НОВИНИ

1 февруари 2023, 19.00, Концертно студио, БНР – Радио Варна

Камерен концерт в партньорство с Алианс Франсез Варна

В Концертното студио на Радио Варна на 1 февруари от 19.00 часа солисти на Държавна опера Варна канят варненци на специален камерен концерт, под наслов „Магията на френската музика“. Тъй като в репертоара на Държавна опера Варна делът на френската музика става все по-голям, решихме, по идея на артистичния директор Бойка Василева да инициирам този концерт с камерни творби от френски композитори. Събрахме се колеги с пиетет към френската култура, заложена и в музиката на френските композитори, споделя басът Гео Чобанов. Той е в компания със съмишленици - сопраните Димитринка Райчева, Мария Павлова и Жана Костова, мецосопраното Михаела Берова, баса Евгений Станимиров, цигуларката Марина Винокурова и пианиста Руслан Павлов.

За Руслан Павлов връзката с френската музика датира още от Музикалното училище и неговата преподавателка Мила Михайлова - френски възпитаник и изключителен педагог, на чието име отскоро във Варна се провежда национален конкурс за пианисти. Самият Руслан Павлов, още като ученик, спечелва с интерпретацията си на творби от френски композитори 4 международни отличия - два пъти на конкурса «Албер Рушел» и два пъти на конкурса «Музиката и Земята». Харесвам френската музика, заради нейната изтънченост, колористика, игра на тембри и ярък звукопис. В нашия концерт се постарахме да включим точно такива творби от различни композитори, които покриват различни епохи от XVII век до наши дни и носят в себе си ясно разпознаваемия дух и стил на френската музикална култура, уточнява пианистът.

Юбилейното вино за 75-годишния юбилей на Варненската опера в с плаката на "Продадена невеста" 1947  

7 септември 1947 - 7 септември 2022

Петър Райчев – първият световноизвестен български тенор, варненецът, покорил най-престижните оперни театри, се завръща в апогея на звездната си кариера, за да подпомогне младото българско оперно изкуство. През 1947 г. идва в родния си град Варна с мисията на основоположник, пръв главен художествен ръководител и пръв режисьор на Варненската народна опера, регистрирана на 6 април 1947 г.

Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на сина му, младия Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка - операта “Продадена невеста” от Б. Сметана, с която започва летоброенето на Варненския оперен театър. Художник е Асен Попов, хоров диригент Димитър Младенов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец).

Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.

На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.

Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.

Отзив от Томи Попечкин

Феноменът на специалните събития произлиза от онези нерутинни занимания, които имат развлекателни, културни, лични или организационни цели, различни от  нормалната дейност на ежедневието. Те играят важна роля в човешкото общество от древни времена. Рутината на ежедневието е била разнообразявана с празници от всякакъв вид. В съвременния свят представите за специални събития се променят. Религиозните причини са станали по-маловажни, но възможността за отдих, социално или културно преживяване е притегателната сила. За значението на събитията са пример специално създадените събития. Често малък или голям град, който желае да привлече туристи, създава ново специално събитие, което да привлича посетители.

С откриването на Летния театър на Варна през 1957 г. Варненската опера поставя първата мащабна оперна продукция на открито в България. По идея на тогавашния директор на Варненската опера Емил Трифонов се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. Уникалният естествен зелен декор и романтичната атмосфера превръщат Летния театър в притегателно място не само за жителите на Варна, но и за туристите, които съчетават отдиха с възможността за социално и културно преживяване. Оперните представления радват зрителите, но липсата на регламент в програмирането и планирането им не водят до трайни нагласи у аудиторията за среща с високото изкуство.  

Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова.

 

Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.

14 октомври 2022, 10.00, стая 108 на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пл. „Независимост“ 1.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАБОТАТА:

Корепетиторът съпровожда и подпомага музикалната и сценична подготовка на оперния репертоар, репетиции и концертни изпълнения на хор, солисти и инструменталисти.

Познава и свири целия актуален репертоар на Държавна опера Варна.

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

Подпомага разучаването на хоровите изпълнения и съпровожда изпълнения на различни инструменти при репетиции с оркестър.

Съпровожда репетиции и концертни изпълнения на артист-солисти и инструменталисти.

Необходимо е да познава добре текстовия материал на оперните спектакли, хоровите изпълнения и солистични арии.

Познава целия текущ симфоничен, оперен и оперетен репертоар на Държавна опера Варна.

Извършва и други дейности, допринасящи за постигане на общите цели на института.

 

ОТГОВОРНОСТИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА

1. Снабдява се с необходимия нотен материал от нототеката и отговаря за съхранението му в добро състояние.

2. Качествено и добросъвестно изпълнява задълженията си, спазва трудовата дисциплина.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА

1. Висше музикално образование, специалност пиано/ клавирни инструменти.

2. Професионален опит – минимум 5 години.

3. Владеенето на италиански език е препоръчително.

Автобиографии се изпращат в отдел Човешки ресури на имейл: hr@tmpcvarna.com

Конкурсът ще се проведе на 14 октомври 2022, 10.00, стая 108 на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пл. „Независимост“ 1.

Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.

Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.

Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.

Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.

Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.

Среднощни фойерверки ознаменуваха премиерата на новия мюзикъл край морето

МИНА УЗАНИЧЕВА, в. “Weekend”, 20-21.08.2022

Приказна нощ – това е най-краткото, но и точно описание на най-новата премиера на Варненската опера. Артистите пресъздадоха една от най-популярните приказки в последните близо 300 години – „Красавицата и Звяра”. Мюзикълът от Алън Менкен под режисурата на Петко Бонев, представен пред публика преди няколко дни, е създаден по класическата адаптация на „Дисни”. Познатите анимационни герои оживяха в Летния театър в морската столица във великолепно съчетание от музика, актьорска игра, хореография и костюми, спектакълът очарова и деца, и възрастни, а фойерверките на финала превърнаха вечерта в истински празник.

 

Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Фулвио Мафиа - директор на Консерватория "Джузепе Мартучи" в Салерно подписаха на 20 януари 2023 г. Протокол за сътрудничество, в който се предвижда размяна на музиканти и майсторски класове. Документът бе подписан в присъствието на Ирене Тортора - директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение и Якопо Сипари ди Песласерпли - постоянен гост- диригент на Държавна опера Варна, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, където е експонирана документалната изложба, посветена на 75-годишния юбилей на Варненската опера. Партньорите си направиха снимка и пред скулптурния портрет на основателя на Варненската опера Петър Райчев.

ДАНИЕЛА ДИМОВА - ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

За пръв път ТМПЦ – Държавна опера Варна сключва Протокол за сътрудничество с висше музикално учебно заведение – Консерваторията по музика „Джузепе Мартучи“ в Салерно, една от най-известните и уважавани държавни консерватории в Италия. Предвиждаме обмяна на музиканти и майсторски класове с акцент върху следдипломното развитие на възпитаниците на консерваторията. Благодарение на този протокол ние ще имаме възможност по различни проекти да приемаме талантливи млади музиканти от различни групи – духови, струнни и всички инструменти, застъпени в оркестъра. Италианската страна поема транспорта и възнаграждението на младите музиканти, а ние се ангажираме с настаняването им за репетиционния период и участието им в наши представления.

СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.

Мими е 25-та роля в репертоара ми.

Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?

Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.

Какво още е Мими за теб?

Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.

В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.

И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!

Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?

Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.

 

Разговор с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които в ММФ „Варненско лято“ 2022, под диригентството на маестро Павел Балев, ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди

Виолета Тончева: Очакваме с вълнение събитието „Отело“ в Опера в Летния театър с вашето звездно участие, под диригентската палка на маестро Павел Балев, което ще придаде на Варна имиджа на световна оперна столица. От миналогодишния концерт на Красимира Стоянова с Варненската филхармония и маестро Георги Димитров ни остана усещането за съвършенство, спомняме си и великолепния Енцио на Владимир Стоянов през 2017 г. Сега сте отново тук, заедно с Милен Божков, при това Красимира Стоянова ще пее Дездемона веднага след рождения си ден. Високо ценим този жест, маестра! Какво означава за вас да пеете в българска компания във Варна?

Красимира Стоянова: За нас, като приятели, да пеем заедно е голямо удоволствие. Варна е прекрасен културен център, особено привлекателен през лятото не само с великолепния си климат и хубавото наше Черно море, но и с богатия си културен афиш. Щастлива съм, че с моите великолепни приятели и колеги Милен Божков, Владо Стоянов и маестро Павел Балев ще претворим прекрасната опера на Верди „Отело“.

Владимир Стоянов: Както каза и Краси, за мен е удоволствие винаги, когато сме заедно на сцената. Освен че сме приятели, аз я ценя като невероятен артист с изключителна класа и за мен винаги е било невероятно изживяване да пея заедно с нея. Това е първият мотив, който ни събра заедно. Вторият мотив е, да повторя на свой ред, притегателната сила на Варна и Летния театър, където зрителите могат да се докоснат до големите оперни заглавия. За мен е едно приятно откритие и тенорът Милен Божков, с когото не се познавах досега, но вече го чух и наистина моите адмирации за неговото пеене. С маестро Павел Балев се познаваме вече много години и винаги ни е приятно да сме заедно на сцената, така че Варна ме привлича с едно голямо заглавие и с много добри колеги – тази симбиоза може да роди нещо много хубаво за публиката, за града и за всички нас.

СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.

Мими е 25-та роля в репертоара ми.

Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?

Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.

Какво още е Мими за теб?

Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.

В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.

И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!

Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?

Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.

 

Разговор с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които в ММФ „Варненско лято“ 2022, под диригентството на маестро Павел Балев, ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди

Виолета Тончева: Очакваме с вълнение събитието „Отело“ в Опера в Летния театър с вашето звездно участие, под диригентската палка на маестро Павел Балев, което ще придаде на Варна имиджа на световна оперна столица. От миналогодишния концерт на Красимира Стоянова с Варненската филхармония и маестро Георги Димитров ни остана усещането за съвършенство, спомняме си и великолепния Енцио на Владимир Стоянов през 2017 г. Сега сте отново тук, заедно с Милен Божков, при това Красимира Стоянова ще пее Дездемона веднага след рождения си ден. Високо ценим този жест, маестра! Какво означава за вас да пеете в българска компания във Варна?

Красимира Стоянова: За нас, като приятели, да пеем заедно е голямо удоволствие. Варна е прекрасен културен център, особено привлекателен през лятото не само с великолепния си климат и хубавото наше Черно море, но и с богатия си културен афиш. Щастлива съм, че с моите великолепни приятели и колеги Милен Божков, Владо Стоянов и маестро Павел Балев ще претворим прекрасната опера на Верди „Отело“.

