ДА УСЕТИШ „НАБУКО“ КАТО АРТИСТИЧЕН ФИЛТЪР И ЕМОЦИОНАЛНА ЕНЕРГИЯ

Разсъждения на Ивайло Спасов по повод премиерата на „Набуко“ в Опера в Летния театър – Варна 2022

От всички десетки и стотици любими опери, които мога да изброя, “Набуко” е тази, която за мен има най-голяма смислова натовареност във времената, в които живеем. Когато миналата година гледах Вердиевия шедьовър на Арена ди Верона, където действието с преследването и прокуждането на евреите (народа на израилтяните) бе пренесено от библейските времена в нацистка Германия (за по-голяма релевантност и близост със съвремието ни), никога не съм си представял, че през 2022 животът ще ни поднесе още по-близка среща с реалния сюжет - народ в сърцето на Европа да бъде разселен от родината си… За пореден път изкуството е критичен и артистичен филтър, който ни помага да осмислим бруталната действителност. А фактът, че операта се поставя във Варна - градът, който е на по-малко от 300 км. от войната и е приютил най-голямата украинска бежанска общност в България, само направи за мен съпреживяването още по-сюрреалистично и значимо.

Операта е страст, без нея тя е мъртва. И обратното - когато в самия процес на раждане на вечната музика е инжектирана силна страст, операта е по-жива от всякога. Стилът на дирижиране на маестро Якопо Сипари ди Пескасероли ме привлича и ми въздейств, той прави отделен спектакъл сам по себе си. Енергията му е много чиста, сурова и позитивна. Окуражаващите му жестове към музикантите и певците говорят на подкрепяща среда, а интерпретативните му умения свидетелстват за дълбоки познаване на тези толкова сложни и любими произведения. Адмирации за Варненската опера, че го е привлякла за постоянен гост-диригент.

В миналогодишната “Тоска” на Пловдивската опера гледахме Карлос Алмагер като барон Скарпия. Направи ни впечатление и тогава гостуващият мексикански баритон със световна кариера, но сега в титулния персонаж на вавилонския цар Набуко той ни впечатли още повече, по-негов е, по-силен образ изгради, по-запомняща се роля направи. Вярвах му, което е важно условие за мен дали някой е успял истински да се превъплъти - матаморфозите му бяха правдоподобни, гласът му бе драматичен и чувствен, актьорската му игра бе динамична и въздействаща. Бе достоен за висотата да е титулен образ - Навуходоносор II (поробителят на израилтяните, създателят на Нововавилонското (новосирийско) царство и на едно от античните чудеса на света - Висящите градини на Семирамида). Казвам го, защото невинаги, когато съм гледал “Набуко” - в България или в чужбина - съм знаел или помнил кой е в централната роля (просто защото за мен тя винаги е била другаде - в образа на Абигаиле), а тук ще го запомня!

Да си дойдем на думата и с Абигаиле (Абигаил) - неговата предполагаема дъщеря; воинстваща и коварна жена, бореща се с призраците на собственото си срамно за нея минало (дъщеря на “роби”), безскрупулна в домогването си до властта и способна на 180-градусова трансформация от властови стратег в началото на операта до смирена и покайваща се жена в края й (трактовката на Варненската опера като че ли й придава умишлено едно хуманизиране). Това е образ, който има безапелационни световни еталони, най-забележителният от които на българското чудо Гена Димитрова. Не го казвам, за да правя сравнения - те биха били несправедливи - и към времето, и към индивидуалността на  Йоана Железчева. Йоана Железчева определено беше много добра в тази партия - красиво пеене, страхотно владеене на видимо големия й глас и следователно – постигане на  чудесни акценти с него. Мисля, че на името й трябва да се обърне повече национално и интернационално внимание. Може и да го има вече, просто аз я слушам за първи път - очакванията към нея бяха поставени много високо още преди изпълнението, славата й на “един от малкото в България драматични сопрани” я предхождаше, както се казва. Нейната Абигаиле в моите уши бе по-лирична и в моите очи не толкова войнстваща, което вероятно е интелигентно калкулиран (вокално и артистично) ход, свързан с хуманизацията на този образ, за която споменах по-горе - защото по този начин тя успя да изгради по-комплексен персонаж, със сигурност многостранен и интригуващ. Появата и изпълненията й на арии, дуети, ансамбли отключваха емоционални реакции на одобрение, наслада, възторг у аудиторията, а това - емоцията - струва ми се е най-важната съставна част за една качествена опера (съчетана с добра техника, въздействаща актьорска игра и комплекс други качества, каквито тя очевидно притежава).

