НЕЛА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографията и костюмите на „Любовта никога не умира“

Какво означава за теб работата над „Любовта никога не умира“?

„Любовта никога не умира“ е втората постановка, в която работя с проф.Светозар Донев. И в двата случая основна тема е любовта, но „Любовта никога не умира“ е изключително силно и разтърсващо заглавие. Самото действие, а и финалът са много въздействащи и всички сме невероятно въодушевени от тази последна  творба на Андрю Лойд Уебър.

Как зрителят ще влезе в атмосферата на мюзикъла?

10 години след „Фантомът на операта“, чийто сюжет се развива в Париж,  героите в „Любовта никога не умира“ заминават отвъд окена и аз се опитвам с декора да покажа точно това, да пренеса зрителя отвъд океана. В сценографията използвам един основен елемент – фара, който присъства и в Луна парк, фантазма на Фантома, неговия водевилен театър. Със система от завеси и драперии,заедно с маските,подчертаваммистичността на случващото се. Празничното внушение е весело, цирково, но и обгърнато с мистерия.

Как твоите костюми говорят за героите?

Винаги, когато създавам костюми, тръгвам от въображението си, но после променям доста неща, в заивисимост от артистите, които ще носят костюмите. Всеки артист привнася нещо от себе сикакто в образа, така и в костюма.Три великолепни и много различни като натюрел певици, Илина Михайлова, Лилия Илиева и Мария Павлова,се превъплъщават в образа на Кристин и за мен е много интересно как те пречупват характера на героинята през своята индивидуалност. А Кристин е сложен образ. Тя е нашата звезда, тя трябва да бъде царствена и феерична, едно  чисто създание, вдъхновение за фантома.Освен тези черти, тя излъчва и особена дистанцираност, резултат от дълбоко спотаените чувства, които носи в себе си. Кристин не е забравила преживяното с Фантома и не е преставала да го обича, но във времето, когато го е смятала за мъртъв, вече се епосветила на любовта си към Раул, а и на любовта към сина си.

Какви материи използваш?

Използвам разнообразни материи и материали, като на костюмите за водевилните артисти придавам по-спектаклов вид. Независимо, че в подобни случаи обикновено доминира червеният цвят, азпредпочитам да съм по-обрана. Концентрирам се върху контраста между черното и бялото, подсказващ категоричността на сблъсъка. С проф. Светозар Донев искаме нашия прочит да е по-изчистен, по-стилизиран,затова търсим във визията на спектакъла символиката на любовта и срещата между тези двама души отново след 10 години.  Надявам се зрителите да видят този наш замисъл, реализиран на сцената.

По определен принцип ли подхождаш към костюмографските задачи или всеки път е различно?

Обожавам работата си. Подходът ми всеки път е един и същ. Най-напред се запознавам максимално добре с всякаква информация, свързана със заглавието, прибирам я в съзнанието си и я оставям там да отлежи. След време идеите сами започват да валят и тогава се заемам да скицирам костюмите. Обикновено правя много скици, така беше и с „Любовта никога не умира“.

Как решаваш кои скици да отхвърлиш?

Изчистих почти60 % от направените скици за „Любовта никога не умира.Отхвърлям тези, които смятам, че ще разсейват зрителя от основната идея. Принципът е да се фокусираме върху една идея и последователно да я изведем. Важно е да разкажем добре една история, без самоцелно да пускаме разни костюми. Например сюжетната линия с цирковите артисти позволява да се вкарат много персонажи,които могат да обогатят, но и да разводнят посланието. В това отношение се водя и от идеята на режисьора, с който непрекъснато разговаряме за това кое е съществено и кое не.

Защо трябва да се гледа „Любовта никога не умира“?

Заради фантастичната музика, страхотните артисти, точния режисьорски прочит и защото всички искаме да се убедим, че любовта никога не умира.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

В триъгълника Раул – Кристин - Фантомът, Раул не печели Кристин, печели я Фантомът. Това, което моят герой печели, е битката на любовта - осъзнаването на нейната сила над егото.

Всъщност двата най-развиващи се образа в пиесата са на Раул и на Мег Жири. Раул претърпява трансформацията от ревнив, горделив и изгубен в страховете си мъж до помъдрял, благороден и готов на жертва в името на любовта човек. Интересен за пресъздаване обрат. Раул е носител на конфликта в мюзикъла, както и катализатор за развръзката на историята. Неговият противоречив и многопластов образ го прави централен за сюжета и интересен за пресъздаване.

В музикално отношение, партиите му също са носител на контрапункти. От агресия, сурово звучене и твърдост до нежност, любов и покаяние. Смирение в противоречивостта.

Съвършената музика на Уебър е издържана в перфектен баланс между отделните компоненти и роли. "Любовта никога не умира" е връх в мюзикълното изкуство! Една умела и зряла комбинация на сюжет, либрето, музикална композиция, която "отвлича" зрителя в магичния ноар-свят на фантазма Кони Айлънд, където се сблъскват тайни, ревност, съревнования и съдбовни избори... И както става във всички велики истории – всичко това е в името на Нейно Величество Любовта!

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:
Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон-Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон-Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

Маестро Георгиев, с Вашето име свързваме такива духовни концерти, като Концертите за Благовещение, а ето сега и Концерт за Цветница. Как стигнахте до идеята за този концерт?