Владимир Стоянов: Както каза и Краси, за мен е удоволствие винаги, когато сме заедно на сцената. Освен че сме приятели, аз я ценя като невероятен артист с изключителна класа и за мен винаги е било невероятно изживяване да пея заедно с нея. Това е първият мотив, който ни събра заедно. Вторият мотив е, да повторя на свой ред, притегателната сила на Варна и Летния театър, където зрителите могат да се докоснат до големите оперни заглавия. За мен е едно приятно откритие и тенорът Милен Божков, с когото не се познавах досега, но вече го чух и наистина моите адмирации за неговото пеене. С маестро Павел Балев се познаваме вече много години и винаги ни е приятно да сме заедно на сцената, така че Варна ме привлича с едно голямо заглавие и с много добри колеги – тази симбиоза може да роди нещо много хубаво за публиката, за града и за всички нас.

28 декември 2022 г. от Майк Смит

 

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

 

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла „Красавицата и Звяра“; въвеждането за пръв път на палцова техника в мюзикъл и преплитането на танцовите партитури на героите; изграждането на отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет; за съвместяването на професионалната дисциплина с чувството за хумор; и още за „Красавицата и Звяра“ или свободата да избираме със сърцето си. 12, 13 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022.

 

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се). Мюзикълът все повече ме вълнува като жанр и усилено следя съвременните тенденции.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласика като танцова техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци. Преплетени са танцовите партитури на всички герои. Понякога деликатно, на места открито, танцът присъства във всяка сцена.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Танцьорите от балетната трупа на Държавна опера Варна влязоха директно в мюзикъла. Избрах дванайсет балетисти. За основните персонажи кастингът премина през двуетапен тур. Характерното за режисьора Петко Бонев е, че има изключителен усет за подбор на артисти, освен това избраните винаги приличат визуално на героите си (засмива се). Селектираните изпълнители се отличават с добра вокална и движенческа подготовка.

28 декември 2022 г. от Майк Смит

 

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

 

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла „Красавицата и Звяра“; въвеждането за пръв път на палцова техника в мюзикъл и преплитането на танцовите партитури на героите; изграждането на отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет; за съвместяването на професионалната дисциплина с чувството за хумор; и още за „Красавицата и Звяра“ или свободата да избираме със сърцето си. 12, 13 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022.

 

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се). Мюзикълът все повече ме вълнува като жанр и усилено следя съвременните тенденции.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласика като танцова техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци. Преплетени са танцовите партитури на всички герои. Понякога деликатно, на места открито, танцът присъства във всяка сцена.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Танцьорите от балетната трупа на Държавна опера Варна влязоха директно в мюзикъла. Избрах дванайсет балетисти. За основните персонажи кастингът премина през двуетапен тур. Характерното за режисьора Петко Бонев е, че има изключителен усет за подбор на артисти, освен това избраните винаги приличат визуално на героите си (засмива се). Селектираните изпълнители се отличават с добра вокална и движенческа подготовка.

В празничното време около коледните и новогодишни празници интернационалната балетна трупа на Държавна опера Варна гастролира едновременно на 3 континента - Северна Америка, Азия и Европа. След големия си успех миналата година в Мексико, Варненският балет отново е поканен там. От ноември до Коледа част от състава, начело с репетитора Светлана Тоншева, представя в различни градове на страната, включително в световния курорт Канкун, „Лешникотрошачката“, редакция на известния хореограф Сергей Бобров, в главните роли с премиер солиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев и примабалерината от Скопие Мария Кичевска. От 5 декември, пак до Коледа, втори балетен екип гастролира на различни сцени в Южна Корея с близо 20 представления на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, хореографска редакция на Йордан Кръстев. За чудесния прием, най-напред в Сеул, говорят кратките видеа, които артистите  споделят след всеки спектакъл в социалните мрежи.

12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“
 
МАРИЯ АНАСТАСОВА
Аз работя от 3 години в Русенската опера, пея в опери и оперети, но съм участвала и в няколко мюзикъла, единия от тях „Големанов“, с реж. Сребрина Соколова. Тя ме покани в кастинга за нейната постановка на мюзикъла „Брилянтин“ във Варна, така че „Красавицата и Звяра“ е втората ми изява в мюзикъл на варненска сцена.
 
Аз съм от поколението, което гледаше първите анимационни филми на Дисни, сега излизат нови версии, които подновяват интереса към тях. Харесвам анимацията, аз самата също се занимавам с анимация, така че когато разбрах за кастинга на „Красавицата и Звяра“ си казах, няма начин да не кандидатствам. Щастлива съм, че ме избраха за ролята на Бел.
 
Работата върху „Красавицата и Звяра“ много ме обогати и ме научи на неща, които досега не са ми трябвали в операта – фехтовка, танци. Много от колегите са драматични актьори, така че събрах опит за артистичното превъплъщение на сцената, въобще за един месец научих толкова много неща.
 
Аз съм темпераментен, хиперактивен човек и тези качества ми помагат в определени сцени с моята героиня. Но основното в Бел е нежността. С нежността, която излъчва цялото й същество, тя събужда нежност у Звяра и аз трябваше да се преодолея и да открия мекотата в себе си, за да предам вярно нейния характер.
 

„В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА“ С МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022

23 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Празничен концерт с диригент Григор Паликаров.

Солисти: Габриела Георгиева – сопран; Бойка Василева – мецосопран; Валерий Георгиев – тенор; Гео Чобанов – бас.

Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева. Диригент на хора Надежда Маккюн. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева.

В програмата:

Лудвиг ван Бетовен – Увертюра „Леонора“ № 3;

Лудвиг ван Бетовен - Меса в до мажор, оп. 86.

В концерта на 23 декември „В очакване на Коледа“ - празнична кулминация на XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022, маестро Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, ще дирижира две творби от титана на класическата музика Лудвиг ван Бетовен - Увертюра „Леонора“ №3 и Меса в до мажор, op. 86. Участват солистите на оперния театър: Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Гео Чобанов – бас;

Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева. Диригент на хора Надежда Маккюн. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева.

Известно е, че Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) изминава трънлив път, докато получи признание. Момчето, малтретирано от алкохолизиран баща, е принудено насила да се занимава с музика: „Гледах да впрегна цялото си внимание в музиката. Но не от страст. Да, не от страст. В онези години за мен музиката беше път към собственото ми оцеляване”, признава с горчивина години по-късно Бетовен. Но жестоките наказания и лишения, редом с трескавата работа, упоритостта и таланта, превръщат момчето във виртуозен пианист и органист, а след това и в най-великия композитор в историята на музиката. Своенравен и с непредвидим характер, прочутият вече Бетовен поставя сам себе си близо до Бог: „Вибрациите във въздуха – това е диханието на Господ. Той говори с душата ми. Музиката – това е езикът на Бог. А аз съм толкова близо до Бог, колкото изобщо е по силите на човека.“

Напълно оправдано самочувствие за творец, когото 30 000 съвременници изпращат във вечния му път и чиято недостижима в съвършенството си музика светът продължава да слуша и днес с благоговение. Можем да си представим как музиката на Бетовен, преодоляла земната орбита, се устремява към астероида, носещ неговото име, носи се към кратера „Бетовен“ на планетата Меркурий, или лети с космическия кораб „Вояджър“, като висше послание към други цивилизации във вселената.

12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сюжета и музиката на „Красавицата и Звяра“, лайтмотивните теми и съвършената композиция на Алън Менкен, добавените към варненската постановка на мюзикъла песни от едноименния филм: “Days In The Sun” с омагьосаните предмети и “Change In Me”, създадена заради капризите на звездна изпълнителка; за предимствата на живото пред филмовото изкуство, предстоящата догодина световна премиера на най-новото заглавие в планетата на мюзикъла „Калас и Онасис“ и плановете за свой авторски мюзикъл

Маестро Страцимир Павлов, всепризнат  майстор на мюзикъла, без чиито висок професионализъм и завладяваща енергия мюзикълите на Държавна опера Варна са немислими. В поредицата от премиери идва ред на „Красавицата и Звяра“, за който непременно трябва да чуем твоето мнение.

Ако трябва да сравня „Красавицата и Звяра“ с „Цар Лъв“ като спектакъл, „Цар Лъв“ е приказка за малките момчета, които припознават смисъла в това да се бориш за главната роля в живота, да смениш баща си на лидерския пост да продължиш делото му, а „Красавицата и Звяра“ е история за малките, умни и красиви момичета, които се влюбват и съответно как техните бащи виждат избраника на дъщеря си като звяр с лоши маниери, който впоследствие претърпява трансформация, става добър и се превръща се в принц. Тази съпоставка ми хрумна, докато репетирахме днес, тъй като и аз съм баща на едно такова прелестно малко момиче (усмихва се).

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сюжета и музиката на „Красавицата и Звяра“, лайтмотивните теми и съвършената композиция на Алън Менкен, добавените към варненската постановка на мюзикъла песни от едноименния филм: “Days In The Sun” с омагьосаните предмети и “Change In Me”, създадена заради капризите на звездна изпълнителка; за предимствата на живото пред филмовото изкуство, предстоящата догодина световна премиера на най-новото заглавие в планетата на мюзикъла „Калас и Онасис“ и плановете за свой авторски мюзикъл

Маестро Страцимир Павлов, всепризнат  майстор на мюзикъла, без чиито висок професионализъм и завладяваща енергия мюзикълите на Държавна опера Варна са немислими. В поредицата от премиери идва ред на „Красавицата и Звяра“, за който непременно трябва да чуем твоето мнение.

Ако трябва да сравня „Красавицата и Звяра“ с „Цар Лъв“ като спектакъл, „Цар Лъв“ е приказка за малките момчета, които припознават смисъла в това да се бориш за главната роля в живота, да смениш баща си на лидерския пост да продължиш делото му, а „Красавицата и Звяра“ е история за малките, умни и красиви момичета, които се влюбват и съответно как техните бащи виждат избраника на дъщеря си като звяр с лоши маниери, който впоследствие претърпява трансформация, става добър и се превръща се в принц. Тази съпоставка ми хрумна, докато репетирахме днес, тъй като и аз съм баща на едно такова прелестно малко момиче (усмихва се).

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

15 август 2022, 20.30, пл. „Независимост“ - Празничен концерт край фонтана с маестро Кръстин Настев и Оркестъра на Държавна опера Варна.

17 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – „Отело“ от Верди, съвместен проект с ММФ "Варненско лято". Концертно изпълнение с маестро Павел Балев, Красимира Стоянова, Владимир Стоянов, Милен Божков и Оркестъра на Държавна опера Варна.

Екипът на ТМПЦ - Държавна опера Варна благодари за високото признание – „Почетен знак Златен за заслуги към Варна”, който Община Варна присъжда по повод 75-годишния юбилей на Варненския оперен театър през 2022 г.

