С музиката на Щраус и не само!

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

П Р О Г Р А М А

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

САРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

Прочети още: С музиката на Щраус и не само!

Да станеш Болшой театър

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

Прочети още: Да станеш Болшой театър