French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Пламен Димитров - Макбет
„Макбет” за мен е не само дебют, но и юбилейната 30-та роля в репертоара ми от водещи роли. Това е една от най-сериозните баритонови партии въобще, голяма като обем и трудна като актьорско превъплъщение.
Щастлив съм, че във формата, в която се намирам, тази роля идва при мен точно когато трябва. Натрупах репертоар по време на пътуванията си в Европа и САЩ, който непрекъснато обогатявам и откакто станах солист на Държавна опера Варна. При нас се работи интензивно и това ми дава стимул за развитие.
Когато си направил толкова роли, усещанията ти са по-ярки, много по-бързо и лесно разбираш какво иска режисьорът от теб.
След първата ми среща с Нина Найденова в постановката на „Селска чест” и „Палячи” през 2010 г., сега отново имам удоволствието да изградя своя пореден герой под нейната режисура. По принцип всеки режисьорски почерк разширява палитрата от възможности и артистичния хоризонт на певеца, разбира се когато той успее да покрие режисьорските изисквания.
Най-силното оръжие на Нина Найденова е, че успява да покаже на артиста как наистина да изиграе ролята, как да я почувства и без много движение и жестове да предаде всичко това на зрителите.
Моят Макбет е сложна и противоречива личност, която водена от пагубния стремеж за власт, преминава през какви ли не емоционални състояния. Въпреки първоначалните си съмнения и колебания, Макбет извършва едно след друго ужасни убийства, после изпитва чувство за вина, накрая полудява и изпада в апатия, животът му става напълно безразличен, животът вече няма значение за него. „И какво от това”, гласи краткият му коментар на съобщението за убийството на Лейди Макбет.
Партньорите ми в „Макбет” са много добри - Сорина Мунтеану е перфектен професионалист и страхотен партньор, чудесно се работи с колегите, водещите солисти на Варненската опера Евгений Станимиров – Банко и Валерий Георгиев - Макдъф. Хорът и оркестърът правят нещата веднага да се случват и това помага и на нас, солистите. В този екип е истинско удоволствие да те води диригент като Стефано Сегедони. Вече три водещи роли съм изпял с него, знам какво иска, разбирам го. Сега само за 2 самостоятелни репетиции изработихме с него цялата партия на Макбет, което много улесни общите репетиции. Макбет е важен за мен - влагам целия си професионален опит в ролята, вярвам в себе си и това ми дава увереност. Очаквам хубава премиера.
Разговаря Виолета Тончева
Прочете още за "Макбет":
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър
3 е числото на съдбата в „Макбет"
3 е числото на съдбата в „Макбет"
Стефано Сегедони - диригент
В „Макбет” Верди изгражда музикалната тема за съдбата върху принципа на трикратното повторение. Хорът на вещиците в началото на трето действие пее: „Три пъти котка измяука сластно. Три пъти бухалът избуха гневно. Три пъти таралеж изписка жално.” Същата тема се използва и в първите тактове на прелюдията, разпознава се също в терцата в ре минор. Тъкмо тази музикална тема в развитие и числото 3, върху което тя стъпва, са най-важният компонент в цялата опера. Би могло да се каже, че 3 е числото на съдбата в „Макбет”.
Темата обособява предсказанията на вещиците (тук са 3 групи жени, вместо само 3 жени, както е първоначално при Шекспир) за съдбата, която направлява действията на Макбет посредством кървавата ръка на неговата съпруга, лейди Макбет.
Това е същата онази тема на съдбата, която вече сме срещали в „Отело” („Мотото на Яго”), познаваме я от „Риголето” (“Tutte le feste al tempio”), откриваме я и в „Силата на съдбата” - най-ярката Вердиева творба, посветена на съдбовната предопределеност на човека.
Тази концептуална приемственост в музикалната вселена на Верди се гради върху мотив от три ноти и тройката, която се появява в „магическите моменти” на операта – в първия хор на вещиците припевът се повтаря 3 пъти, точно както и 3 (вместо 2) са тактовете в интродукцията от финалната част на този хор. 3 са пророчиците, 3 са виденията, Сцената на виденията е разположена в трето действие, прочутата наздравица на Лейди Макбет започва с въведение от 3 такта.