Варненската народна опера е основана на 06.04.1947 г., с главен художествен ръководител варненеца Петър Райчев, първия български оперен певец, покорил оперните сцени на 3 континента. Само след няколко месеца, на 07.09.1947 г. варненци аплодират възторжено първата премиера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, реж. Петър Райчев, дир. Руслан Райчев, в главната роля с Добринка Влахова. Оттогава до днес Варненската опера се утвърждава като един от водещите оперни театри в страната с огромен репертоар в оперния, оперетния, балетния, а през последните години и мюзикълния жанр. Над 40 заглавия са представени за пръв път в България именно на варненската сцена, с големите варненски солисти Йорданка Тенчева и Лиляна Анастасова, Тинка Сколуфанова, Мария Бохачек, Благовеста Карнобатлова – Добрева, Мари Крикорян, Никола Николов, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Теодоси Костов, Стефан Циганчев, Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Емил Иванов...

Песенно-поетичен спектакъл с представяне на поетичната книга на тенор Арсений Арсов "Театрален антракт"

12 декември 2022, 19.00, Концертно студио на БНР - Радио Варна

Когато един известен тенор влиза в необичайно амплоа на поет, това наистина е специално събитие. Поздравления за първата ти стихосбирка, с пожелание да ни събираш и на следващи литературни премиери, Арсений!

Благодаря, Вили! Моята поетична книга „Театрален антракт“ отдавна беше готова за печат, но пандемията забави излизането й. Щастлив съм, че ръководството на Варненската опера откликна на моето предложение да представим официално книгата на 12 декември от 19.00 часа в Концертното студио на Радио Варна. Всъщност това няма да бъде само литературна премиера, а песенно-поетичен спектакъл, който съм озаглавил „Омая в сърцето лей“, цитат от едно мое стихотворение.

Не беше трудно, вярвам, да намериш толкова приятели и съмишленици за тази първа твоя поетична среща с публиката.

Радвам се, че много колеги откликнаха на поканата ми да участват спектакъла – сопраното Ирина Жекова, басът Гео Чобанов и баритонът Георги Петков, мой колега от самото начало на певческата ми кариера, който идва от София специално за събититието. Известно време той също беше в редовете на Варненската опера, много роли сме направили заедно. Благодарен съм също на концертмайстора Красимир Щерев, който ще има солова изява и на пианиста Стефан Бояджиев, който ще акомпанира на солистите. Аз също ще се включа, разбира се. Режисьор на спектакъла е театроведът Сия Папазова, едно голямо име в културния живот на града, дългогодишен драматург на Варненския театър, сега художествен ръководител на Детско-юношеския театър „Златното ключе“. Нейните възпитаници Дариан Генков и Невяна Петкова, лауреати на национални рецитаторски конкурси, ще изпълнят творби от книгата. С тези млади хора се получава онази приемственост между поколенията, на която аз винаги съм държал - преди, когато израстнах като певец, благодарение на моите учители и сега, когато самият аз се занимавам с вокална педагогика.

РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

 

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

 

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

 

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

 

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

 

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.

XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

 

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

 

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

 

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

 

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

 

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.

XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

ОПЕРНАТА ПЕВИЦА И РЕЖИСЬОР ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дейността си като вокален педагог и основател на Детско-юношеския театър и Оперната организация в Кипър, за работата си като сценарист и режисьор на оригиналния спектакъл „Моцарт се забавлява с Бродуей“, търсенето на еквиваленти между операта и мюзикъла, преходите от Моцарт към мюзикъли на Уебър, Лоу, Бърнстейн и радостта от музицирането с колеги от Варненската опера

 

9 август 2022, 21.00, Лятна сцена зад театъра

 

След твоите варненски постановки на камерните опери «Орфей и Евридика» и «Дидона и Еней» в Театър «Римски терми», сега представяш на Лятна сцена зад театъра «Моцарт се забавлява с Бродуей». Преди всичко, нека да те поздравя за последователните усилия, с които печелиш приятели на оперното изкуство в Кипър. Твои ученици от Кипър вече следват в Juilliard School в Ню Йорк, Виена, Залцбург, Милано, София. Респект пред твоето наистина пионерско дело.

 

Благодаря. Когато попаднеш в страна, която няма изградени традиции в оперното изкуство, а не можеш да живееш без него, трябва да направиш нещо.Така аз основах първия Детско-юношески театър в Кипър през 2003 г., а през 2008 г. създадох и Оперната организация, в която продължаваме активно да работим. Започнах с тематични концерти с познати арии и канцонети, включени в интересни сценарии. Вярвам, че мисията на изкуството е „да повдига хората“, както казва Петър Дънов, т.е. изкуството да бъде поднесено с такива средства и в такава форма, че да бъде прието по най-красивия начин. Следвам този принцип и в спектакъла „Моцарт се забавлява с Бродуей“.

 

21 януари 2023 г. от 10 до 18 часа в Главна репетиционна зала, Държавна опера Варна.

22 януари 2023 г. от 10 до 15 часа в Главна репетиционна зала, Държавна опера Варна.

 

THE BODYGUARD – THE MUSICAL

 

Текст Alexander Dinelaris

По филмовия сценарий на Lawrence Kasdan

Продукция на David Ian Productions

30 години след премиерата на световния филмов блокбъстър „Тhe Bodyguard” с Уитни Хюстън и Кевин Костнър и с хитовете от албума на Уитни Хюстън, отличен с Grammy за най-добър албум, ТМПЦ - Държавна опера Варна обявява кастинг за актриси и актьори за премиерната постановка на мюзикъла.

Мюзикълът „Бодигард“ е създаден през 2012 г. като романтичен трилър по сценария и със саундтрака на филма, най-продавания филмов саундтрак за всички времена.

 

Премиерата предстои на 21 юли 2023, 21.00, Летен театър, Варна.

Постановъчен екип:

Страцимир Павлов – музикален директор и диригент

Анастасия Неделчева – хореограф

Първолета Чавдарова - Летиция – художник костюми

Денис Иванов - сценограф

Борис Панкин – режисьор

 

Кастингът ще се проведе на 21 януари 2023 г. от 10 до 18 часа и на 22 януари 2023 г.  година от 10 до 15 часа в Главна репетиционна зала на Държавна опера Варна, пл.“Независимост“ 1.

 

Всички кандидати мъже и жени за ролите в шоуто на Рейчъл се представят задължително в съответното облекло: майо, трико, клин и обувки с висок ток – за жените и подходящи за танц обувки за мъжете. Ще бъдат осигурени гримьорни за преобличане.

 

Необходимите документи: автобиография, европейски формат и мотивационно писмо, както и заявки за нотните материали се подават до 20 януари 2023 г. на имейл: artsecretary@tmpcvarna.com

Нотните материали можете да получите след заявка на имейл b.pankin@acsbg.org.

 

Всички участници жени се явяват с:

MY LOVE IS YOUR LOVE

I WANNA DANCE WITH SOMEBODY

 

Всички участници мъже се явяват с:

I WILL ALWAYS LOVE YOU

I WANNA DANCE WITH SOMEBODY

 

Всички кандидати ще преминат през:

1. Вокален кръг.

Всички кандидати могат да добавят към вокалното си представяне и трета песен от мюзикъл по свой избор, което ще се счита за бонус при определянето на каста.

Клавирът на избраната песен, моля изпратете най-късно до 15 януари, 2023 само на b.pankin@acsbg.org.

2. Хореографски кръг

В хореографския кръг Анастасия Неделчева ще задава комбинации по две от трите песни зададени за вокалното представяне: MY LOVE IS YOUR LOVE, I WANNA DANCE WITH SOMEBODY, I WILL ALWAYS LOVE YOU.

3. Актьорски кръг - не е задължителен и е по преценка на постановъчния екип за всеки участник. Актьорските задачи ще са върху диалози от либретото на мюзикъла.

За допълнителна информация – Борис Панкин -Reda 0898474846, email:b.pankin@acsbg.org

 

РОЛИ (жени):

 

РЕЙЧЪЛ МАРОН – музикална и филмова звезда (централна роля)

НИКИ МАРОН – нейна сестра (главна роля)

РОРИ – хореограф на Рейчъл (главна роля)

Шоуто на Рейчъл (жени) - АЛИСЪН, ЕЛИЗАБЕТ, ВИКИ, ДЖУДИ, КРИСТИН - певици и танцьори в шоуто на Рейчъл (основни роли)

МАРАЯ, МОНИК, ЕЙНДЖИ - пеещи колежанки (епизодични роли).

 

РОЛИ (мъже).

 

ФРАНК ФАРМЪР – бодигард на частна практика, бивш телохранител на Президента на САЩ (централна роля)

ФЛЕТЧЪР - син на Рейчъл, между 10 и 13-годишен (главна роля)

TОНИ СКИБЕЛИ – настоящ бодигард на Рейчъл (епизодична роля)

БИЛ ДИВЕЙНИ – мениджър на Рейчъл (основна роля)

САЙ СПЕКТЪР – PR на Рейчъл (главна роля)

ДЪГЛАС – негов асистент (епизодична роля)

РЕЙ КОРТ – специален агент на ФБР (основна роля)

ПРЕСЛЕДВАЧА – маниакален убиец (основна роля)

ДЖИМИ – DJ (епизодична роля)

 

Шоуто на Рейчъл (мъже) РОЙ, БУЧ, ТОМ, ЗАК, МАРК - певци и танцьори в шоуто на Рейчъл (основни роли)

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за хоров диригент на 03.10.2022 г. от 15.30 до 16.30 ч.

Конкурсът ще се проведе на два етапа:

1. Подбор по документи и събеседване.

2. Провеждане на прослушване с хоровия състав в Главна репетиционна зала.

Документи за участие: заявление, автобиография (CV), копие от диплом за завършено висше образование, специалност хорово дирижиране, се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая 216 или се изпращат на еmail: hr@tmpcvarna.com

Срок за подаване на документи 30.09.2022 г.

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЛЪЖНОСТТА:

 

Диригентът работи по седмична програма на института, участва в репетиции и спектакли за реализация на художествено-творческите задачи на Държавна опера Варна.

 

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

 

Съгласува ежедневната си програма с главния художествен ръководител и артистичния секретар. Провежда ежедневно по програма репетиции с хоровия колектив и следи за правилното им протичане. Осъществява непрекъснат и ефективен контрол върху изпълнението на зададените от него задачи. Предлага и разпределя, заедно с главния режисьор задачите, които са необходими за дадената постановка - възстановка, премиера или спектакъл.

Определя хоровия състав за участие в концертите и оперните спектакли, при необходимост извършва частични размествания в отделните хорови партии. Познава целия текущ репертоар - оперен, оперетен и концертен.

