French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
Да звучи дантелено и брилянтно
Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.
В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...
Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му 
Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.
Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?
Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.
Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.
Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.
Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?
Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.
Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.
Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?
През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.
Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?
Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.
*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
„Theater pur”, 23.12.2014
„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
„Opernnetz”, 23.12.2014
„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
„Online Musik Magazin”, 21.12.2014
Варна, 3 април 2015 г.
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Ролята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.
Прочетете още:
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Един съвсем различен „Дон Паскуале”
Да звучи дантелено и брилянтно
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Имам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)
С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.
Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.
Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Един съвсем различен „Дон Паскуале”
Да звучи дантелено и брилянтно
Деян Вачков – Дон Паскуале
Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него
Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.
Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Един съвсем различен „Дон Паскуале”
Да звучи дантелено и брилянтно
