала 1, още един мюзикъл, при това българска премиера на „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски с Ованес Торосян в ролята на Д’Артанян.

Редовните цени на билетите са между 20 и 60 лева.

Всички закупени билети за първото събитие „Котки“ в Музикалния театър могат да послужат като талон за 50% отстъпка за второто събитие „Тримата мускетари“ в НДК. Достатъчно е всеки притежател на билет да посети билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

ПРОСЛУШВАНЕ В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА НА СОЛИСТИ ЗА МЮЗИКЪЛА “I`M SINGING IN THE RAIN”

 

14 ноември 2017, ТМПЦ – Държавна опера Варна, 10.30-13.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява прослушване на солисти за участие в мюзикъла “I`m SingingInTheRain”.

 

Прослушването ще се състои на 14.11.2017 г., вторник, стая 108, 10.30-13.30 ч.

Кандидатите, мъже и жени, могат да се явят с песни от мюзикъл по свой избор или със следните песни от мюзикъла “I`m SingingInTheRain”:

 

1. Don Lockwood - #12 "You were meant for me"

2. Lina Lamont - #27 "What's wrong with me"

3. Cosmo Brown - #7 "Fit as a fiddle"

4. Kathy Selden - # 11. "Lucky Star"

5. Broadway Melody Host - # 29 "Broadway Melody"

6. Chorus Girls / Stagehands - # 10 " Make 'Em Laugh"

Осигурен е акомпанимент.

Песните са на разположение в нототеката на Държавна опера Варна приРумен Димитров - тел.: 052 66 50 21; 0878 501 061, всеки делничен ден 10.00-12.00 ч.

Молби и автобиографии се подават. на E-mail artsecretary@tmpcvarna.comдо 13.11.2017 г.

 

 

ДАРИО МАЧЕЛАРИ ДИРИЖИРА „ТРУБАДУР“

 

С най-новата солистка на Варненската опера Михаела Берова - Азучена

8 ноември 2017, Основна сцена, 19.00-21.30

 

На 8 ноември ще бъде представен шедьовърът на Верди „ТРУБАДУР“, режисьорски прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на Дарио Мачелари. Младият италиански маестро вече неведнъж е дирижирал с успех оркестъра на Държавна опера Варна, очакванията и сега са за едно красиво потапяне в света на Вердиевата музика. Още повече, че в главните роли ще аплодираме прекрасните солисти на Държавна опера Варна: Граф ди Луна - Пламен Димитров, Леонора - Линка Стоянова, Манрико - Валерий Георгиев, Ферандо - Гео Чобанов.

В ролята на Азучена ще чуем мецосопраното Михаела Берова, която отскоро също е член на нашия солистичен състав.  Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна, близо три години пее в Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва с успех във фестивали за камерна музика, гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини и др.

 

 

 

КОНЦЕРТ С МУЗИКА НА БЕТОВЕН, СИБЕЛИУС И АЛБЕРТО КАРА

10 ноември 2017, 19.00, Основна сцена

 

Диригент Дарио Мачелари, солист Ростислав Йовчев – пиано. В програмата: Алберто Кара – „На ясния хоризонт”; Лудвиг ван Бетовен – Концерт за пиано и оркестър № 4; Ян Сибелиус – Симфония № 5 в ми бемол мажор, опус 82

 

Дарио МачелариМладият италиански диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ отново ще диржира Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. Роден в Рим през 1979 г., той започва обучението си по пиано в Консерваторията на Перуджа, по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията на Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар. Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар, едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции.

От 2006 г. работи като диригент на Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим. По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати. Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, публикува в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

 

Сътрудничеството му с Варненската опера датира от 2014 г., всяка година гостува в нашия град, като през 2017-та за втори път участва в концертния живот на Варна. В концерта на 10 ноември Дарио Мачелари включва едно ново и непознато произведение на Алберто Кара – „На ясния хоризонт”. АЛБЕРТО КАРА е съвременен италиански композитор, роден през 1975 г. в Тиволи, живее в Генуа. Композира симфонични, камерни и оперни произведения. През 2010 г. създава произведението си за камерен оркестър „На ясния хоризонт”, което допада на музиканти и меломани и още до края на годината вече се изпълнява от няколко престижни италиански оркестри. За него композиторът се вдъхновява от италианския поет, белетрист и режисьор Пиер Паоло Пазолини, от чиито стихове струи особената светлина на Рим в началото на зимата или в началото на пролетта.