 

ОТГОВОРНОСТИ:

 

При изпълнение на своите задължения носи отговорност за:

1. Високото ниво на продукцията на Държавна опера Варна.

2. Оптималното и равномерно натоварване на целия хоров състав..

3. Изграждането на високи художествен критерии сред хоровия колектив.

 

Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.

Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.

Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

Паметна плоча в чест на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови бе поставена край Летния театър в навечерието на  XXIII издание на Коледния музикален фестивал на Държавна опера-Варна. Той се открива утре, 25 ноември, със симфоничен концерт под палката на маестро Емил Табаков, а на 26-ти ноември е балетното представление „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски. Плочата е изработена по проект на художник Венцеслав Антонов и е част от  програмата на Община Варна за скулптурни композиции и пластични елементи за 2022 г. , съобщиха от дирекция "Култура и духовно развитие". 

В историята на варненския балет Галина и Стефан Йорданови са първите, които създават извън столицата професионални класове /1966 г./, както и студия по класически танц. Те са съставяли богатия репертоарен афиш на варненската трупа, която получава високи оценки и награди на прегледите на българското оперно и балетно изкуство. Стефан Йорданов е гастролирал с варненския балет в Испания, Италия, Чехословакия, Югославия, Германия и други страни. Поставил е над 40 балетни постановки и десетки танци за оперните спектакли ”По пътя на гърма” – муз. Кара Караев, “Сребърните пантофки” – муз. П. Хаджиев, “Хайдушка песен” и “Изворът на Белоногата” – Ал. Райчев, “Брегът на надеждата” – муз. А. Петров, класическите балети “Жизел” (1965 и 1974), “Шопениана”, ”Корсар” на А. Адам, “Лешникотрошачката” – П.И. Чайковски, “Раймонда” – А.К. Глазунов, “Ромео и Жулиета” – Чайковски и на Прокофиев (за първи път в България на софийска сцена), оригинални хореографии на “Спартак” – муз. А. Хачатурян (за първи път в страната) и други. Последната балетна постановка на Стефан Йорданов е за спектакъла „Айседора Дънкан“ на театрална група «Вълна» (реж. П. Тодоров, В., 1988 г.), посочват от дирекция „Култура и духовно развитие“.

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

 

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

 

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

 

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

 

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.

Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?

Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.

Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?

Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

 

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

 

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

 

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

 

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

 

Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.

Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?

Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.

Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?

Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

 

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

 

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

 

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

 

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

 

В операта „Ернани“ са заложени принципите на романтичния театър, с неговите ярко обагрени, сложни и често противоречиви характери. Джузепе Верди композира операта по либретото на Франческо Мария Пиаве, което следва сюжета в едноименната драма на Виктор Юго. Избраник на красивата Елвира е бунтовникът Ернани, който всъщност е благородник, но тя е сгодена за Гомес да Силва – неин чичо, а и кралят на Испания Дон Карлос претендира за сърцето й. В любовния четириъгълник бушуват страсти, героите се борят за своята любов, но и за своята чест и Верди дава блестящ музикален израз на този сложен емоционален възел.

 

Представена за пръв път на 9.03.1844 г. във Венеция, операта „Ернани“ се превръща в един от бисерите в творчеството на великия композитор. В 75-годишната история на Държавна опера Варна постановката на „Ернани“ 2022 е четвърта поред след сценичните реализации през 1960, 1989 и 2010 г.

 

Диригентската трактовка в най-новата варненска постановка на "Ернани" е на маестро Григор Паликаров, един от най-големите съвременни диригенти с международно признание, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. Режисьорът от Националната опера и балет на РС Македония Деян Прошев, който вече е поставял няколко пъти на варненска сцена, е поканен да направи сега първия си прочит на "Ернани". Автор на сценографията и костюмите на солистите е Денис Иванов, останалите костюми са дело на Лора Маринова и Мария Трендафилова. Хореографията на „Ернани“ поставя Светлана Тоншева, балетмайстор на Държавна опера Варна.

ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.

"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?

Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.

Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.

На 2 август 2022 година щеше да навърши 91 години. Днес си припомняме с признание и обич за Маестро Борислав Иванов и неговия изключителен 90-годишен юбилей, когато на Оперната гала в негова чест артисти и зрители в препълнения Летен театър засвидетелстваха почитта си към огромното му творчество и заслугите му към съвременното оперно изкуство.

Премиерата на "Ернани" в Опера в Летния театър на 6 август 2022 екипът на Държавна опера Варна посвещава In Memoriam на големия диригент! Вечна памет!

ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.

"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?

Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.

Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.

Балетната трупа на Държавна опера Варна представи България в Балетната гала на 38-ия Международен фестивал Mezza Estate Tagliacozzo в Италия. Участието на българския балет бе отразено в италианската преса, която следи фестивалните събития.

 

Фестивалът Mezza Estate Tagliacozzo, под ръководството на маестро Jacopo Sipari di Pescaseroli, който наред с фестивалния си ангажимент, е и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, се радва на имиджа на един от 30-те най-престижни от общо 150-те подобни форума в Италия. Гост на откриването е бил Посланикът за Ватикана и Малтийския орден на Република България Н. Пр. Богдан Паташев и съпругата му Леда Паташева, разказва директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

 

„Изключително силно представяне и бурни аплодисменти след всеки номер за балетните ни артисти. Tutti bravi!“ даде тя своята възторжена оценка за варненските балетни артисти, които в Балетната гала на 1 август танцуваха по хореография на балетмайстора на Държавна опера Варна Светлана Тоншева.

Сред имената на Международния фестивал Mezza Estate Tagliacozzo 2022 са световноизвестнoто трио Ill Volo и отличената с награда „Пучини“ Доната Д`Анунцио Ломбарди, една от солистките в „Жените на Пучини“, първия концерт на Опера в Летния театър – Варна 2022.

В рамките на VII Международен балетен форум - Варна 2022, който се реализира съвместно с Община Варна и Фонд Култура при Община Варна, почитателите на балетното изкуство могат да видят още 2 балетни спектакъла. На 26 ноември, 11.00, Основна сцена, предстои балетно матине на нова версия на „Лешникотрошачката“, в хореографската редакция на Йордан Кръстев, художник Вероника Илиева, в главните роли с Кристина Чочанова – Мари, Даниел Тичков – Принц и Румен Бонев – Дроселмайер. Музиката е на запис.

Ето какво споделя Йордан Кръстев за работата си над „Лешникотрошачката“: „Хореографията на Мариус Петипа и Юрий Григорович е в основата на нашия спектакъл. Запазил съм изцяло тяхната съвършена хореография в па де дьотата на солистите и дуета във финала на първо действие, но във всичко останало внасям нова хореография, издържана в стила на класическата балетна традиция. Приятно ми е да работя за Варненската опера, на чиято сцена преди години самият аз съм танцувал в продължение на няколко сезона. Специално искам да благодаря на директора на ТМПЦ Даниела Димова за чудесните условия за репетиции, които са ни предоставени в МОЛ „Двете кули“.

25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Симфоничен концерт с диригент Емил Табаков и солист Светлин Русев – цигулка. В програмата: Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър и Лудвиг ван Бетовен – Симфония №7. Оркестър на Държавна опера Варна.

Най-новата творба на големия български диригент и композитор Емил Табаков – Концерт за цигулка и оркестър ще прозвучи за пръв път във Варна на 25 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, със солист виртуозния цигулар Светлин Русев. След световната премиера на произведението в Русе през 2021 г. и столичната премиера в началото на 2022 г., сега идва ред и на варненската премиера. За оркестъра на Държавна опера Варна е чест и радост да представи за пръв път в града Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия автор, при това в годината на неговия 75-годишен юбилей.

Емил Табаков създава своя Kонцерт за цигулка и оркестър специално за Светлин Русев и за Фестивалния оркестър на "Мартенски музикални дни" през 2019 г.: “Този концерт за цигулка и оркестър бях написал за Фестивалния оркестър, с който свирим всяка година в Русе. Там има много мои съученици, както и много други възпитаници на Русенското музикално училище. Събираме се прекрасен оркестър, атмосферата е много хубава и когато пишех концерта, мислех за Светлин Русев, който винаги е наш солист“, обяснява композиторът и допълва: „Това е първият ми инструментален концерт, който е в четири части. Разбира се, че концертът е много виртуозен за цигулката, но както във всички мои инструментални концерти солиращата партия не е единствено изявена. Искал съм винаги да се получи равностойна игра между солиста и оркестъра. Във всичките ми концерти е така. За мен оркестърът е много важен инструмент. Така че, независимо, че концертът е за определен инструмент, оркестърът винаги е равностоен партньор, а не просто акомпаниращ солиста“.

30 юли, Баден Баден, Philharmonische Parknacht, Lichtentaler Alee

Голямата „Филхармонична нощ в парка“ (Philharmonische Parknacht), най-забележителната музикална проява на открито в Баден Баден, Lichtentaler Alee, тази година е посветена на именития диригент с международно признание Павел Балев. Това е прощалният му концерт, с който той се сбогува като дългогодишен главен диригент на Филхармония Баден Баден.

Единственият солист на това забележително събитие, за което се очакват около 10 хиляди зрители, е големият български баритон Кирил Манолов. В програмата са предвидени творби от Росини („Севилският бръснар“) и Верди („Отело“, „Набуко“, Макбет“, „Фалстаф“, „Аида“).

Павел Балев ръководи Филхармония Баден Баден от 2007 г. в продължение на 15 години. Междувременно застава на пулта на Виенската държавна опера, води майсторски класове в Германия, дирижира концерти и прави постановки в престижни европейски оперни театри в Германия, Франция, Австрия, Швейцария. От този сезон заема позицията главен диригент на два оперни театъра в две страни - оперните театри в Лимож (Франция) и Нордхаузен (Германия). За Държавна опера Варна е чест, че творец от такъв ранг е неин постоянен гост диригент.

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

 

29 юли, 21.00, XIII Опера в Летния театър - Варна 2022

Оперната дива Александрина Пендачанса, дала първия урок по оперно пеене на талантливата цигуларка Ралица Богданова, е поканила младата и вече с международно признание, варненка, за участие в своя Оперен концерт на 29 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Под диригентството на маестро Найден Тодоров, двете ще представят разнообразен репертоар от „Кармен“ на Бизе, през Моцарт и Росини, Маскани и Леонкавало до апотеозния финал с Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

„Блестящ виртуоз“, така определя Карл Готвалд от „Süddeutsche Zeitung“ младата цигуларка РАЛИЦА БОГДАНОВА, която на 6 години започва да свири на цигулка. Завършва НУИ „Добри Христов“ Варна и класа по цигулка на проф. Марио Хосен към НБУ.