С „Макбет” Верди открива света на Шекспир, по-късно композира по неговите драми оперите „Отело” и „Фалстаф”, опитва се, но така и не успява да напише опера върху „Крал Лир”. През цялото това време Верди навлиза все по-дълбоко в своя личен духовен мир, в съкровеното пространство на неговата родина Северна Италия, създадена от вещици, призраци и страшни истории, които се разказват около огъня и всяват страх у децата ... във валсов ритъм...
Разговаря Виолета Тончева
Прочете още за "Макбет":
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Моят герой въздава справедливост и убива Макбет
Банко е образът на смелия и принципен лидер
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър, ММФ Варненско лято
ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна и Община Варна представят Опера в Летния театър – Варна 2015 с подкрепата на генералния спонсор Алфа Банк България, бизнес партньорите „Св. Св. Константин и Елена Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори БНТ 2 Варна, БНР Радио Варна, Дарик Радио Варна, Media Group On Air, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.varnautre.bg и др. Специални партньори Casta Diva и Viva la Musica - БНР
По случай 20-та си годишнина в България, Alpha Bank за втора поредна година е основен партньор на фестивала “Опера в Летния театър” и съпътстващия го Първи международен балетен форум. Партньорството е част от дългогодишните традиции на банката да развива и подкрепя значими проекти, които имат принос към общото културно наследство и постижения на България.
На 9 юли от 21 часа в Летния театър на Варна предстои дългоочакваната премиера на Вердиевия шедьовър „Макбет” - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и нашите великолепни солисти Пламен Димитров в ролята на Макбет, Евгений Станимиров - Банко и Валерий Георгиев – Макдъф.
В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.
Верди смята "Макбет" за най-хубавата си творба
“Макбет” е първата шекспирова пиеса, която Верди адаптира за оперната сцена. Трагедиите и комедиите на великия поет и драматург го вдъхновяват през целия му живот, служат за основа на двете му последни опери “Отело” и “Фалстаф”. През август 1846 г. Верди избира „Макбет” за сюжет на новата си опера. Композиторът сам изготвя либретото в проза и възлага на либретиста Пиаве да съчини стиховете. Музиката е написана само за четири месеца, премиерата последвала на 14 март 1847 година в „Театро дела Пергола” във Флоренция. Верди смята „Макбет” за най-хубавата си опера и в знак на признателност я посвещава на своя тъст Антонио Бареци. След 17 години Верди се връща отново към „Макбет” и прави нова редакция. В преработения вариант операта е изпълнена в “Театр Лирик” в Париж на 21 април 1865г.
Бесовете. Обсебването
Нина Найденова за своята постановка
Шотландия, ХI век. Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони, видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Сюжет, изпълнен с драматични обрати на съдбата, с човешки слабости, разрушителни амбиции, героични подвизи, мъка и мимолетна радост, възход и падение. Исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, превърнал се в легенда, предавана от уста на уста, вълнува двамата титани Шекспир и Верди! От далечния ХI век до нашият ХХI са минали точно десет века. Случайно ли е, че тази лична драма се превръща в изкуство и буди размисли и днес? Кое е онова, което ни кара да съпреживяваме или отхвърляме драмата на героя Макбет, онова, което вълнувайки ни кара да погледнем и към самите себе си и към тези около нас?
Това са въпросите, превърнали се в основа за сценичната концепция.
Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена… Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните, са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?! „Да сме обсебени…“ е само оправдание на постъпките и намеренията ни… или предопределеност от други по-висши сили? А ако това са разрушителни мисли на собственото ни подсъзнание, носим ли отговорност? Поемаме ли вината? Изкупваме? Как? Въпросите са много. Стоят пред всекиго, който дръзне да интерпретира мистичната съдбовност на владетел, превърнал името си Макбет в синоним на разрушителната човешка страст.
Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Мистични и реални. Рожби на силите на мрака, но и на най-потайните кътчета на човешката душа. Те обсебват! Превръщат се в провокатор и двигател на действието, подчиняват на собствената си игра на съдбовност всички – владетели, поробени, вещици и войни. Бесовете съблазняват Макбет и Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край...
Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за да изразят своята разрушителна експресия.