 

Ростислав ЙовчевСолист на следващата творба в програмата е Концерт за пиано и оркестър № 4 от Лудвиг ван Бетовен със солист ПРОФ. Д-Р РОСТИСЛАВ ЙОВЧЕВ.  Роден в София през 1961 г., той завършва през 1984 г. НМА „Панчо Владигеров“ при проф. Атанас Куртев, при който специализира и в двугодишен майсторски клас. Лауреат е на редица наши и международни конкурси: Първа награда на националния конкурс “Светослав Обретенов” (1980); Трета награда на международния конкурс в Салерно, Италия (1981); Първа награда и наградата на СБК от националния конкурс “Карол Шимановски” (1982); Трета награда на Международния конкурс “Пилар Байона” в Испания (1983). Отличен е също с единствената награда от конкурса за най-добро изпълнение на испанска музика от курса в Сантяго де Компостела (1984).

 

Ростислав Йовчев активно концертира като солист и камерен изпълнител не само в България, но и в Германия, Белгия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Хърватска, Кипър, Турция, Южна Корея, Тунис и др. Участва в престижни фестивали у нас и чужбина. Има многобройни записи за Радио София, Варшава, Берлин и Сарагоса и издадени компакт-дискове. Бил е в клавирното жури на редица националните конкурси. В последните години, програмите на клавирните му рецитали са тематично посветени на определени автори и епохи. В репертоара му, който обхваща всички стилове и епохи, влизат някои крупни и рядко изпълнявани творби. В периода 2006-2008 пианистът изпълнява цикъла “Клавирните концерти на Лудвиг ван Бетовен”, съпровождан от Шуменската филхармония, с което се нарежда сред малцината български пианисти, които са представили тези творби интегрално на българска сцена.

Носител е на “Кристална лира” 2011 на СБМТД в две категории – инструменталисти и музикална критика. През същата година е отличен и със  “Златна лира” на СБМТД. През юни 2013 г. пианистът получава образователната и научна степен „Доктор“ с тема, свързана с българската клавирна музика. Ростислав Йовчев е професор по пиано в НМА “проф. П. Владигеров” в София. 

 

 

 

 

ФЛАШМОБОВЕ, СРЕЩИ, ИЗЛОЖБИ, ФИЛМИ, ТЕАТРАЛНИ И МУЗИКАЛНИ СПЕКТАКЛИ В НОЩ НА ТЕАТРИТЕ – ВАРНА 2017

4, 5 ноември 2017

 

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

 

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Михаил Мутафов 

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои от тях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиева и др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

 

Месец на село

 

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов и Алекс Маринков– Коля.

 

 

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ в присъщия им динамичен стил.

Криворазбраната цивилизацияНощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

 

 

 

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанат Имре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, а честта на мюзикъла ще защитят Ленард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

 

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

 

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

 

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

 

 

 

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

Виолета Тончева

 

 

НАГРАДА ФЕНИКС ЗА ЮБИЛЕЯ НА КУЗМАН ПОПОВ

 

 

Дългогодишният главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов бе удостоен с награда ФЕНИКС на Държавна опера Варна по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на оперната сцена у нас и по света.

Отличието връчи на 31 октомври преди спектакъла на "Норма", една от най-хубавите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Юбилярът получи поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, председателя на СБМТД Станислав Почекански, хоровия колектив, балетната трупа на Държавна опера Варна и др.

Именитият режисьор бе отличен с награда ФЕНИКС за високата театрална естетика и изящния стил, донесли му признанието на един от най-забележителните оперни режисьори на нашето съвремие.

За визионерството, последователността и енергията, с които отстоява творческото си амплоа на оперната сцена в продължение на половин век.

За реализацията в България, Турция, Египет, Гърция, Македония и други страни на над 100 оперни постановки, сред които емблематичните „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“, „Аида“ и „Макбет“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Дон Паскуале“ от Доницети, „Норма“ от Белини.

За отдадеността и верността му към Варненската опера като нейн дългогодишен главен режисьор.

За 75-годишния му юбилей и умението да не остарява в изкуството!

 

 

 

ИЗКУСТВОТО КАТО ИНВЕНЦИЯ, АВАНТЮРА И МИСИЯ

 

 

Кузман ПоповИнтервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с главния режисьор на Държавна опера Варна КУЗМАН ПОПОВ по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му сценична дейност - знакови събития, на които се посвещава спектакълът на 31 октомври на "Норма", една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Оперната режисура е занимание за избрани, творчество от най-висш порядък. Какъв е твоят ключ към нея?