18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Диригент Паскуал Оса

Солист Людмил Ангелов - пиано

Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

Фр. Шопен – Концерт за пиано и оркестър №1

Р. Шуман – Симфония №4

 

На 18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, варненската публика отново ще се наслади на музицирането на родения във Варна, световноизвестен пианист Людмил Ангелов, към когото тя изпитва обясним сантимент. Неговото изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №1 от Фредерик Шопен със сигурност ще превърне вечерта в поредния музикален празник. Перфекционизмът и проникновеният прочит, отличителни белези в интерпретаторския стил на Людмил Ангелов, се открояват във висша степен в творбите на Шопен, един от любимите или дори може би най-любимия му композитор: „Шопен е бил винаги до мен. Това е автор, когото много обичам и който винаги е бил близък до моя натюрел".

 

29 юли, 21.00, XIII Опера в Летния театър - Варна 2022

Оперната дива Александрина Пендачанса, покорила със своите над 70 главни сопранови роли най-изисканите оперни театри по света, пяла под палката на диригенти като Рикардо Шайи, Йезус Лопос-Кобос, Адам Фишер, Бруно Бартолети, Рене Якобс; с режисьори като Сър Джонатан Милър, Лука Ронкони, Ханс Нойнфелс, Кристоф Лой, Дамиано Микелето, отново е във Варна. За да ни издигне отново до висотите на оперното изкуство.

Незабравим остава нейният биографичен концерт от 2018 г. "Това съм аз", както и дебютът й в ролята на Лейди Макбет в „Макбет“ от Дж. Верди в Опера в Летния театър през 2020 г., който прави чест на Варна. Сега, под диригентството на Маестро Найден Тодоров, тя е избрала да пее в дует с друг сопран – младата и много талантлива Ралица Богданова. Двете ще представят разнообразен репертоар от „Кармен“ на Бизе, през Моцарт и Росини, Маскани и Леонкавало до апотеозния финал с Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

Юбилейно издание, посветено на 75-годишнината на Варненската опера

На 10 ноември 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, консултант проф. Боянка Арнаудова, редактор Антоанета Добрева, коректор Габриела Каменова, графичен дизайн Георги Филипов, изд. ФИЛ 2022. Това специално издание, част от програмата за отбелязване на 75-годишнината на оперния театър във Варна, и предишната книга на авторката с аналогично заглавие „Пристрастно. Театърът на Варна“, изд. ФИЛ 2018, посветена на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, оформят своеобразен двутомник с фокус върху сценичните изкуства във Варна.

„Пристрастно. Операта на Варна“ документира естетическите стремежи и художествените постижения на Държавна опера Варна на базата на интервюта, които известната журналистка е правила с диригенти, режисьори, художници, хореографи, оперни и балетни артисти, оставили през последните 10 години своя авторски знак в историята на оперния театър. Трите раздела „Творците“, „Творческата лаборатория“ и „Рефлексии“ обговарят творческия процес от различни страни, за да го срещнат накрая и с аудиторията, заради която изкуството съществува.

Автентично и емоционално свидетелство

Встъпителни думи към книгата от проф. Боянка Арнаудова, Doctor Honoris Causa на НМА „Проф. Панчо Владигеров“

KULTURA.BG

Младият диригент Петър Тулешков възприема предстоящият концерт за свой дебют на диригентския пулт, тъй като тези две произведения са сериозно предизвикателство. Това не е първата му изява - вече го познаваме от концерта на площада с оркестъра и солистите на Варненска опера на 27 юли по случай Освобождението на Варна, той дирижира също и балета „Копелия“ на 21 октомври т. г. Преди това, като студент, е дирижирал Академичния симфоничен оркестър и Симфониета София отново със сериозна програма. В концерта през ноември, обаче, предизвикателството за него е този тежък симфонизъм – две мащабни и равностойни по трудност произведения.

Все пак Менделсон пише тази последна за него симфония в продължение на повече от 10 години. Той е един от първите, които възстановяват и популяризират музиката на Бах – 80 години след смъртта му, Менделсон дирижира неговата оратория „Матеус пасион“ с огромен успех и поставя началото на истински ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.

Бил е силно повлиян и от синът му - Карл Филип Емануел Бах в Берлин – неговият симфонизъм и творчество са били вдъхновение за младия Менделсон в неговите ранни симфонии за струнен оркестър. Огромно е било и влиянието на Бетовен и неговата 9та симфония, коятосе явява като шок за композиторите по това време – един връх в симфоничното творчество, към който няма какво повече да се добави. Повлиян от него, в кодата на 4 част на своята Шотландска симфония, Менделсон пресъздава звученето на мъжки хор – химнова мелодия, която се развива на степени и нараства, за да се излее в пищен финал, позитивен и светъл мажорен апотеоз.

Всъщност, конфликт се заявява още в началото – в 1-ва част след излагането на 1 тема изведнъж влиза ново темпо и създава контраст с последвалата минорна 2 тема. Този конфликт се завръща и в 4-та част, като един разказ за битка и победоносно шествие.

Менделсон е бил изключителен познавач на бароковата музика, което го довежда до неговите новаторски решения – например той използва бароковият похват „пикардийска терца“ – минорното произведение (каквато е неговата Шотландска симфония), завършва в позитивен и светъл мажор. Похватът всички части да се изпълняват без прекъсване, не е бил приет радушно, дори бил критикуван дълго време, но в последствие, композитори катоЛист и Щраус го използват в своите симфонични поеми. Шуман е бил силно повлиян от произведението, което личи в неговите симфонии №1 и №2.

Не по-малко сложен за изпълнение е и цигулковия концерт на Бетовен. В него много силно се изразява характера и темперамента на композитора, неговата чиста, пламенна любов, за която става ясно от писмата му към Елеонора фон Бройнинг, дъщеря на неговият първи меценат. Тази искреност и обич струи в семплите, кристално чисти и светли линии на музиката в този концерт, остър хумор и ирония и най-висшия смисъл на абсолютната любов.

Цигулковият концерт е сред най-монументалните произведения на Бетовен, форма със сложни развития. Втора и трета част се изпълняват без пауза между тях, а първата част е изключително дълга, написана като симфония със соло цигулка.

От Центъра за кариерно развитие днес деца от различни възрасти и различни варненски училища посетиха на 22 юли 2022 г. Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да се запознаят с жанра на мюзикъла. Основна тема беше мюзикълът "Красавицата и звяра", чиято премиера предстои в Опера в Летния театър. Режисьорът Петко Бонев, хореографката Анна Пампулова и треньорът по сценични бойни техники Николай Дериволков разказаха увлекателно за света на мюзикъла. Заедно с Лев Караван, Мария и Георги от солистичния състав на "Красавицата и звяра", те отговаряха на въпроси и дори демонстрираха някои моменти от спектакъла.

Оказа се, че повечето деца са гледали вече мюзикъла "Цар Лъв" със същия състав, а останалите проявиха интерес към следващото представление на този мюзикъл на 27 юли в Летния театър. Всички решиха да дойдат на премиерата на "Красавицата и звяра" на 12 и 13 август. Неколцина от младите посетители дори възнамеряват да се запишат за следващия кастинг за мюзикъл на Варненската опера.

След това младите посетители разгледаха с Виолета Тончева, PR на институцията, двете документални изложби - театралната за 100-годишния юбилей на Варненския театър и оперната за 75-годишния юбилей на Варненската опера, снимаха се с някои от експонатите в оперната костюмографска изложба и дори видяха малко от репетицията на Основна сцена на балета "Копелия", който утре вечер ще се играе в Летния театър.

Маестро Алфредо Сорикети преди три дни дирижира в Австрия концерти в историческата зала на Моцартеум в Залцбург с виолончелиста Микаел Балас, победител в международния конкурс в Дубай. Дирижира с огромен успех и във Виена цигулковия концерт на Сибелиус и Шотландска симфония на Менделсон. Последните му ангажименти включват концерти в Италия и постановките на „Севилският бръснар“ и „Селска чест“ в операта на Чивитанова, Италия, където е музикален директор, в която постановка взима участие и баритона на Държавна опера Варна Пламен Димитров.
 
Алфредо Сорикети е художествен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Симфоничния оркестър «Пучини». Музикалното му обучение започва в Консерватория «Джоакино Росини» в Пезаро, където завършва с отличие пиано под ръководството на Джовани Валентини. Посещава майсторски класове при Серджо Фиорентино, учи композиция при Чезаре Челси и дирижиране при Донато Ренцети в Музикалната академия в Пескара и в Сиена - при Иля Мусин и Мюнг-Вун Чунг.
 
Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар.
Дирижирал е в над двадесет страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали като: Златната зала в Musikverein във Виена, залите „Сметана“ и „Дворжак“ в Прага, la Herkulessaal di Monaco в Бавария, Академия Лист в Будапеща, Концертна зала Хачатурян в Ереван, Концертните зали в Пекин, Шанхай и Мексико Сити. Работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико, Унгария, Чехия, Мюнхен, Трир – Германия, Будапеща и други.
В Италия Алфредо Сорикети дирижира в Зала Верди в Милано, на Фестивала Nuova Consonanza в Рим, където записва за RAI 3, в оперните и симфоничните сезони на Международния оркестър на Италия, оркестър Magna – Гърция, оркестър Марке, Сан Ремо. През 2020 г. открива фестивала Armonie della Sera в Удине с Roma Tre оркестър, записвайки за RAI 3.
През 2009 г. основава „l’Orchestra e Coro del ’700 Italiano“, на който е художествен и музикален директор и с който се явява на множество фестивали и прави много записи. Тази успешна формация от музиканти през 2017 г., след необходимостта от разширяване на репертоара, променя името си, давайки живот на Orchestra Sinfonica Puccini.
През 2011 г. Сорикети основава Международния оперен конкурс „Анита Черкети“, на който е художествен ръководител, а през 2018 г. създава „Lirica Civitanova all’Opera“, с който преобръща музикалния живот в Civitanova Marche, Централна Италия.

27 юли 2022, 20.30, пл.‘Независимост“

И през тази година Държавна опера Варна поднася празничен концерт на своите съграждани на 27 юли - паметната дата, на която се отбелязва Освобождението на Варна от османско владичество.

Концертът ще бъде изнесен, по традиция, на площад „Независимост“ пред сградата на театъра. За пръв път пред оркестъра на Държавна опера Варна ще застане младият диригент Петър Тулешков. Завършил НМУ „Любомир Пипков“ в София (2009) с цигулка и НМА „Проф. П. Владигеров“ със специалност оперно-симфонично дирижиране (2014), той е назначен като цигулар в оркестъра на оперния театър в началото на 2021 г. Петър Тулешков е дирижирал Академичния симфоничен оркестър на НМА, Симфониета Видин и други български оркестри. Работил е с постоянните гост диригенти на Държавна опера Варна Павел Балев и Григор Паликаров и следвайки политиката си за поощряване на млади творци, ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна му предоставя шанс за изява в този специален за варненци концерт.

