ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

<a href="http://www.operavarna.com/index.php/bg/programa/mesechna-programa"><font color="white">ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА</font></a>

Държавна опера - Варна

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ
    12 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ
    ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка...
    Read More +
  • „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“ - МАРИЯ АНАСТАСОВА И МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
    12 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“ - МАРИЯ АНАСТАСОВА И МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
    12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022. Българска премиера на мюзикъла...
    Read More +
  • МУЗИКАТА СЪЗДАВА ЦЕЛИЯ ВЪЛШЕБЕН СВЯТ НА „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“
    11 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    МУЗИКАТА СЪЗДАВА ЦЕЛИЯ ВЪЛШЕБЕН СВЯТ НА „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА“
    12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и...
    Read More +

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ – БОЛЕЗНЕНИЯТ КОНТРАСТ МЕЖДУ РОМАНТИЧНОТО И ДРАМАТИЧНОТО

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

 

 

- Романтичната нагласа задължителна ли е за певеца, който пресъздава образа на Ромео?

- Мисля, че да, операта на Гуно изисква подобна нагласа. Но както си говорихме и с режисьорката Уши Хорнер, тук особено съществено е да не се прекалява с романтиката, за да не стане представлението сладникаво. Темата на любовта, прекрасната хармония, чудесната оркестрация на Гуно – всичко това се развива с романтичен знаменател, но ние сме длъжни да намерим баланса между романтичното и драматичното. Драматичните моменти трябва да бъдат откроени много отчетливо, за да се получи болезненият контраст между красивата любов, очакването за щастие и суровата действителност, която дори музикално пробожда сякаш с нож. Тъкмо това противопоставяне всъщност е истинската провокация в операта на Гуно. От лиризма и мекотата изведнъж извира огромното, непосилно страдание и тази болезненост трябва да бъде предадена адекватно. С режисьорката Уши Хорнер непрекъснато търсим и мисля, че успяхме да намерим баланса между двата полюса.

- В тази първа ваша творческа среща изглежда бързо сте намерили общ език, още повече че като образование и двамата сте възпитаници на австрийската музикална школа.

- Музикалното образование винаги е от значение. За пръв път работя с Уши, но имах предварителна представа за нейния режисьорски стил от миналогодишната й постановка във Варна на „Хофманови разкази“ от Офенбах. С нея мислим в една и съща посока и съм благодарен за колегиалността, с която тя прие наложителното ми излизане от репетиционния процес за 3 дни. От Германия ме помолиха да заместя заболял колега от Covid и аз спешно трябваше да замина, за да дирижирам концерт на Бохумските симфоници, на които преди време бях диригент и нашите взаимоотношения продължават да бъдат все така колегиални и приятелски. Задължен съм за подкрепата и проявеното разбиране в случая на директорката на ТМПЦ Даниела Димова.

- Натоварена програма...

- Да, но трябва да сме благодарни, че след пандемията колелото на живота отново се завърта, а когато имаш успех, трудът се отплаща и не тежи, а мотивира. В момента се намирам в точно такава фаза и затова гледам с оптимизъм към премиерата на „Ромео и Жулиета“. След премиерата на 7 юли във Варна и на 8 юли в Балчик, на 9 юли опаковам куфара и летя за Израел, където на 16 юли откривам Оперния фестивал в Йерусалим с Йерусалимските симфоници. Ще поднесем, надявам се, хубава оперна гала с певци от няколко страни, след което най-сетне ще мога да си позволя няколко дни почивка.

- В последната ти дестинаци Магдебург – Варна - Бохум - Йерусалим как изглежда срещата с оркестъра на Държавна опера Варна?

- Изключително съм радостен да дирижирам отново оркестъра на Държавна опера Варна и това не го казвам от куртоазия. Благодарен съм за топлото отношение, с което оркестърът ме посрещна още на първата репетиция. Колегите работят много концентрирано, с желание и търпение към детайла, защото ние искаме да навлезем в детайла, а за това се изисква търпение. Не е лесно, но когато усетят резултата, музикантите се мотивират и са готови да вложат още и още енергия в търсене на очаквания ефект.

- В едно отдавнашно интервю ми беше казал, че оркестърът приема по-добре диригент, който също е свирил в оркестър. Продължаваш ли да си на същото мнение?

- Оркестърът приема диригента според това, колко той е подготвен, какво има да каже и начина, по който го показва. А фактът, че аз самият съм свирил в оркестър, ми дава една друга перспектива, т.е. мога да застана от другата страна, да видя нещата от другата страна на барикадата. Това вероятно е плюс, но истинската връзка между оркестъра и диригента се изгражда в зависимост от подготовката, концепцията и умението на диригента да общува. Като диригент не искам да бъда диктатор, а просто един музикант, един колега, който идва със своя концепция за музикалното произведение и се опитва да я предаде на останалите музиканти, така че всички да поемат в една и съща посока. Да вървим убедено и заедно напред, за да постигнем творческите си намерения. Убеден съм, че това е най-честният начин, по който диригентът би било добре да подходи към оркестъра, за да бъде приет и разбран. Оркестърът е един пулсиращ, жив организъм от толкова много хора, които диригентът трябва да съумее да вземе в своята лодка и всички заедно да загребат в една и съща посока.

- Хубава метафора. Но да обърнем внимание и на Жулиета, след като вече стана дума за Ромео.