 

Инвенцията е едно от най-големите качества на твореца. Но човек се научава да твори като опознава творческите постижения на другите, никой не е толкова богат, за да може да ползва само своя собствен запас. Този, който не използва друга духовност, скоро може да изпадне в състояние да подражава сам на себе си и да повтаря това, което е повтарял вече много пъти. Ако не обогатиш ума си и не се заредиш с нови идеи, стигаш дотам, че от нищото създаваш нищо.Казано е, че си служиш със своето дарование от момента, когато можеш да си служиш със своя разум. Важно е да се добави - умът изобразява, но сърцето моделира.

 

Кое е грозно и кое красиво в изкуството?

 

ТравиатаХарактерността създава красота в изкуството. Грозно е онова, което не притежава характерност, т.е. не съдържа никаква външна или вътрешна правдивост. Грозно е онова, което е фалшиво, което е изкуствено, което се старае да бъде хубаво или красиво, вместо да е изразително; което е престорено и превзето, което се усмихва без повод, маниерничи без причина, всичко, което само парадира с красота и прелест, всичко, което лъже.Красотата е обективна доброта , а истината е субективна доброта. Затова истински красиво е онова, което прави човека добър.

 

50 години живот в операта, половин век завидно творческо дълголетие. Другото име на тази несекваща творческа енергия е младост. Как се съхранява творческият порив на младостта, как се противостои на рутината, която с годините обикновено измества стремежа към новото и различното, към експеримента?

 

Трябва да се върви напред, да се откриват нови хоризонти, миналото не може да се възкреси, трябва нещо ново да се създаде, а не да се възстановява предишното. Тайната на младостта – да тръгваме непрекъснато от днешния ден, утре да не започваме същото, а нещо съвсем ново. И така всеки ден ще се раждаме за самите себе си и за света. Не съществува неподвижна младост.

Норма

 

Изкуството като непрекъснато обновяващо се движение...

 

Не само. Влечението към абсолютното е всепоглъщаща страст – тя изяжда тогова, който се стреми към нея. Лишава го от щастие - например рисуваш камък, с всичките му пукнатини, с всичките му детайли, за да разбереш, че не е истински.Задачата на изкуството не е да копира природата, а да я изразява.

 

АидаА как човек изразява себе си в изкуството?

 

Ние живеем този живот, но ни е отредено да се борим, за да живеем друг живот. Бидейки нищо, ние можем да бъдем всичко. Ние сме хора, за да възпроизвеждаме своите копнежи.Понякога творецът е преизпълнен с идеи, но според мен той трябва да фиксира вниманието си върху най-необходимото. Онова, което трябва да се пожертва. То е велико изкуство, непознато за новаците – те искат всичко да покажат и това ги прави излишно бъбриви.

Изкуството не може без известна недовършеност, понеже животът, който го възпроизвежда, е във вечно преобразуване. Кой може да каже в кой момент един спектакъл е завършен? Всъщност зрителят слага последната поанта.

 

Съизмерими ли са като величини творецът и зрителят?

 

Изкуството е авантюра, в която творецът трябва да въвлече зрителя. Това е  риск и единствено успешният му завършек е гаранция за приобщаването на зрителя. Трябва да се види не как е, а как би могло да бъде и как би трябвало да бъде. Без въображението на публиката това е цел непостижима.

 

Мисията на изкуството е мисия на чувство и любов!

Дон Паскуале

 

 

 

ОПЕРНИЯТ РЕЖИСЬОР КУЗМАН ПОПОВ НА 75

 

 

50 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ

 

Спектакълът на „Норма“ на 31 октомври се посвещава на знаковия режисьор на Варненската опера

 

 

 

На 31 октомври 2017 г., с „Норма“, една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, екипът на Държавна опера Варна отбелязва 75-годишнината на своя дългогодишен главен режисьор и 50-годишната му творческа дейност, превърнала го в един от най-забележителните съвременни оперни режисьори.

Кузман Попов завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

 

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул.Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

 

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина.

 

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

Неслучайно тъкмо с последното заглавие, на 31 октомври 2017 г. ще бъде отбелязана половинвековната творческа отдаденост на оперното изкуство на Кузман Попов. Под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ролята на Норма ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, перфектното сопрано Линка Стоянова, която аплодирахме на премиерата в Опера в Летния театър 2016. Поканената да гостува в ролята  на Норма Марена Балинова-Райхл, която живее и твори в Австрия, не може да участва по здравословни причини.  В ролята на Полионе, любимия на Норма, ще се насладим на брилянтния тенор, световноизвестния Бойко Цветанов. Великолепните си превъплъщения в ролите на Оровезо и Адалджиза ще поднесат басът Евгений Станимиров и мецосопраното Силвия Ангелова. Оркестърът и хорът също ще внесат своя творчески дял и ще изразят своята признателност към големия режисьор. „Норма“ несъмнено ще бъде истински музикален празник.

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг. Билетни каси:
Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP