Личности

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

21 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Сценарий и режисура Сребрина Соколова
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти и Оркестър на Държавна опера Варна

СРЕБРИНА СОКОЛОВА:

ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ

 Музика и математика в творчеството на Моцарт.

Музиката е математика и математиката е музика. 
Странно ли е или не? Ни най-малко! 
Музиката е хармония, духовно изразяване - да, но по законите на математиката. Математиците още от древни времена са установили и извели тайнствено число, отразяващо божествените пропорции, които са в основата на чудесата, сътворени от природата и човека през вековете. Това загадъчно число е 1.618 и то е дълбоко вкоренено във всичко, което сме възприели като красиво, нещо като Код на красотата. През XIII век италианецът Фибоначи извежда числова поредица - 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… до без край, основана на точно 1.618 съотношение едно от друго. По късно и неговият сънародник Пачоли обявява това съотношение категорично и общовалидно за Златната пропорция. Числото 1.618 е навсякъде около нас, в листенцата на слънчогледовия цвят, в структурата на ананаса, в мидената черупка, в различните части на насекомото, в структурата на ДНК-то и в самото човешко тяло. Това е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело, древните архитекти и така естествено я намираме и в музиката и по-специално в тази на Моцарт.

Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и приятно звучи. Музиката е основана на 8-степенна октава, като първата, третата и петата нота създават основата на всички акорди. На пианото октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни – всичко 13. Не е случайно, че в музикалната хармония, като че ли най-голямо удоволствие носи мажорното тризвучие, което предизвиква приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо – орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

Никак не е случайно и е научно доказано благотворното влияние на музиката на Моцарт върху развитието на живите организми. Учените са изолирали този факт под името Ефектът на Моцарт. По- голяма част от неговите симфонии са в мажорни тоналности. Често в мелодиите опорните точки са основните тонове на тризвучието, които са и част от редицата на Фибоначи, т.е. вибрират в съотношение на Златното сечение. В цялото му творчество - 16 опери, 41 симфонии, в безсмъртния му “Реквием” и във всичките над 600 опуса от невероятната му, неземна, космическа, нечовешка музика, звучи вселенска хармония. С музиката на Моцарт лекуват.

Няма по-пълно и органично въздействие на тази музика от възприеманата на живо, в един концерт, изпълнен от нашите прекрасни солисти и музиканти. Ще прозвучат популярни и любими на публиката арии, дуети, ансамбли и финали от оперите „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ – доказали се образци в световната оперна съкровищница.
Музиката на Моцарт е космополитна, тя може да се отнесе към най – различни човешки емоции и терзания, времето и пространството са без значение, защото тази музика съдържа в себе си вселенската хармония.

                                              ПРОГРАМА

1. Малка нощна музика – I и II част
2. Madamina - Ария на Лепорело из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков
3. Martern aller Arten - aрия на Констанца из „Отвличане от сарая“ – изп. Илина Михайлова
4. Dalla sua pace - Ария на Дон Отавио из „ Дон Жуан“ – изп. Георги Султанов
5. Voi che sapete – Ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Вяра Железова
6. Non piu andrai – Ария на Фигаро из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Петър Петров
7. Deh vieni Non Tardar – Ария на Сузана из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Мария Павлова
8. Hai gia vinta la causa - Ария на граф Алмавива из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Свилен Николов
9. Менует - „Дон Жуан“, финал на I действие – изп. всички участници
10. La ci darem la mano – Дует на Дон Жуан и Церлина из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков и Илина Михайлова
11. Тамино и Три дами - Въведение из „Вълшебната флейта“ – изп. И. Михайлова, М. Павлова, В. Железова, Г. Султанов
12. Soave sia il vento – Терцетино из „Така правят всички“ – изп. С. Николов, В. Железова, М. Павлова
13. Финал на операта „Така правят всички“ – изп. всички участници

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola  Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

16 юли 2019, 18.00, Сцена Ротонда

На16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.  Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев - първата българска оперна легенда със световна слава.

По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието Виолета Тончева.

КНИГА ЗА ВИЗИОНЕРА, ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА РУСЛАН РАЙЧЕВ

Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!"

Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След заръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.

След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новоформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на "Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина - „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).

И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската  филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.

Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи - рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.

Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. "Гея Либрис", 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.