Кастинг на 17-ти и 18-ти декември 2022 г. от 12:00ч. в Държавна опера Варна
за ролите:
Maria Callas(soprano), Aristo Onassis(baritone),
Tina Livanos(pop soprano), Batista Meneghini(tenor)
Stavros Niarchos (baritone/tenor), Jackie Kennedy(pop soprano),
Young Maria(girl soprano), Fiona von Thyssen (soprano/рор soprano)
Alexander(tenor/pop tenor), Kostas Gratsos(tenor - actor)
Sir Winston Churchill (bass/baritone), Prince Rainier (actor)
от операта-мюзикъл „Callas & Onassis“
Music, Book and Lyrics by Christos Papageorgiou

За предстоящата световна премиера на Държавна опера - Варна за прослушването е необходимо представянето на английски език на една или две солови арии-песни,дует, ансамбъл, диалог от прeдложените:
Maria Callas -Audition Aria; „It's just a semitone!“ „Assassino!“
Aristo Onassis -"If you Consider","The Jeddah Situation", „I can do this“
Tina Livanos –„My dignity…", "If you Consider"
Batista Meneghini – Quartet "Just name the price!"
Stavros Niarchos – The Jeddah Situation"
Young Maria – "Tonight I'll dream"
Jackie Kennedy - "Some Greek God"
Alexander - „Now Is the Time!“
Fiona von Thyssen – „Now Is the Time“
Kostas Gratsos – „I can do this“ с диалог на английски и български език
Sir Winston Churchill - „Byron’s quote“
Prince Rainier (actor)-диалог на английски и български език от 1во д-вие
Maria,Aristo,Tina,Batista - quartet "Just name the price!"
Ma Аristo, Kostas -„I can do this“; „Cool Calculation“
Aristo, Stavros - „The Jeddah Situation"
Maria, Aristo – „Love at last“
Aristo, Tina - "If you Consider"
Alexander, Fiona - Now Is the Time!“

Нотните материали са на разположение в нототеката на операта
Диалозите са на разположение при артистичния секретар

Справки и записвания:
Артистичен секретар: 0882 993263
email: artsecretary@tmpcvarna.com

 

Прочит на маестро Павел Балев и Вера Немирова за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. 26 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2022

 

На 26 юли 2022, 21.00, XIII Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“, Държавна опера Варна ще поднесе на почитателите на оперното изкуство премиерата на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, в забележителната интерпретация на двама български творци от световната оперна сцена маестро Павел Балев и Вера Немирова. Режисьорските търсения, насочени към психологическата драма, извеждат на преден план разкъсаната между две страсти личност на Герман - невъзможната любов към Лиза и страстта към хазартната игра. „Меридианът, който едновременно ги свързва и дели, е съдбата на старата Графиня. Бившата "Московска Венера", известна светска дама и страстна картоиграчка, среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като в холограма. Любовният триъгълник на Ерос и смърт оплита Герман, Графинята и Лиза и води до фатален край на тримата“, изтъква Вера Немирова, постоянен гост режисьор на оперния театър във Варна.

Заради „наситената със симфонични напластявания, силна, но и технически сложна звукова картина, „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски. Образите са изградени с типичната за него и руската музика музикална символика, както и с въвеждането на лайттеми, като темите за любовта и злото, темите на Графинята и Герман. Те пронизват цялата опера, като фокусират и насищат в същото време музикалната характеристика и на останалите персонажи“, анализира произведението маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти, който ще се проведе на 21 ноември (понеделник) от 14,30 до 15,30 часа в стая 108:

I КЛАРИНЕТ:
- I част на Концерт за кларинет от В.А.Моцарт
- Пиеса по избор
- Оркестрови трудности – оперна и симфонична
ВИОЛА:
- Бавна и бърза част от Виолончелови сюити или Цигулкови партити от Й.С.Бах
- I част от Концерт (Щамиц или Хофмайстер)
- Две оркестрови трудности – оперна и симфонична

Конкурсът ще се проведе на два етапа:
1. Подбор по документи и събеседване.
2. Провеждане прослушването с комисия, в ст.108.
Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено висше образование се подават на еmail: hr@tmpcvarna.com – В. Пенева
Срок за подаване на документи 15.11.2022 год.

На 23 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, балетната трупа на Държавна опера Варна ще поднесе своята интерпретация на комичния балет „Копелия“ по музика на Лео Делиб, в хореографската редакция на Сергей Бобров от 2019 г.

Сюжетът, както е известно, разказва за интереса на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество, но годеницата на Франц Сванилда и приятелките й успяват да попречат на дяволския му план.

Премиерата на балета в „Гран Опера“ в Париж, хореография Артюр Сен-Леон, на 25 май 1870 г., в присъствието на император Наполеон III, жъне огромен успех. Оттогава до днес балетът се радва на изключителна популярност. „Копелия“ заема ключово място в налагането на балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр. С постановката на „Копелия“ през 1928 г. в Народния театър, София, хореографът Анастас Петров полага основите на професионалния балет в България. В историята на Варненската опера „Копелия“ има 3 постановки – първата през 1959 г. на Анастас Петров, втората през 1979 г. на Галина и Стефан Йорданови и третата през 2019 г. на Сергей Бобров, с асистент хореограф Иван Карнаухов, репетитор Светлана Тоншева и художник Лора Маринова.

 

Симфоничен концерт във Варнас диригент Павел Балев и солист Мариан Краев - цигулка

СЪБИТИЕТО

На 29 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна, под диригентството на маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на оперния театър, предстои Симфоничен концерт със солист Мариан Краев – цигулка. Програмата включва Увертюра „Егмонт“ от Бетовен, Концерт за цигулка и оркестър от Сибелиус и Симфония № 103 от Хайдн. Оркестър на Държавна опера Варна.

Павел Балев: Хайдн е за оркестрите, които искат да станат по-добри

Резултат, който при Малер е добър, при Хайдн много често не е достатъчен. Това означава, че Хайдн изисква още по-голяма прецизност, още по-голяма чистота на щрихи, артикулация, интонация, баланс. Всички най-малки детайли трябва да бъдат добре изработени. При Хайдн нищо не може да се скрие, докато при Малер или въобще при една голяма романтична музика – може. Това, което при големите романтици е достатъчно, не стига при класиците.

Исках на първо място да работя с оркестъра Хайдн, бащата на симфонизма, защото когато един оркестър може да свири добър Хайдн, тогава може да свири и много други автори. Но ако свири добре други автори, това съвсем не означава, че може да свири добре Хайдн. С намерението да развивам оркестъра именно с класически репертоар, който дава най-много на оркестъра, планирах в програмата симфония от Хайдн, още повече, че Хайдн отдавна не е свирен във Варна.

Извън Германия, Австрия и Швейцария, Хайдн се изпълнява рядко, защото традицията да се свири негова музика просто не е изградена. Рафинираният класицизъм на Хайдн изисква сериозна работа, отдаденост и дългосрочна стратегия. Хайдн не може да се подготви от днес за утре, искат се натрупвания. Той не е ефектен автор за диригенти, които обичат да блеснат със силен звук и бързи темпа. Не може да бъде шоу, защото поставя рамки, които не бива да се напускат и в този смисъл трябва да се подчиниш на стила и музиката му повече, отколкото при други автори. Хайдн е блестящ, иновативен, провокативен, пластичен, одухотворен, богат на идеи и през цялото време държи съзнанието на оркестъра и публиката будно.

Още от самото начало имах желанието да работя с оркестъра и Бетовен. При първата ни среща с Бетовен открих местата, на които трябва да се обърне повече внимание и затова включих в сегашния концерт увертюра „Егмонт“. Но освен да се овладее Бетовеновия стил, трябва да се търси разликата между звученето на Хайдн и Бетовен. Само по себе си това също е голяма задача. Радвам се, че оркестрантите приеха Хайдн много добре, особено когато усетиха как се променя звукът. Работим задълбочено и тон за тон усъвършенстваме интерпретацията. В Баден Баден съм имал сезон, в който по желание на оркестъра, всеки симфоничен концерт започваше съм симфония от Хайдн. Хайдн, както вече казах, е за оркестрите, които искат да станат по-добри.

А Сибелиус - Концерта за цигулка и оркестър - взех, като едно голямо романтично заглавие, с уговорката, че солист ще бъде не друг, а Мариан Краев. Мариан ми предложи за избор дълъг списък с концерти от своя репертоар, който включва почти всички известни концерти за цигулка. В крайна сметка прецених, че след като първото и последното заглавие в програмата – Бетовен и Хайдн - са класически, би било добре между тях да поставим един романтичен концерт. Така стигнахме до Сибелиус, който е един от най-прекрасните цигулкови концерти, много труден за акомпаниране и хубава задача както за диригента, така и за оркестъра. Разбрах също, че това произведение не е изпълнявано отдавна във Варна, тъй че ето повод да го поднесем отново на публиката. А Мариан със сигурност ще го изсвири превъзходно.

Мариан Краев: Соло цигулката витае като кралица над всичко останало

Концертът за цигулка на Сибелиус не получава веднага признание и става известен едва през втората половина на миналия век. В музикалната литература той се ползва с уникална популярност като най-изпълняваният концерт за цигулка.

В съзнанието на солиста, запознат с живота на Сибелиус, веднага изникват образи, които му помагат да изгради интерпретацията си. Съществуват и много ясни инструкции в музикалния текст, които насочват към прецизна презентация. Мога да си представя финландски пейзаж, който събужда асоции за безкрайна шир, сняг, буря, студ, лед, но и слънце, топлина, красота. Като изпълнител не винаги имаш предвид тези образи, но те със сигурност помагат.

Структурно концертът е изграден различно от класическия концерт за цигулка, като каденцията от първата част намира своето място в средата. Особеното в Концерта за цигулка на Сибелиус е, че соло цигулката витае като кралица над всичко останало, но оставя място за изява и на оркестъра, придавайки по този начин собствен характер на творбата. Всичко това създава прекрасен диалог.

Втората, изключително емоцинална част, преживява почти безкрайна кулминация. Няколко дисонанти или септимата като такава, която Сибелиус обича да използва, впечатляват с огромната си сила. Последната част на концерта се характеризира с ритмична рамка, която може да напомня конски галоп, а някои свързват този ритъм с танц на смъртта. Техническите пасажи често се редуват с кантилена, като принципно техническите изисквания към соло цигулковата партия са много високи.

Досега съм имал няколко участия в България като солист на Софийската филхармония под диригентството на маестро Мартин Пантелеев, на Пловдивската филхармония с моя скъп приятел маестро Павел Балев и като гост-концертмайстор на Радиооркестъра на БНР. Сега за мен е особено удоволствие да свиря във Варна, още повече че баща ми е бил виолист във Варненската филхармония през далечната 1968 г.

