French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна
"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"
Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър
Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?
Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.
Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?
Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.
Липсва Ви...
О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.
Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.
Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...
Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.
С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?
Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.
Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.
Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?
България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.
Прочетете още:
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
„Турандот” е истинска перла в короната на Опера в Летния театър – Варна 2015. И това е така най-малко по 3 причини. „Турандот” не е представяна във Варна от няколко години, а това е лебедовата песен на Пучини, неговата най-прекрасна творба със сложни хармонии, в които прозира новият XX век. Много пъти съм дирижирал „Турандот”, включително с великолепните Бойко Цветанов и Габриела Георгиева – за мен най-зрялата „Турандот”. Всички тези обстоятелства, вярвам, ще превърнат спектакъла на „Турандот” в незабравимо преживяване, на което аз ще се наслаждавам не по-малко от публиката на Опера в Летния театър.
Прочетете още:
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Радвам се, че ще представя моя Калаф и пред варненската публика. Пял съм тази роля повече от 200 пъти на 3 континента – Европа, Азия и Америка. Разбира се всеки спектакъл е различен, доколкото артистът винаги трябва да бъде адекватен и да съобразява интерпретацията си с тази на диригента, на режисьора, на партньорката. Спомням си гастрола на Софийската опера в Япония през 2001 г., с Гена Димитрова в ролята на Турандот, който постигна феноменален успех. Получихме дори специална покана за аудиенция при японския император, който се оказа, че за пръв път нарушил протокола, за да гледа тъкмо нашата оперна постановка.
Дълго мога да говоря за „Турандот”, моя любима опера. Тя е съчетание между приказност и реалност, при това приказният сюжет завършва с щастлив край, което не се случва често в оперното изкуство. „Турандот” е една красива приказка за любов, в която Калаф минава през всякакви изпитания, за да постигне своята любов. Най-важното е, че неговото постоянство и силната му любов успяват да събудят любов и в сърцето на ледената кралица. Ако разтълкуваме поведението на Калаф и го пренесем в днешно време, рецептата да спечелиш сърцето на любимата би била същата. Трябва наистина да излъчваш безкрайна любов и да не се отказваш от чувствата си, за да предизвикаш взаимност у другия.
Разбира се всички тези послания не биха стигнали до публиката без безкрайно красивата музика на Пучини.
Прочете още:
Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина
„Турандот” с Габриела Георгиева и Бойко Цветанов на 14 август
В рамките на шестото издание на Опера в Летния театър, на 14 август от 21 часа Държавна опера Варна ще представи лиричната драма "Турандот" от Джакомо Пучини, едно от най-красивите и популярни произведения в оперната литература. Незабравим за варненци остава споменът от първата постановка с голямата Гена Димитрова през 1994 г.
Спектакълът на „Турандот” от Джакомо Пучини, в навечерието на Празника на Варна, се посвещава на 60-годишнината на световноизвестния тенор Бойко Цветанов, когото ще чуем в ролята на Калаф.
В ролята на Турандот ще аплодираме прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева, завърнала се наскоро от Метрополитън опера, където дублира Анна Нетребко в драматичните сопранови партии.
В любимата си роля на Лиу ще гостува Валерия Сепе, една от най-обещаващите млади италиански сопрани.
Неотдавна тя се представи блестящо на Фестивала на оперното пеене, носещ името на Марио дел Монако, в Сплит, Хърватия.
Останалите персонажи ще пресъздадат солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров (Тимур), Пламен Димитров (Пинг), Пламен Долапчиев (Понг), Свилен Николов (Мандарин), Стоян Финджиков (Алтум). За ролята на Панг ще гостува тенорът Марк Фаулър, който спечели сърцата на публиката в Опера в Летния театър със своя Неморино от премиерния спектакъл на „Любовен еликсир”. Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов ще представи постановката в своя нова версия, а на диригентския пулт на „Турандот” ще приветстваме големия български диригент Григор Паликаров.
Сюжетът
Жестоката китайска принцеса Турандот нареждала да убият всички женихи, не успели да отговорят правилно на измислените от нея три гатанки. Така Турандот, която притежавала неземна красота и коравосърдечно сърце, отмъщавала за поруганата чест на своя прародителка. Безчет достойни и знатни мъже намерили смъртта си в състезанието. Явил се нов кандидат – принц Калаф. Твърдо решен да спечели Турандот, той не се вслушал в предупрежденията на влюбената в него робиня Лиу и на болния си и сляп баща Тимур. Състезанието се състояло и Калаф наистина познал трите правилни отговора – Надежда, Кръв и Турандот. Принцесата трудно понесла поражението и помолила своя баща – императора да не я дава за жена на принца. Тогава Калаф предложил ново състезание – ако до сутринта Турандот разкрие името му, той ще се признае за победен. Цяла нощ никой не заспал в Пекин, всички търсели начин да научат как се казва непознатият мъж, единственият, разгадал трудните гатанки на Турандот. Стражата заловила и измъчвала баща му и вярната робиня Лиу, която страхувайки се да не издаде името по време на мъченията, слага край на живота си. В края на нощта Калаф нежно и настойчиво взима Турандот в прегръдките си и когато целувката започва да разтапя леда в сърцето на красавицата, той най-сетне й разкрива тайната си. Турандот разбира, че името му означава Любов!
История на създаването
„Турандот” завършва дългия творчески път на Джакомо Пучини. Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на композитора.
Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 г. започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 г. и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по неговите скици операта е довършена от неговия ученик Франко Алфано. Става въпрос за заключителния дует и финала.
Премиерата на операта „Турандот” се състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора”. Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло с допълнителните страници, дописани от Франко Алфано.
Прочетете още:
Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”
Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”
