Личности

Гена критикуваше с любов

 Иван Момиров

 

от Елица ИВАНОВА | Интервюта

http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/gena_kritikuvashe_s_lyubov-232578.html

в-к СТАНДАРТ,  3 април 2014

Иван Момиров

 

Оперният певец Иван Момиров е поредният български глас, който звучи по-често на европейските сцени, отколкото на родните.
Сред учителите му са Гена Димитрова, Атанас Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър Узунов и Николай Николов той е третият български тенор, пял в "Ковънт гардън".

Прадядо му е Яков Прудкин - руският емигрант, който строи някои от най-забележителните сгради във Варна - "Роял", Северните морски бани, училище "Димчо Дебелянов".

Момиров ще пристигне от Италия тези дни, за да блесне в "Кармен" на Варненската опера.

На 26 април в зала 1 на НДК ще му партнира Агунда Кулаева от Русия. Продуцент на събитието е "Артишок".

 

- Господин Момиров, успяват ли българските певци да запазят достойното място на световните сцени?

- Да. Това е вън от съмнение. Единственото, което не е било отричано през годините, е неоспоримата класа на българските оперни артисти. През времето не се отстъпи от постигнатото, а се надграждаше. За съжаление България няма хора като диригента Валерий Гергиев, на когото повечето руски оперни звезди дължат кариерата си. Днес се изискват повече умения, които не са свързани с моженето и дарбата.
Затова е важно да има хора като Гергиев, който менажира таланта и го превръща в сияние. Имах щастието да пея много пъти под неговата палка. Може би най-вълнуващо беше участието ми на фестивала на белите нощи в Мариинския театър, където предишната вечер пя Пласидо Доминго.

Италианците казват: "Ако е българин, значи пее добре". Само преди няколко години в първото издание на най-италианския оперен фестивал за Верди в Парма във всяко заглавие фигурираше българско име - Дарина Такова, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов...

Наред с най-големите титани, между които бяха Доминго и Карерас. В следващите фестивали гостуваха Владимир Стоянов, Светла Василева, Марияна Пенчева.

 

- Операта все още ли е привилегия само на елита или се отваря и към "средностатистически" зрители? Някои режисьори я изкарват дори на улицата.

- Дълбока заблуда е, че операта е изкуство за някакъв измислен елит. Светът преживя красотата от концертите на тримата големи тенори, замислени така, че да разбият стереотипа. Те бяха последвани от Павароти и приятели, от Анна Нетребко и Виллазон...

Оперното изкуство става очевидно по-популярно, овладява голямо пространство. Най-добре разбира се е, ако вкусът към музиката се създава от най-ранна възраст.

 

 

- Сравнете състоянието на жанра у нас и по света.

- За съжаление, през последните 10 години съм гостувал едва четири пъти на родна сцена. Причините са комплексни и мнoгoпосочни, но се надявам в бъдеще да имам и време и покани. Състоянието на операта от няколко години насам е много сложно.

Тя е скъпо изкуство в епицентъра на икономическата криза

Дори в Италия много оперни театри бяха принудени да обявят нулев сезон.

- Вашият баща, футболният съдия Димо Момиров, е човекът, който за първи път ви води на опера - има ли нещо общо между спорта и изкуството?

- Отношенията баща - син винаги са натоварени с особена символика, а представете си я в съчетание с футбол - опера. Изглежда несъвместимо. Моят баща е пример за това, че всеки човек със сетива може да е оперен почитател. Идва на почти всяка моя изява - при все че е известен с аерофобията си.
Вероятно фактът, че станах приличен изпълнител, облекчава болката му от това, че изобщо не проявявам интерес към футбола.

- Кое участие никога няма да забравите?

- Гастрола ми в "Норма" в "Театро Реджо" в Парма. Преди да изляза пред публиката, ме запитаха дали не се притеснявам - на същата сцена ролята на Полионе е изпълнявана от Франко Корели. Бях приет недоброжелателно и със снизхождение.

Между другото Павароти никога не пееше в "Театро Реджо" - отказваше всички предложения.