Идеята за този концерт е на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, която ме покани да направя Концерт за Цветница. Заедно избрахме солистите, а аз се постарах да съставя програма, която да бъде много динамична и контрастна, но с дълбоки вътрешни връзки между отделните теми.

Предложих да включим Менделсон, защото в него се усеща пиетета към бароковата музика и това вглеждане в миналото през една друга епоха в тези дни преди Цветница ми се стори важно.Избрах Увертюрата“Фингалова пещера” от Менделсон, заради нейната дълбока символика с Лазаровден. Христос нарежда на Лазар: „Излез от тази пещера и възкръсни!“Същата символика имаме в темите за великия пост и в двете арии от Хасе и Скарлати. “Mea Tormenra properate” от Хасе възпява страданията на Св. Петър и Св. Мария Магдалина, а “Dormi o fulmine di guerra” от А. Скарлатини представя Юдит, която се подготвя чрез пост да обезглави поробителя на еврейския народ.

В Концерта за пиано и оркестър No.1 и Двойния концерт за цигулка, пиано и оркестър от Менделсон ще чуем Иво и Лъчезар Станкови – нашите двама изявени съграждани от Лондон.В програмата включихме и две исторически арии от Хендел – едната от операта „Флавио“, а другата от операта „Ксеркс“,които създават красиви контрасти с останалите творби.

Като варненци, които живеят и творят в Лондон, сигурно не за пръв път излизате заедно на сцената с братята Станкови...

С братя Станкови поотделно съм правил концерти, но сега запръв път излизаме тримата заедно на сцена и този троен концерт ни дава много емоция и енергия.Произведенията, коитоИво и Лъчезар ще изпълнят като солисти в Концерта за Цветница във Варна, те ще запишат в Лондон през май т.г. с Кралския симфоничен оркестър. Т.е. втората част на нашия концерт всъщност ще бъде техният нов компактдиск, който предстои да бъде записан в Лондон. Всичко това носи особен заряд и ни вдъхновява.

Как вървят репетициите с Оркестъра на Варненската опера?

За нас винаги е голяма радост да се връщаме във Варна. Тук имаме толкова близки приятели в оркестъра, тук се потапяме в една съвсем различна атмосфера, никъде другаде няма такава.

Разбрах, че в Концерт за Цветница ще свирите на клавесин...

По принцип в бароковата музика много се използва клавесин и аз се радвам, че благодарение на реконструирания от Федерико Борландели инструмент, след много дълго време на варненска сцена отново ще звучи клавесин.

Федерико, познаваме те като родственика на Росини, който работи за Почетното консулство на Италия във Варна, закърмен е разбира се с музика, но предпочита да се занимава с бизнес. Сега изглежда музиката отново излиза на преден план...

Музиката винаги е била на преден план при мен. Имам много приятели във Варненската опера, често идвам тук, както знаеш. Веднъж забелязах в един ъгъл занемарен и изоставен клавесин, който ме заинтригува. Предложих на директора Даниела Димова да го ремонтирам и тя се съгласи. В продължение на близо 7 месеца се занимавах с него, възстанових скъсаните струни, смених много части, акордирах го. Щастлив съм, че клавесинът ще започне втори живот и в Концерт за Цветница ще има повторен дебют на варненска сцена. Инструментът не е античен, но е прекрасен класически клавесин, три четвърти, произведен в Германия през 1961 г. Звукът му е силен, така че трябва да се свири много внимателно на него. Зарадвах се, когато Маестро Георгиев ми предложи да се включа в Концерт за Цветница с клавесина, но нямах достатъчно време да се подготвя и със съжаление отказах.

В България едва ли има много от тези предшественици на пианото...

Много не, но се срещат. Със сигурност знам, че има клавесини в Русе, София, Пловдив и сега във Варна. 

Маестро Георгиев, Концерт за Цветница ще бъде забележително събитие, освен с току-що възкръсналия клавесин от миналия век, и с контратенора Джъстин Шюц, когото ще чуем за пръв път във Варна.

Да, ако не се лъжа, въобще за пръв път във Варна ще звучи истински контратенор. Истинско удоволствие е да се слуша такъв рядък теноров глас, уникален и ярък.

Г-н Шюц, какво означава за Вас да изпълнявате толкова трудни партии, недостижими за останалите тенори?

Това е изключително красива музика, която наистина не се изпълнява често. Тя е по-трудна от обикновеното пеене, затова и аз влагам много повече усилия в подготовката си. Харесвам музиката за контратенор, гледам на нея като на предизвикателство, което поставя високи изисквания пред мен.  

Красивата музика винаги ли е трудната музика?

Не непременно. Арията “Rompo i lacci” из операта “Флавио” от Хендел ми е по-лесна в техническо отношение, но пък в нея трябва да се вложи силен драматизъм. А в „Юдит“ трябва повече да се внимава, там има много технически трудности. Но и двете арии са прекрасни.

Как се чувствате във Варна?

За пръв път идвам в България и всичко тук ми е интересно. Иначе имам приятел българин в Амстердам и обичам българско кисело мляко. Най-важното за мен е, че във Варна, в Концерт за Цветница ще бъде моят дебют на оперна сцена. Досега съм пял предимно на църковни и на  различнидруги концерти, но в оперен театър ще пея за пръв път.

Още една новина в Концерта за Цветница. Вярвам, че варненската публика ще Ви хареса и дано варненският дебют  даде старт и на успешната Ви оперна кариера! На добър час на Концерт за Цветница!