- Би било пропуск да не го направим. Имаме две Жулиети - Илина Михайлова и Мария Павлова, които са различни типажи и това е чудесно. Мария играе ролята на Стефано, когато Илина пее Жулиета, а когато Мария пее Жулиета, в ролята на Стефано влиза Лилия Илиева. За певицата, която пресъздава образа на Жулиета, е предизвикателство да постигне наивността и чистотата на едно младо момиче. Първоначално Жулиета звучи нежно, ефирно, леко, семпло, после идва градацията с любовта, страданието и смъртта. Изграждането на всички тези нюанси е много хубава творческа провокация и аз с удоволствие забелязвам, когато по време на репетиция някой спонтанно каже, хайде да го направим отново. За мен това е сигнал, че сме намерили правилния начин да заинтригуваме музикантите и артистите, че вече не сме отделни индивиди, а екип, задвижван от една и съща творческа енергия.

- Защо наричат неустоими онези четири емблематични дуета в „Ромео и Жулиета“?

- Първата ария на Жулиета, която често се изпълнява на оперни гали, включително и аз ще я дирижирам за откриването на Оперния фестивал в Йерусалим, е превъзходна. Същото се отнася и за теноровата партия, а дуетите на Ромео и Жулиета наистина са неустоими. От лекотата и нежността на първата ария до големия контраст с драматизма в последната ария на Жулиета, когато в гробницата тя посяга към сънотворното биле, с надеждата да се събуди в прегръдките на любимия. Това е гранично състояние на възбуда, тази емоционално наситена до крайност атмосфера те кара да настръхваш. Точно тази дълбочина и това въздействие трябва да постигне певицата със своето вокално и артистично майсторство. Любопитно е, че в някои постановки последната ария на Жулиета е съкратена, но това не е добро решение. И както обичам да се шегувам – ние първо ще поръсим романтиката с пудра захар, а после ще изпием отровата (засмива се).

Да, с голяма наслада работя върху тази творба. Използвам случая да поканя почитателите на оперното изкуство на 7 юли във Варна и на 8 юли в Балчик на една първа среща с първата и най-истинска любов, любовта между вечномладите и вечновлюбените Ромео и Жулиета.

 

 

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ

e от от сезон 2016-2017 първи диригент и заместник-музикален директор на Опeрния театър в Магдебург (Германия) както и артистичен директор на австрийския камерен оркестър CON FUOCO в Грац. В периода 2013-2016 е диригент на Симфоничния оркестър Бохум, а успоредно с това е и главен диригент на Държавна опера Варна. Поддържа и до днес тесни контакти и с двете институции като чест гост.

През сезон 2021-2022 дирижира в Магдебург, наред с множество репертоарни заглавия, симфонични концерти и новите постановки на оперите "Риголето" и "Фалстаф" от Верди, "Дон Жуан" от Моцарт и "Фигаро се развежда" от Елена Лангер. Сред акцентите в следващия сезон 2022-2023 са заглавия, като „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, „Турандот“ от Верди, „Евгений Онегин“ от Чайковски, също балетна премиера с музика от Арнолд Шьонберг и Густав Малер. В периода от 2016 до днес под неговата палка са прозвучали десетки заглавия от оперния репертоар: „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ на Гуно, „Аида“ на Верди, „Хензел и Гретел“ на Хъмпърдинг, „Саломе“ на Р. Щраус, „Тоска“ на Пучини, „Летящият холандец“ на Вагнер, „Дон Паскуале“ на Доницети и др. В репертоара си поддържа популярни оперни заглавия, сред които са „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело”, както и симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Светослав Борисов има успешно сътрудничеството с много оркестри, сред които са "Бетовен оркестър“ Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Дюселдорф, Гьотингенския симфоничен оркестър и Новата филхармония на Вестфалия. Гостувал е като диригент в Австрия, Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва и Украйна. Преди няколко години замества в последния момент Кшищоф Пендерецки във Филхармонията на Грац и дирижира оркестъра отново през 2018-2019. Той е и редовен гост на "Брукнер оркестър" в Линц. Няколко пъти гостува и в Националната опера в София, а през 2016 г. и в Истанбулската опера с балета "Корсар" от Адолф Адам. През декември 2021 г. дебютира на пулта на Софийска филхармония, а през юни 2022 г. и на Бранденбургския симфоничен оркестър.

През 2007 г. основава камерния оркестър CON FUOCO, който има успешни изяви както в Австрия, така и в чужбина, през юни 2019 г. дебютира и в концертния сезон на прочутия Musikverein във Виена.

Пътят в музикалната професия на Светослав Борисов започва с обучение по пиано, пренасочва се към към тромпет и с него завършва ДМУ във Варна. Следва в Университета за музика и театрално изкуство в Грац и се дипломира със специалност тромпет. Завършва с отличие и магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на Мартин Зигхарт. Участва в майсторски курсове на известни музиканти и диригенти, сред които Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

 

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“

 

Опера от Шарл Гунов с пролог и пет действия

Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре

 

Диригент постановчик Светослав Борисов

Режисьор Усула Хорнер, Австрия

Сценография Даниела Николчова

Костюми - Мария Пупучевска, РС Македония

Светлинен дизайн Васил Лисичов, РС Македония

Диригент на хора Цветан Крумов

Плакат Славяна Иванова

 

Действащи лица и изпълнители:

Жулиета - Илина Михайлова, Мария Павлова

Ромео - Артур Еспириту, САЩ

Лоренцо – Деян Вачков

Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов

Стефано – Мария Павлова, Лилия Илиева

Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Тибалт – Борис Луков

Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова

Херцогът на Верона – Гео Чобанов

Граф Парис – Велин Михайлов

Грегорио – Петър Петров

Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван

Жан – Лъчезар Александров

 

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.

Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Радинела Василева. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

 

Първа постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна

 

Премиера Варна - 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик

TOP