Всеки тенор от миналото те учи на нещо. Моите кумири са Корели и Павароти. Като Полионе пях с толкова енергия и убеденост, че на финала целият театър ме аплодираше. Подобни спектакли ме карат да вярвам, че операта е моят път.

- Работили сте със световноизвестния режисьор Андрей Кончаловски в "Бал с маски" - как преминаха репетициите ви?

- Големите имена от киното като Кончаловски и Дзефирели привличат публиката, а и за самите тях е предизвикателство да правят опера.

Нямам представа как Кончаловски работи на снимачната площадка, но в театъра беше най-толерантният и мил режисьор. При това сцената съвсем не беше негова територия. Той се отнасяше с много респект към певците.

Един от най-съкровените моменти в кариерата ми се случи на репетиция за финала на операта - когато героят ми умира и това трябва да е много въздействащо. Тогава Андрей се разплака, прегърна ме и каза: "Ето това е - както ти го направи, няма да го променяме." Щастлив съм, че го познавам. Книгите му с посвещения са безценен спомен за мен.

- Какви постановки предпочитате - класически или модернистични?

- Добре направените. Каквито и да са идеите на режисьора, те трябва органично да произлизат от музиката и либретото.

- Кой е най-различният спектакъл, в който сте участвали?

- "Трубадур" в "Сан Карло" в Лисабон - Манрико беше романтичният, трагичен, митологичен Че Гевара. За мое учудване имахме голям успех.

- От коя роля бихте искали да се откажете?

- Със сигурност сред любимите ми не е Чарлз VII от "Жана д' Арк" на Верди. Трябваше да подготвя ролята за десет дни, да репетирам седмица и да пея в един от световните театри, "Карло Феличе" в Генуа, с едни от най-големите професионалисти на нашето време. Премиерата беше директно излъчвана по тв канали и сайтове.
Преживях огромен стрес.
На никаква цена няма да си го причиня отново.

- Пели сте с много сопрани, но коя ви е очаровала най-много?

- Имах щастието да пея с най-големите - Гена Димитрова, Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Франческа Патане, Дарина Такова, Мишел Крайдер. Истински примадони и същевременно здраво стъпили на земята със съзнанието за голямата отговорност, която носят заради огромния си талант. Никоя от тях не беше егоист на сцената, с желание да налага собственото си присъствие. Катя Ричарели ни канеше на вечеря след репетиция, за да се сближим и стопим напрежението.

- Каква партньорка беше Гена Димитрова?

- Дебютът ми в София беше с нея. Гена е и мой ментор. Тя подкрепяше младите артисти. Отношението й към нас беше като към собствени деца, които я вълнуваха с проблемите си. Безкрайно откровена, притежаваше невероятна непосредственост в общуването, присъща само на нея. Можеше да те критикува и да те сравни със земята, но това стимулираше. На нея дължа срещата с моя маестро Атанас Атанасов, който изигра фундаментална роля в кариерата ми и на когото дължа повечето си роли. С Гена сме прекарали с часове в дома й в България, и в Монте Карло. Давам си сметка колко разглезен съм бил - тя ми отделяше от скъпоценно си време, от своята гениалност. След дебюта ми в Монте Карло Гена ми каза: "Пиша ти пет плюс." После ме погали и допълни: "Чедо, май ще станеш певец!"

ВИЗИТКА

* Завършва Консерваторията в София през 1997 г.
* Специализира в Барселона при испанския тенор Франциско Лазаро.
* Дебютира в "Дойче опер" като Владимир от "Княз Игор" на Бородин.
* Пее в "Ковънт Гардън" в Лондон, "Театро дел Опера ди Рома", "Театро Карло Феличе" в Генуа, "Театро Реджо" в Парма, "Театро Сан Карло" в Лисабон, Национален театър в Токио, "Театро Джузепе Верди" в Триест.
* Работи с диригентите Валерий Гергиев, Нело Санти, Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Марк Минковски, Даниел Орен.
* Партнира на Николай Гяуров, Ренато Брузон, Мариела Девия, Карло Коломбара, Джун Андерсон, Лариса Дядкова, Даниела Барселона, Гена Димитрова.
* Участва в постановки на Вернер Херцог, Андрей Кончаловски, Пиерлуиджи Пици, Ермано Олми, Алберто Фасини.