Нина Найденова
е един от водещите оперни режисьори в България. Нейни постановки се играят с успех в оперните театри в Русе, Варна, Бургас и Стара Загора. Специализира оперна режисура в операта LA SCALA, Милано. По програма на ЕС „Еразмус”, през 2002/2003 специализира и семиотика на киното в института IULM, Милано, Италия. През 2009 защитава успешно докторска дисертация в областта на музикалната семиотика. Завършва с магистърска степен оперна режисура, в НБУ, 1997. Има две специализации в областта на артмениджмънта – „Американски театрални модели на управление“ (1997) и „Управление на културни институти“ (2012).
Нина Найденова е доцент в Нов Български Университет, където преподава оперна режисура, актьорско майсторство и семиотика на изкуствата. Работила е като режисьор 12 творчески сезона в Старозагорската Държавна опера. От 2008 до 2010 е неин главен режисьор.
По покана на “Columbia Artists Management”- САЩ, “Konzertdirektion Schlote” Австрия, както и на други агенции, Нина Найденова участва с постановките си в задгранични гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, САЩ. Постановките й се играят на престижни сцени и фестивали в градовете Кан, Брюксел, Ню Йорк, Рим, Цюрих, Женева. На сцената на Festspiele в Залцбург, с добър отзвук на критика и публика, са представени три нейни представления – 2005 - "Дон Карлос”, 2007 - „Макбет” и 2008 - „Турандот”. От 2005 г. Нина Найденова поставя като постоянен гост-режисьор в оперните театри в Скопие, Македония и Донецк, Украйна.
Във Варненската опера се играе нейната постановка на „Селска чест” и „Палячи”, а след „Макбет” в Опера в Летния театър – Варна 2015 ще видим и нейния прочит на „Любовен еликсир” на 31 юли.
Прочете още за "Макбет":
3 е числото на съдбата в „Макбет"
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Моят герой въздава справедливост и убива Макбет
Банко е образът на смелия и принципен лидер
Предпремиерни настроения около „Царицата на чардаша”
Споделено пред Виолета Тончева в паузата между две репетиции
Олга Михайлова-Динова - Силва
За мен Силва не е дебют в пълния смисъл на думата. Репетирала съм ролята в един друг театър, но тогава по различни причини така и не се стигна до премиера. Щастлива съм, че сега във Варна, на сцената на Опера в Летния театър, имам шанса да бъда Царицата на чардаша. Много хубаво се работи с режисьора Ники Априлов, който в тази своя постановка предлага един много различен, подчертано театрален прочит на познатото заглавие. По време на репетиционния процес той изискваше от нас пълна отдаденост и непрекъснато ни отправяше нови предизвикателства, най-вече в артистично отношение. С акцент върху пластиката, детайла и подготовката за импровизация той ни стимулира да изведем в дълбочина характерите и да изградим ярки персонажи. Моята героиня също претърпява няколко интересни трансформации в хода на действието, погълната съм изцяло от нея и се надявам, че публиката ще хареса интерпретацията ми. Убедена съм, че за всички в екипа, „Царицата на чардаша” е една добра школа, която несъмнено ще ги изведе на по-високо ниво в артистичната им кариера.
Веселин Вачев – Бони
Срещал съм се с Бони и друг път на сцената, но едва сега истински го опознах, благодарение на режисьора Ники Априлов. След Видин Даскалов и Сашо Мутафчийски за мен е сериозно предизвикателство да играя Бони. Всъщност Бони е основният мотор на действието, той заплита, а в крайна сметка и разплита интригата, доста често му се налага и да танцува. Допада ми като натюрел, с удоволствие пея неговата партия и много се старая да танцувам толкова добре, колкото него.
Борис Луков – Едвин
След дебюта ми преди 2 години на оперната сцена, сега за пръв път дебютирам в оперета. Усещането е много по-различно – оперетата сякаш дава повече възможности за изява и повече свобода. Има допирни точки с концертите на нашето трио „Уникалните гласове”, но само донякъде. Благодарен съм на режисьора Ники Априлов за всичко, което научих от него за света на оперетата. Щастлив съм, че работя в екип с прекрасни колеги и че всички ние заедно ще представим „Царицата на чардаша” пред най-прекрасната публика – варненската.
Лиляна Кондова – Щаси
Моята героиня Щаси е доста странна, често мени настроенията си – ту е романтична и безгрижна, ту тъжна. Тя вярва в любовта от пръв поглед, харесвам тази наивност и я намирам за очарователна. Опитвам се да вникна във всички особености на характера на Щаси и се надявам премиерата на „Царицата на чардаша” да бъде успешна за всички нас.