МАРИАН КРАЕВ

Роден в Айслебен, Германия, Мариан Краев има български произход. На 11-годишна възраст е вече ученик на уважавания преподавател по цигулка Клаус Хертел. През 1992 г. е приет като студент в класа на проф. Хертел в Консерваторията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди” в Лайпциг. Участва в редица конкурси като през 1989 г. се класира на второ място в Международния конкурс по цигулка в Чехия и на първо място в конкурса на ГДР. Като победител на конкурса „Йохан Себастиан Бах“ в Лайпциг през 1990 г. е поканен за солист на турне в САЩ. Следва второ място в международния конкурс „Волфганг Маршнер“ през 1992 г. във Ваймар и четвърто място през 1996 г. на международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“, както и специална награда за най-добра интерпретация на виртуозната композиция „Фантазията на Кармен“.

Паралелно с обучението си получава множество стипендии - от фондацията „Юрген Понто“ (1991-1994), „Вила Музика“ и от Оркестъра на Нойгевандхаус Лайпциг. Това подпомага соловите му изяви и прави възможни безбройните концерти, които изнася. С помоща на Академия „Херберт фон Караян“ получава двугодишен договор към Берлинската филхармония като първи цигулар. Заедно с оркестровата дейност в Берлинската филхармония, работи и като концертмайстор на Бохумските симфоници, Дрезденските филхармоници и симфоници и Опера Дрезден, Нюрнбергските симфоници, Радио оркестъра на Мюнхен и София, Симфоничния оркестър на Кордоба, Филхармонията на Аугсбург.

От 2002 г. Мариан Краев е концертмайстор на Мюнхенските симфоници. Работи с реномирания пианист Филип Антремонт. Изнася соло концерти с Берлинския симфоничен радиооркестър, Филхармонията на Десау, Филхармонията на Бранденбург, Филхармонията на Йена, на Дрезденските симфоници, Нюрнбергските симфоници, Филхармониците на Форцхайм, Софийската филхармония, Филхармонията на Хале, Филхармонията на Гьорлиц, Еуропера и Мюнхенските симфоници. В Театъра на Айзенах излиза на сцената като солист и диригент. Радио и телевизионни предавания документират творческия му път, както и CD записи с Концерт за цигулка в до мажор от Хайдн, романси на Бетовен и Концерт за цигулка на Йоханес Брамс.

Разсъждения на Ивайло Спасов по повод премиерата на „Набуко“ в Опера в Летния театър – Варна 2022

От всички десетки и стотици любими опери, които мога да изброя, “Набуко” е тази, която за мен има най-голяма смислова натовареност във времената, в които живеем. Когато миналата година гледах Вердиевия шедьовър на Арена ди Верона, където действието с преследването и прокуждането на евреите (народа на израилтяните) бе пренесено от библейските времена в нацистка Германия (за по-голяма релевантност и близост със съвремието ни), никога не съм си представял, че през 2022 животът ще ни поднесе още по-близка среща с реалния сюжет - народ в сърцето на Европа да бъде разселен от родината си… За пореден път изкуството е критичен и артистичен филтър, който ни помага да осмислим бруталната действителност. А фактът, че операта се поставя във Варна - градът, който е на по-малко от 300 км. от войната и е приютил най-голямата украинска бежанска общност в България, само направи за мен съпреживяването още по-сюрреалистично и значимо.

Операта е страст, без нея тя е мъртва. И обратното - когато в самия процес на раждане на вечната музика е инжектирана силна страст, операта е по-жива от всякога. Стилът на дирижиране на маестро Якопо Сипари ди Пескасероли ме привлича и ми въздейств, той прави отделен спектакъл сам по себе си. Енергията му е много чиста, сурова и позитивна. Окуражаващите му жестове към музикантите и певците говорят на подкрепяща среда, а интерпретативните му умения свидетелстват за дълбоки познаване на тези толкова сложни и любими произведения. Адмирации за Варненската опера, че го е привлякла за постоянен гост-диригент.

В миналогодишната “Тоска” на Пловдивската опера гледахме Карлос Алмагер като барон Скарпия. Направи ни впечатление и тогава гостуващият мексикански баритон със световна кариера, но сега в титулния персонаж на вавилонския цар Набуко той ни впечатли още повече, по-негов е, по-силен образ изгради, по-запомняща се роля направи. Вярвах му, което е важно условие за мен дали някой е успял истински да се превъплъти - матаморфозите му бяха правдоподобни, гласът му бе драматичен и чувствен, актьорската му игра бе динамична и въздействаща. Бе достоен за висотата да е титулен образ - Навуходоносор II (поробителят на израилтяните, създателят на Нововавилонското (новосирийско) царство и на едно от античните чудеса на света - Висящите градини на Семирамида). Казвам го, защото невинаги, когато съм гледал “Набуко” - в България или в чужбина - съм знаел или помнил кой е в централната роля (просто защото за мен тя винаги е била другаде - в образа на Абигаиле), а тук ще го запомня!

Във флашмоба на Държавна опера Варна "Изтеглете "Дама Пика"!" печеливши карти изтеглиха 52 варненци, които са специално поканени на утрешния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. 50 души ще гледат номинираната за "Кристална лира" 2022 на СБМТД постановка на Държавна опера Варна с промобилети по 15 лв, а Софка Симеонова и още една зрителка изтеглиха джакпота - безплатни двойни покани по 40 лв.

Картите "Дама Пика" раздаваше Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с балетни и оперни артисти от екипа на "Дама Пика". Този пръв опит в хазарта на Варненската опера документираха на площад "Независимост" БНТ, БТА, БНР и Яков Шустов. Обявеното слънчево затъмнение, явно некоординирано със Световния ден на операта, въобще не попречи на снимките за спомен и това несъмнено говори за силата на оперното изкуство над природните явления

 

20 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

Именитата българска певица Виолета Радомирска, възпитаничка на примата Александрина Милчева, свързала досегашния си творчески път предимно с швейцарската и германската оперна сцена, пяла също в Миланската скала, ще гостува през 2022 г. за пръв път във Варна. Под диригентската палка на маестро Григор Паликаров, в XIII издание на Опера в Летния театър тя ще представи на 20.07.2022 г. своята Кармен, една от любимите роли в богатия й репертоар. С образа на пламената, свободолюбива и своенравна циганка Виолета Радомирска жъне аплодисменти в Опера Цюрих, също в оперните театри на Люцерн и Бил, с Кармен гостува и на сцената на Софийска опера и балет.

В ролята на Дон Хозе ще се превъплъти великолепният тенор, режисьор и вокален педагог Ивайло Михайлов, възпитаник на Валери Попова и Калуди Калудов. Ивайло Михайлов, подобно на Виолета Радомирска, също е пристрастен към своя герой, влюбения войник, готов на всички заради Кармен. Тази своя коронна роля той изпълнява в Coliseo do Porto през 2014 г., Сполето, Перуджа, Орвието, Италия през 2017 г. и на още много други сцени у нас и в чужбина. Ивайло Михайлов е познат на варненската публика от участията му с централните тенорови партии в редица спектакли на Варненската опера, като „Ернани“, „Кармен“, „Набуко“, „Травиата“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

В спектакъла на „Кармен“ на 20.07.2022 г., с режисьор Сребрина Соколова, любовната връзка между Кармен – Виолета Радомирска и Дон Хозе – Ивайло Михайлов ще взриви неустоимият тореадор Ескамилио, в изпълнение на солиста на Държавна опера Варна с международна кариера Свилен Николов. Сложната интрига ще подчертае с всеотдайността си влюбената в Дон Хозе Микаела, представена във вълнуващата интерпретация на сопраното Ирина Жекова. Цунига ще бъде басът Евгений Станимиров, Моралес – баритонът Иво Йорданов. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта с флашмоб

На 25 октомври 2022 г., 14.15, пл. „Независимост“, Варна, Държавна опера Варна ще отбележи Световния ден на операта с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“

Спектакълът ще се играе на следващия ден, 26 ноември, 19.00, Основна сцена, а на 28 ноември „Дама Пика“, номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще представи Държавна опера Варна във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

Световният ден на операта

Честването на Световния ден на операта е инициирано от професионалните организации Оpera Europa, Opera America и Opera Latinoamеrica, с подкрепата на ЮНЕСКО. Избрана е датата 25 октомври, рожден ден на композиторите Жорж Бизе и Йохан Щраус, създали едни от най-вълнуващите опери и оперети в световната музикална съкровищница. Идеята за празника се ражда на първия Световен оперен форум, организиран от Teatro Real Madrid през април 2018 г. „Ние се стремим към култура, която е както локална, така и глобална. Тя принадлежи на всички и включва всички. Операта е международен език, който ни свързва с ценностите на свободата и толерантността“, гласи етичната платформа на Световния ден на операта.

Изтеглете „Дама Пика“!

Държавна опера Варна честити Световния ден на операта на своята любима публика с флашмоб под наслов „Изтеглете „Дама Пика“!“ Участват оперни и балетни артисти от екипа на „Дама Пика“ от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. Постановката е номинирана за наградата „Кристална лира“ 2022 на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Картите ще раздава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, а който от присъстващите изтегли печелившата карта „Дама Пика“, ще получи специална покана за спектакъла на „Дама Пика“ утре, 26 октомври, 19.00, Основна сцена. Печелившите карти в този усмихнат оперен хазарт са промобилети за 15 лв, а джакпотът - безплатни покани с по 2 места на цена 40 лв, ще се падне само на двама.

Мястото е пл.“Независимост“, часът - 14.15, денят – Световният ден на операта.

„Набуко“ - 14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

“Радвам се, че първият ми гастрол във Варна е с операта „Набуко“. Това е една от първите опери в кариерата ми и вече не помня колко пъти съм пял в нея. Набуко е най-често изпълняваната роля от мен, една от коронните роли в моя репертоар. Пресъздавал съм този персонаж многократно в Мексико, Германия, Белгия, Холандия, Румъния, Италия, Испания, Полша и други страни, ето сега ми предстои да пея Набуко и в България.

Набуко е библейски образ, който търпи развитие в хода на сюжетното действие. Ако в началото герият е агресивен, преследва евреите и дори се обявява за бог, впоследствие се променя, обръща се към истинската вяра, освобождава евреите и обещава да построи храм на техния бог. Набуко е противоречив, сложен и много силен образ, носител на вечни послания за мисията на владетеля и бащата, отговорността пред обществото и духовното наследство, което оставяш след себе си. В партията на Набуко Верди е вложил енергия и мощ, които упражняват силно въздействие дори върху певеца и самият аз понякога се улавям, че увлечен от музиката забравям да се щадя. Да се пресъздаде характера на Набуко както във вокален, така и в артистичен план, не е лесно, неслучайно Верди е озаглавил своя шедьовър с неговото име. Харесвам моя герой, той заслужава да бъде харесван, надявам се и зрителите на Опера в Летния театър да го харесат.”