Режисурата на Сребрина Соколова. Творческият й почерк се отличава с човешка финост и едновременно със стремеж за мабащност на продукцията и удачно използване на технологичния напредък на епохата, които да галят не само ушите, но и очите (вкл. на по-младата аудитория) и да стимулират всички сетива и проявления на интелекта и душевността на публиката. Постигането на баланс между двете (звуковото и визуалното; физическото и концептуалното) е важно умение и ми се струва, че в нейните умели режисьорски ръце вече втори сезон (след кончинаната на титуляра Кузман Попов) Варненската опера расте и ще показва и още нови пластове на своето развитие. Определено като че ли имам силно пристрастие към дамите режисьори в България и Европа, творящи в различните ни оперни театри и лидиращи с мека сила.

Костюмите на Денис Иванов. Ярки цветове, красиви материи, пищна орнаментика, изящен дизайн, усещане за автентичност и историчност, но в същото врема за класа и модернизъм. Според мен в такива костюми артистите се чувстват много хубави, достойни, с подсилени силни страни, а това ми се струва значима предпоставка за пълното и успешното им потапяне в образите. За няколко години Денис се превърна в един от водещите костюмографи в България, а при някои от постановките е и по-цялостен художник (на декорите, освен на костюмите), а и певец в други случаи, така че му предричам големи успехи в България и чужбина.

И последно, но не и по значение, искам да откроя отношението на Даниела Димова, директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Винаги, когато общувам с нея (онлайн или на живо) ме запленява любовта, с която тя говори за певците, за музикантите, за цялостния процес и за самото изкуство. Според мен без тази любов нищо устойчиво, смислено и качествено не би било възможно - тя задава тона, средата, благодатната почва, от която (ако е с любов) ще израстат цветя, (ако е без любов) ще израстат плевели. Впечатлява ме и вниманието й към детайлите - от техническото обезпечаване на добър звук за откритата сцена до концептулизирането и комуникирането, вкл. с публиката. А това е много важно, защото публиката усеща това топло отношение, чувства се приобщена и това я превръща от наблюдател и “консуматор” във верен съмишленик и ценен партньор.

Толкова много други хора заслужават да бъдат споменати поименно, защото

най-комплексното изкуство, каквато безспоро е операта, изисква експертизата и отдадеността на всички солисти, хор и оркестър, които в тази опера са особено значими, също технически и творчески служби и т.н., и т.н.

 „НАБУКО“

Опера от Джузепе Верди

14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна

Постановка Кузман Попов

Режисьор Сребрина Соколова

Сценография Нела Стоянова

Костюми Денис Иванов

Диригент на хора Цветан Крумов

Сценична пластика Светлана Тоншева

3D Mapping Тодор Тодоров

Светлинен дизайн Даниел Йовков

Плакат Славяна Иванова

В ролите:

НАБУКО - Карлос Алмагер

АБИГАИЛ - Йоана Железчева

ЗАКАРИЯ - Гео Чобанов

ФЕНЕНА - Михаела Берова

ИЗМАЕЛ - Валерий Георгиев

ВЕЛИКИЯТ ЖРЕЦ - Петър Петров

АБДАЛО - Христо Ганевски

АННА - Галина Великова

ОРКЕСТЪР и ХОР на Държавна опера Варна

Концертмайстор: Анна Фурнаджиева.

Помощник режисьори: Димитър Левичаров, Радинела Василева

Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев.

https://www.facebook.com/ivaylo.spasov.9