Опера буфа от Жак Офенбах
Либрето Анри Мейак и Людовик Алеви
Режисьор Светозар Донев
Диригент Кръстин Настев
Хореограф Анна Донева
Сценограф Иван Токаджиев
Костюмограф Ана Мария Токаджиева
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент режисьор Александър Мутафчийски
Асистент диригент Стефан Бояджиев
Действащи лица и изпълнители:
МЕНЕЛАЙ - Пламен Георгиев, Александър Мутафчийски
ПАРИС - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ЕЛЕНА - Илина Михайлова, Лилия Илиев
КАЛХАС - Велин Михайлов, Александър Мутафчийски
ФИЛОКОМ - Анатоли Романов, Лев Караван
БАХИС - Лиляна Кондова, Вяра Железова
ОРЕСТ - Мария Палматите, Калина Жекова
МЕРКУРИЙ - Калоян Лулчев
ЮНОНА - Розалия Желязкова
ВЕНЕРА - Миглена Страдалска
МИНЕРВА - Мария Павлова
АГАМЕМНОМ - Иво Йорданов, Людмил Петров
АХИЛ - Илко Захариев
АЯКС 1 - Николай Димитров
АЯКС 2 - Димитър Илиев
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Фотография Росен Донев
Премиера 3 юли, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2020, Опера в Летния театър
Популярен като баща на оперетата, Жак Офенбах пише повече от 100 музикално-сценични произведения с гениална мелодичност, парижка изтънченост и френско остроумие. Втората му творба "Хубавата Елена" среща първата си публика през 1864 г. в Париж, поставя рекорд със 700 представления и оттогава шества по сцените на Европа и света.
„В „Хубавата Елена“ Жак Офенбах не се интересува от античния свят, той само ползва маската на античните герои, за да разобличи с хумор и ирония поведението на известни свои съвременници. Останали са много свидетелства от онова време, които разказват как публиката се е заливала от смях, разпознавайки в героите на сцената познати политически лица. Офенбах очевидно е нервирал доста властници, защото е бил обвинен и съден за... шпионаж, за цялото си творчество.
Поради актуалната си насоченост, „Хубавата Елена“ трудно би могла да бъде разбрана от следващите поколения, затова се появяват много нейни преработки. Първата преработена версия през 30-те години на миналия век, когато се заражда хитлеризмът, принадлежи на великия немски режисьор Макс Райнхард, евреин по произход. В неговата редакция има един възглас „Елада на елините“, като аналогия за популярния тогава лозунг „Германия на германците“.
В България „Хубавата Елена“ също има много преработки, сред които тези на Валери Петров и Недялко Йорданов. Поставял съм и двете редакции в Музикалния театър, но сега се отказах от тях и се върнах към прочита на Макс Райнхард, заради универсалния му характер. И днес може да разберем колко истинска е любовта към Парис на Елена, омъжена по принуда за Менелай. Иначе моята сегашна постановка във Варна също осмива съвременните властимащи. Искам в поведението на античните герои публиката да вижда недостатъците на съвременното общество. Синовете на днешните бг милионери не са по-различни от Орест, който като син на Цар Агамемнон води разгулен живот и смята, че всичко му е позволено“, обяснява режисьорът на „Хубавата Елена“, корифеят на оперетата в България, проф. Светозар Донев.
Още по темата:
„ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ – ЛЮБОВ И ШПИОНАЖ
„Хубавата Елена“ на Офенбах с премиера в Летния театър на Варна
"Хубавата Елена" ще има премиера на фестивала Опера в летния театър във Варна
ФОТОГАЛЕРИЯ