 

СБМТД обяви претендентите за своята награда „Кристална лира“ 2022, сред които в 2 категории е отличена и Държавна опера Варна. В категория „Постановъчен екип“ е номиниран екипът на операта „ДАМА ПИКА“ от Чайковски - диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, премиера 26 юли 2022 г. в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2022.

В същата категория са посочени и постановъчните екипи на Държавна опера Русе за операта „Рицарски поход“ от Карл Волрат, премиера 12 юни 2022 г. и на Държавна опера Бургас за операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, премиера 8 октомври 2021 г.

ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА – АБИГАИЛ

„Набуко“ - 14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

“Обичам Абигаил. Ролята е емблематична за всички нас, българските сопранови певици. С тази роля великата Гена Димитрова триумфира по света, тя задава и еталона за Абигаил, който ние се опитваме да достигнем. Това е героична роля на жената воин, която в даден момент показва и своята женствена страна, но пречупена през желанието за власт. Темата за властлюбието и борбата за надмощие винаги е актуална. Жените воини като Абигаил се раждат във всяко време, а днес всяка жена по някакъв начин е воин, било то в ежедневието или на сцената.

Силно ме докосва първата поява на Абигаил, когато тя за пръв път показва и отношението си към Измаел. Нейният начин на съблазняване е особен, това не е обикновена женска съблазън, а добре обмислена властова стратегия. „Ще направя всичко, ще спася твоя народ, ти само ме обичай“, казва тя на Измаел и това звучи почти като ултиматум, но ето така съблазняват жените воини. Другото ми любимо място е последната й ария, когато специално в сегашната варненска постановка режисьорката Сребрина Соколова набляга върху прошката, смирението и осъзнаването на грешките, като една последна житейска равносметка преди смъртта. Арията е кратка, но изключително съдържателна и концентрирана като послание.”

21 октомври – 1 декември

VII Международен балетен форум – Варна 2022 ще се проведе под знака на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна от 21 октомври до 1 декември. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров и неговият екип ще поднесат на почитателите на балетното изкуство избрани заглавия от репертоара на трупата, преди нейното заминаване през декември на традиционното 3-месечно турне във Великобритания. VII Международен балетен форум възобновява традицията балетните спектакли да се изпълняват не на запис, а с оркестър.

Стартът на 21 октомври с балета „Копелия“ по музика на Лео Делиб ще изненада с нова сценография и костюми по проект на дългогодишната художничка на Варненската опера Лора Маринова. До 3 ноември може да разгледате нейната впечатляваща ретроспективна изложба със сценография и живопис, експонирана в ГХГ „Борис Георгиев“. Лора Маринова работи не за пръв път върху този романтичен балет и новата му сценична реализация е поредното свидетелство за пристрастието й към балетното изкуство.

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА СВИЛЕН НИКОЛОВ И КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ

19 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дякова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а баритонът Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена

На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дяакова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а «кадифеният баритон» на Варненската опера Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

Премиерата на мюзикъла „Голям“ на Варненската детско-юношеска опера, планирана за 11 октомври, се измества, по технически причини, на 24 октомври 2022. Закупените билети важат без презаверка.

Мюзикълът „ГОЛЯМ“ е композиран от Дейвид Шиър, либрето Джон Вайдман, текст на песните Ричард Малтби-Младши, въз основа на филма на Twentieth Century Fox "Голям" със сценаристи Гари Рос и Ан Спилбърг. Първоначално мюзикълът е поставен на Бродуей от Джеймс Б. Фрайдберг, Кенет Фелд, Марк Лорънс и Кенет Д. Грийнблат, в партньорство с Fao Schwarz - Пето Авеню.

Варненската премиера на "Голям" се реализира по договаряне с Музикален театър "Интернационал". Диригент постановчик Ганчо Ганчев, режисьор постановчик Димитър Ялнъзов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореограф Станислава Томова – Съни, вокален педагог Бойка Василева, балетен педагог Бистра Бъчварова, театрален педагог Милена Кънева. Участват възпитаници на Варненската детско-юношеска опера и Оркестър на Държавна опера Варна.  Фотография Емилиян Ялъмов.

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

14 октомври – 3 ноември 2022, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна

Откриване - 14 октомври, 18.00 часа

Изложбата на сценографката Лора Маринова, създала заедно със своя съпруг художник - декоратора Димитър Борисов забележителни сценографии и костюми за Варненската опера в продължение на 42 години, е есенният акцент 2022 в богатата програма за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. Подготвена в партньорство между ТМПЦ – Държавна опера Варна и ГХГ „Борис Георгиев“, изложбата ще продължи от 14 октомври до 3 ноември 2022 г. На откриването - 14 октомври 2022, 18.00, ГХГ, сценографията ще бъде представена от Виолета Тончева, а живописта - от Доротея Павлова.

Мащабната експозиция, разположена в три от залите на партнерния етаж на ГХГ, проследява в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем чрез 65 пана с избрани проекти и декори за костюми от различни постановки, сред които: операта „Брачната полица“ от Росини (1977), балетът „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев (1978), оперите „Цар Калоян“ от П. Хаджиев (1978), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „Прилепът“ от Й. Щраус (1981), „Просяшка опера“ от Б. Бритън (1982), „Дон Карлос“ от Верди (1984), „Травиата“ от Верди (1986), „Кармен“ от Бизе (1989), „Аида“ от Верди (1989, 1999), „Севилският бръснар“ от Росини (1990, 2007), „Любовен еликсир“ от Доницети (1993), „Риголето“ от Верди (1998), „Дон Карлос“ от Верди (2002), балетите „Доктор Живаго“ по Б. Пастернак (2007), „Пепеляшка“ от С. Прокофиев (2007), „Анна Каренина“ по Л. Толстой (2008) и още много други.

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

Именитата българска режисьорка Вера Немирова, аплодирана на най-престижните оперни сцени, е номинирана за Режисьор на годината 2021. Номинацията е на влиятелното списание „Die Opernwelt”, което отразява творческата продукция на най-добрите оперни театри в света.

Високото отличие се присъжда на Вера Немирова за „чувствителната музикалност и респект към трансцендентността“ в нейния режисьорски прочит на операта „Дон Карлос“ от Дж. Верди в Sepmeroper Дрезден. Сценография Хайке Шееле, костюми Фрауке Шернау, светлинен дизайн Фабио Анточи, хореография Алтеа Каридо, драматург Кай Веслер, артистичен консултант Соня Немирова. Премиера 22 октомври 2021 г.

Заедно с Вера Немирова, сред номинираните за Режисьор на 2021 година са Кирил Серебренников, Петер Конвични и Щефан Херхайм.

Признанието за Вера Немирова е радостно събитие също за екипа на Държавна опера Варна, чийто постоянен гост режисьор е Вера Немирова. Аплодисменти и от България за Вера Немирова!

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

Петър Райчев, първият български тенор, покорил световните сцени, създава оперния театър в родния си град Варна през 1947 г.

 

В Световния ден на музиката 1 октомври 2022 г. скулптурния портрет на основоположника на Варненската опера, първият световноизвестен български тенор Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), зае своето достойно място на Сцена Ротонда. С премиерата на операта „Продадена невеста“ от Беджрих Сметана, с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. започва летоброенето на Варненската опера.

 

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

 

ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН

29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

 

ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН

29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

 

1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката

В Международния ден на музиката 1 октомври 2022 г., когато Държавна опера Варна вдига завеса за новия творчески сезон 2022-2023, бюст паметникът на легендарния Петър Райчев ще заеме достойно място в оперния театър, основан от него през 1947 г. Събитието бележи поредната кулминация в програмата за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

 

На 1 октомври, 18.00, Сцена Ротонда, Международен ден на музиката, ще бъде тържествено открит скулптурният портрет на Петър Райчев (09.03.1887 – 30.08.1960) - първият световноизвестен български тенор, режисьор и педагог с изключителни заслуги към българското оперно изкуство, основоположник на оперния театър в родния си град Варна. На знаменателната дата 7 септември 1947 г. варненци посрещат възторжено първата премиера на новосформираната през април същата година Варненска народна опера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, на която режисьор е първият главен художествен ръководител Петър Райчев, а диригент е Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера.  

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

 

Рейналдо Дроз от Венецуела, възпитаник на Райна Кабаиванска, стана категоричен победител в XII международен оперен конкурс „Анита Черкуети“ в Монтекозаро, Италия, съобщи Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, член на журито. Тя с радост припомня, че Рейналдо Дроз вече е познат на варненската публика от редица концерти и премиерни спектакли, посветени на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

Втората награда на конкурса поделят Александра Метелева, Русия и Матео Манчини, Италия. Третото място заеха Светолик Белослюдов, Русия и Йонгджун Парк, Южна Корея. Наградата „Обещаващ млад певец“ отива при Олга Мелничук, Украйна. До финала на конкурса стигат Саюми Канеко (Япония), Албертина Дел Бо (Италия), Джесика Ричи (Италия), Ма Гуой (Китай).

Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.

В първата варненска постановка на „Ромео и Жулиета“ от Гуно посрещаме Артур Еспириту като Ромео.

За мен е голямо удоволствие да изпълня ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продукция на Държавна опера Варна. Харесва ми вашият красив град и особено сърдечните хора, които срещнах тук. Ромео е моят дебют на българска оперна сцена. За мен е чест да бъда първият Ромео в тази първа варненска постановка на операта на Гуно. Пял съм вече ролята, така че за мен сега е много интересно да я изпълня отново, под диригентството на маестро Светослав Борисов и режисурата на Урсула Хорнер, с нашите две Жулиети Илина Михайлова и Мария Павлова, както и с останалите колеги. Радвам се, че за пръв път имам възможността да работя с този екип.

Живеят ли Ромео и Жулиета в нашата съвременност?

Историята на Ромео и Жулиета е универсална, така че може веднага да бъде пренесена в нашето общество. Това е вечна история, независима от епохи и граници, история за първата любов. Нейната романтика кореспондира със съвременната представа за истинската любов, която изисква да обичаш някого безкористно, с цялото си същество. Малцина достигат това ниво на любовта. Ромео е един от тях. Влюбвайки се в Жулиета, той усеща, че животът му ще бъде неразделен от нейния, дори когато обстоятелствата не го позволяват. Двамата са готови на всичко в името на това да бъдат заедно. Трагичната смърт придава ореол на саможертвата им и я превръща в романтичен символ на любовта.

TOP